Решение № 4743 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1861/2017 г.

Решение № 4743 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1861/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от "Винарис" ЕООД, с ЕИК *********, чрез адв. П. К. срещу Решение № 314 от 06.12.2016 г., постановено по адм. д. № 373 по описа на Административен съд - С. З. (АС - С. З.) за 2016 г. С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ) за присъждане на обезщетение в размер на 1716,00 лв. за претърпени имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № РД-90-6 от 09.05.2014 г., издадено от изпълнителния директор на ИАЛВ, ведно със законната лихва от 03.11.2015 г. до изплащане на сумата. Наред с това, "Винарис" ЕООД е осъдено да заплати на ИАЛВ сума в размер на 350,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на процесуалните правила, изискващи съвкупна преценка на доказателствата и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Поддържа се становище, че в нарушение на изискването за съвкупна преценка на доказателствата съдът е разгледал и обсъдил изолирано представените от дружеството документи. Същите удостоверявали настъпило увреждане и изразяващо се в заплащането от "Винарис" ЕООД на суми за адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна защита и съдействие с предмет процесуално представителство и защита по делото, образувано по жалба на дружеството срещу Наказателно постановление № РД-90-6 от 09.05.2014 г. Позовава се на взаимната връзка между съдържанието на представените документи, приети като доказателства по делото, от които се установява твърдяното увреждане, изразяващо се в претендирания разход. Наред с това твърди, че решението е неправилно и в частта за разноските, доколкото искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не е правено от ответника. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде уважен предявеният иск. Претендират се и сторените разноски в двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. По делото е постъпила молба с характер на писмена защита по съществото на спора с приложени писмени доказателства и списък на разноските, които се претендират за двете съдебни инстанции в общ размер на 387,50 лв. Ответникът - ИАЛВ не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебно заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата, а по същество иска обжалваното решение да остане в сила. Подчертава, че в представените пред първоинстанционния съд писмени бележки е направил искане за присъждане на разноски. Представя писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК . Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Административен съд - С. З. е разгледал предявения от настоящия касационен жалбоподател иск срещу ИАЛВ, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано осъждането на ответника да заплати на "Винарис" ЕООД обезщетение в размер на 1716,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата за претърпени имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № РД-90-6 от 09.05.2014 г., изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Установено е от първоинстанционния съд, че с Наказателно постановление № РД-09-6 от 09.05.2014 г., издадено от изпълнителния директор на ИАЛВ на "Винарис" ЕООД, била наложена имуществена санкция в размер на 30000,00 лв. на основание чл. 201 от Закона за виното и спиртните напитки за нарушение на чл. 54, ал. 1 от същия закон. По жалба на "Винарис" ЕООД срещу посоченото НП било образувано нахд № 407 по описа на Районен съд - Ч., приключило с Решение № 4 от 25.02.2015 г., с което НП било отменено като незаконосъобразно. Това решение било оставено в сила с Решение № 201 от 22.06.2015 г., постановено по кнахд № 159 по описа на АС - С. З. за 2015 г. Въз основа на приложените по нахд № 407 по описа на Районен съд - Ч. за 2014 г. Договор за правна защита и съдействие № 079952 от 30.01.2015 г. и пълномощно било установено от съда, че "Винарис" ЕООД е възложило и упълномощило адв. В. Ц. от Адвокатско съдружие "Петрунова, Андреева, Цонева" - гр. С. Загора, да осъществи защита и процесуално представителство по образуваното дело при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1716,00 лв. Издадена била Фактура № 1503 от 20.05.2015 г. на "Винарис" ЕООД от Адвокатско съдружие "Петрунова, Андреева, Цонева" за правни услуги по Договор № 079952 от 30.01.2015 г. на стойност 1716,00 лв. ведно с фискални бонове, издадени от адвокатското съдружие на 03.11.2015 г. за сумата 1418,00 лв. и на 20.05.2015 г. за сумата 298,00 лв. При така установеното в решението от фактическа страна, съставът на АС - С. З. е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, допустим е, но разгледан по същество е неоснователен. Като е съобразил Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е приел, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, издаден от длъжностно лице при изпълнение на административна дейност като първа предпоставка за ангажиране отговорността на ИАЛВ по иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Въпреки безспорно приетото от съда, че за обжалването на посоченото НП "Винарис" ЕООД е ангажирало адвокат и че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1716,00 лв., от правна страна в обжалваното решение е прието, че представените доказателства не сочат категорично, че посочената сума е заплатена до приключване на съдебното производство. Съдът е приел, че от приложените фискални бонове не може да се установи връзка с Фактура № 1503 от 20.05.2015 г., издадена на "Винарис" ЕООД от Адвокатско съдружие "Петрунова, Андреева, Цонева", в която е направено отбелязване само за плащане в брой без индикации за авансово или частично плащане. Доколкото, според съда, фискалният бон е доказателство за извършено плащане в брой, несъответствието в размерите на посочените суми по Фактура № 1503 от 20.05.2015 г., фискален бон от 20.05.2015 г. от една страна и фискален бон от 03.11.2015 г. - от друга, (въпреки съвпадащите обща стойност и едната дата), е пречка да се приеме наличие на връзка между тях без да е извършена проверка на осчетоводяването им. Предвид това и при липсата на доказателства за осчетоводяване на фактурата, съдът приел, че не е установено и доказано, че по Договор за правна защита и съдействие № 079952 от 30.01.2015 г. е извършено реално плащане на уговорения адвокатски хонорар като необходимо условие за репарирането на вредите. Предвид това направил извод, че не са доказани претендираната от ищеца настъпила имуществена вреда от направен разход за адвокатско възнаграждение на стойност 1716,00 лв. при обжалване на НП № РД-09-6 от 09.05.2014 г., респективно пряката причинно-следствена връзка между тази вреда и отмененото като незаконосъобразно НП. Доколкото не са доказани всички кумулативни предпоставки за реализиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът отхвърлил предявения иск от "Винарис" ЕООД против ИАЛВ като неоснователен и недоказан. Предвид изхода на делото, осъдил настоящия касационен жалбоподател да заплати на ИАЛВ сума в размер на 350,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно в частта, с която е отхвърлен предявеният от "Винарис" ЕООД иск за сума до размера на 298,00 лв. и в частта, с която това дружество е осъдено да заплати на ИАЛВ сума в размер на 350,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а в останалата част е правилно. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон . Предявеният пред първоинстанционния съд иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд, наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Правилна и обоснована на приобщените по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност е преценката на първоинстанционния съд, че сумата в размер на 1418,00 лв. не е заплатена до приключване на съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, но приетото неправилно е отнесено и към сумата в размер на 298,00 лв. Видно е от установеното по делото, че на датата на издаване на Фактура № 0...1503 от 20.05.2015 г., с предмет "Правни услуги по Договор № 079952/30.01.2015 г. ", платима в брой е издаден и фискален бон от Адвокатско съдружие "Петрунова, Андреева, Цонева" за правни услуги за сума на стойност 298,00 лв. от същата дата. При тези факти и предвид това, че съдебното решение, постановено от Районен съд - Ч. е влязло в сила на 22.06.2015 г., когато е постановено Решение № 201 от посочената дата, по адм. д. № 159 по описа за 2015 г. по описа на АС - С. З. след проведено на 21.05.2015 г. съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че не е установено и доказано, че договорената сума и по - конкретно част от нея в размер на 298,00 лв. е заплатена до приключване на съдебното производство. Предвид това и при липсата на доказателства, че между страните по договора от 30.01.2015 г. има друг такъв, по който да е осъществено плащането по фискалния бон от 20.05.2015 г., според настоящия състав, налице е установено и доказано плащане на част от уговорения адвокатски хонорар по договора от 30.01.2015 г., което представлява имуществена вреда от направен разход за адвокатско възнаграждение, настъпила в пряка причинна връзка с отмененото като незаконосъобразно НП. Тази вреда следва да бъде репарирана, поради което решението в частта, с която искът на "Винарис" ЕООД в частта за сумата до 298,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.11.2015 г. е отхвърлен следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което искът в тази част следва да се уважи. Обоснован на приобщените по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че искът е неоснователен за сумата над 298,00 лв. до претендирания размер от 1716,00 лв., ведно с лихвата считано от 03.11.2015 г. до окончателното плащане. Плащането на останалата част от сумата по договора от 30.01.2015 г. следва приключването на съдебното производство, водено за отмяна на НП и не установява извършено плащане в хода на делото за осъществена по него правна защита. По тези съображения въз основа на така извършеното плащане не може да се направи извод за настъпила имуществена вреда за сумата над 298,00 лв. до претендираната такава от 1716,00 лв. от отменения с това решение незаконосъобразен акт. Затова решението в частта, с която предявеният от "Винарис" ЕООД иск е отхвърлен за сумата над 298,00 лв. до претендираната такава от 1716,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.11.2015 г. до окончателното плащане е правилно и следва да остане в сила. В частта относно присъденото на ИАЛВ юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лв. решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Съдът не е съобразил, че разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ са специални и дерогират правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс . По тези причини то следва да бъде отменено и в тази част. Предвид изхода от касационното оспорване и направеното искане, на "Винарис" ЕООД следва да бъдат присъдени разноските за платени държавни такси в двете съдебни инстанции в общ размер на 37,50 лв. и заплатеното адвокатско възнаграждение съобразно представените доказателства съразмерно на уважената част от иска, а именно в размер на 60,78 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК и чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, Върховният административен съд, състав на трето отделение