Решение № 9197 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14683/2011 г.

Решение № 9197 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14683/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на СО, район "Студентски" и на Марийка Благоева Тодорова от гр. София против решение № 3477/12.07.2011 г. по адм. дело № 3536/2010 г. на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед № РД-50-107/11.04.2007 г. на кмета на район Студентски - СО в частта за одобряване попълването на кадастралния план на гр. София, м. Дървеница, с поземлен имот пл. № 3982. В касационните жалби се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението, като се иска обезсилването му, евентуално отмяната му. Ответната страна "ИНОВАТИКС" ЕООД гр. София оспорват жалбите. Останалите ответници - Димитър Кирилов Стойчев, Донка Димитрова Пенкова и Областен управител на област София не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за основателни. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорването за допустимо - направено в законния срок, а оспорената заповед за материалноправно и процесуалноправно незаконосъобразна. Решението е недопустимо като постановено по просрочено оспорване. Оспорващото дружество не е участвало в административното производство по издаване на оспорената заповед и не е уведомявано за съдържанието на акта от органа, който го е издал. Същото обаче е узнало за издаването на акта и се е запознало с неговото съдържание. С отговор от 29.04.2010 г. управителят на дружеството уведомява Марийка Тодорова, че са получили представените към поканата й с вх. № 26/08.04.2010 г. писмени документи и молят за представяне на други. В приложенията на поканата на първо място е посочена оспорената заповед, както и констативния акт, въз основа на който са издадени и скици, в които е отразено одобреното попълване на кадастралния план. Самият оспорващ в жалбата до административния съд признава за връчването му с поканата на оспорената заповед, което е най-късно на 08.04.2010 г., когато е входирана преписката при него. Отделно от горното, оспорващото дружество е било конституирано като заинтересувана страна по адм. дело № 1665/2008 г. и е представлявано от управител и адвокат. С касационната жалба са представени доказателства, че по същото дело е приета заповедта, както и съдебното решение по адм. дело № 3692/2008 г. на ВАС, с което оставена без разглеждане жалбата на областния управител на област София срещу същата заповед. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че издаването на заповедта и съдържанието й са станали известни на дружеството и то най-късно на 08.04.2010 г., от когато започва да тече срокът за обжалване на акта по чл. 149, ал. 1 АПК. Следва да се отбележи, че чл. 61 АПК не вменява в задължение на административния орган връчването на препис от административния акт, а само съобщаване на неговото издаване, което може да стане и устно по ал. 2. Целта е заинтересуваните лица да бъдат уведомени за съдържанието на акта, за да могат да упражнят правото си на защита. Когато знанието за издаването на акта и неговото съдържание от оспорващия са сигурни, следва да се приеме, че е започнал да тече срокът за обжалването им. В случая жалбата е предявена на 12.05.2010 г. и се явява просрочена, поради което не подлежи на разглеждане по същество - чл. 159, т. 5 АПК. По тези съображения касационната инстанция приема, че недопустимото решение следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. При този изход на делото разноските са в тежест на ответното дружество и следва такива да се присъдят в полза на касатора Марийка Тодорова, за което е направено своевременно искане и в доказания размер от 375 лв. - за държавна такса по касационната жалби и 370 лв. - платено адвокатско възнаграждение. Водим от което и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,