Решение № 4436 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11366/2018 г.

Решение № 4436 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11366/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Н. и М. Н., чрез проц. им представител адв. К. Г., против решение № 4263/22.06.2018 г., постановено по адм. д. № 330/2018 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. Н. и М. Н. против отказ, изх. № САГ17-УТ00-365/2/07.11.2017 г., на главния архитект на Столична община да издаде удостоверение за търпимост за строеж "Едноетажна вилна сграда", находяща се в имот с идентификатор 29150.6063.379, м. "Тупанков рид", с. Ж., район "П.", Столична община. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Относно компетентност и форма на оспорения административен акт съдът е изложил правилни мотиви. Обосновани и законосъобразни са и мотивите касателно наличието на материалноправните предпоставки при постановяване на процесния отказ. Безспорно установено е, че описаният в акта строеж е изграден в периода 1976-1978 г. и за него няма строителни книжа. Процесната сграда е била изградена в имот, който е бил разположен извън строителните граници на с. Ж. в територия, за която няма одобрен и действащ ПУП и към момента, както и че по ОГП на С. от 1961 г., поземленият имот попада в една от трите устройствени зони извън селищната територия на с. Ж.: лесопаркове и озеленени масиви; земеделски терени; ливади и пасища. Към момента на изграждане на процесната сграда - 1976-1978 г. - извън строителните граници на с. Ж. съгласно действащото законодателство е било допустимо да се извърши строителство на индивидуален строеж, който може да е стопанска постройка или постройка или съоръжение за растителна или животинска продукция, но не и вилна сграда, каквата процесната сграда определено е. Процесният строеж не съответства и на предвижданията на ОУП на Столична община, приет през 2009 г., попада в устройствена зона "Природни паркове" (Рпп) - зона от група територии за природна защита. При преценката на основанията за търпимост първоинстанционният съд правилно съобразява разпоредбите, които са действали по времето на извършване на строежа и актуалните такива, като отчита техническите правила и нормативи. Съобразно тези критерии, съдът законосъобразно е приел, че не са налице предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Съдът е посочил приложимите правни норми към датата на изграждане на строежа, като конкретно е обсъдил регламентираните с тях възможности за строеж извън границите на населените места и правилно е приел, че те не допускат процесното изграждане. Правилно е преценено, че строежът е недопустим и по действащите правила и норми. С оглед изложеното административният съд е достигнал до верния извод, че строежът е изграден в противоречие с правилата и нормите, действали по време на изграждането му, а също и по сега действащите правила и нормативи, поради което не е търпим. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Столична община следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав