Решение № 1996 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7999/2013 г.

Решение № 1996 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7999/2013 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Венис комерс"АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Шипченски проход" № 9, офис 5, ЕИК 147023265. представлявано от Милко Вълчев Милков, чрез адв. Ивайло Иванов, против решение № 2095/28.03.2013 г., постановено по адм. д. № 6998/2012 г. по описа на Административен съд София - град. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването му против Ревизионен акт /РА/ № 2141113860/17.02.2012 г., издаден от Виолин Александров Петров, старши инспектор по приходи в ТД на НАП - София, потвърден от директора на дирекция ОУИ при ЦУ на НАП с решение № 1124/15.05.2012 г. относно установени данъчни задължения-ДДС за довнасяне в на ЗЗ6076,ЗЗ лева и лихви в размер на 1123,75 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението по съображения, изложени в касационната жалба. Претендират се разноски. Ответникът, директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП"), в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а по същество намира следното: С обжалвания в първоинстанционното производство РА органът по приходите е приел, че са налице основания по чл. 177 от ЗДДС за реализиране на солидарна отговорност на "Венис комерс"АД, във връзка с неизплатени от неговия доставчик "Борела-С"АД задължения по ЗДДС, пряко свързани с доставка, по която е приспаднал данъчен кредит и на основание чл. 177, ал. 1 във връзка с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС на "Венис комерс"АД, в качеството му на пряк получател по доставка по фактура № 010...513/19.01.2011 г. със стойност - 1 669 174,12 лв. и ДДС - 333 834,82 лв. издадена от "Борела-С"АД на "Венис комерс"АД. Предмет на фактурата е доставка на недвижим имот, представляващ 62/100 идеални част от 40 500 кв. м., УПИ I, находящ се в кв. 14 на с. Баташово, Община Севлиево, област Габрово. Във фактурата освен продажната цена на имота по нотариален акт, към данъчната основа на имота са включени и платени нотариални такси, местният данък, такса по вписване и такса превод. С РА е отказано и правото на данъчен кредит в размер на 2 241,51 лв. и лихви - 1 123,75 лв., на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС по фактури, издадени от "София Франс ауто"АД за лизингови вноски, за два леки автомобила. За да отхвърли жалбата срещу РА съдът приема, че от фактите по делото се установява, че са налице следните предпоставки за приложението на чл. 177 от ЗДДС: "Венис комерс" АД и "Борела-С АД" са регистрирани по ЗДДС лица, като първият е получател по облагаемата доставка, обективирана във фактура № 0100000513/19.01.2011 г. С ревизионен акт № 044110191/19.09.2011г на ТД на НАП Велико Търново за извършена ревизия за приложението на ЗДДС на "Борела-С" АД за периода месец 01.2011 г. се установява, че "Борела-С" АД не е внесъл ефективно в бюджета дължимия по сделката ДДС. Съдът е приел, че са налице предпоставките за приложението на чл. 177 от ЗДДС, защото получателят "Венис комерс" АД би могъл да знае, че ДДС по доставката няма да бъде внесен поради това, че към момента на сделката не е платил продажната цена на недвижимия имот, който е закупил. За да стигне до този извод, съдът е кредитирал изявлението но Милка Иванова Савчева от 07.06.2011год, дадено под формата на писмени обяснения в рамките на провежданото ревизионно производство, в която същата като ръководител счетоводен отдел в "Борела-С" АД е удостоверила, че приходите по сделката по процесната фактура фактически не са влезли в касата на дружеството. Съдът приема също, че е налице и предпоставката на чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, а именно, че доставката е на цена, която се отличава от пазарната. В тази насока съдът кредитира заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза в частта му, касаеща определянето на пазарната стойност на недвижимия имот по метода на сравнимите неконтролирани цени, а именно - 498814 лв. доколкото същият най добре отговаря на изискванията на Наредба Н-9/2006 год за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Съдът приема още, че по отношение на непризнатия данъчен кредит досежно фактури, издадени от "София Франс аут" АД липсват други доказателства, освен договори за наем между Колоездачен клуб-К. К. Бургас АД (предходно наименование на "Венис комерс"АД) и СНЦ Колоездачен клуб Бургас, които да удостоверят, че тези договори се изпълняват ежемесечно /и то за период от близо 4 години/, като извлечения от счетоводните ведомости, доставки, обективирани в съответните фактури за всеки месец поотделно, консумативи по поддръжката на автомобилите, ежегоден сервиз на същите съгласно договорите за лизинг, които да доведат до нееднозначния извод, че въпросните леки автомобили се използват единствено за отдаване под наем, поради което приема, че правилно с оспорения ревизионен акт е отказано правото на данъчен кредит в размер на 2 241,51 лв. и лихви - 1 123,75 лв., на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно по следните съображения: Административният съд е приел, че са налице условията за ангажиране отговорността по чл. 177 от ЗДДС на получателя по доставката "Венис комерс"АД: доставката е осъществена - правото на собственост върху недвижимия имот е прехвърлено в предвидената от закона форма - нотариален акт; издадена е фактура с посочен на отделен ред ДДС, който ДДС доставчикът, "Борела-С"АД е длъжен да внесе в бюджета; от доказателствата по делото - подадената СД по ЗДДС с вх. № 70010333313/14.02.2011 г. и ревизионен акт № 0044110191/19.09.2011г на ТД на НАП Велико Търново за извършена ревизия за установяване на задължения на "Борела-С" АД за периода месец 01,2011год се установява, че доставчикът не е внесъл в бюджета дължимия по сделката ДДС. За да бъде приложен институтът на солидарната отговорност, е необходимо ревизиращият орган да докаже, че регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен (чл. 177, ал. 2 от ЗДДС). В тази връзка настоящият касационен състав не споделя извода на АС, че в конкретния случай се презумира знанието на получателя, че доставчикът му няма да внесе ДДС, тъй като към момента на сделката той не е платил продажната цена на недвижимия имот, който е закупил. Обясненията на Милка Иванова Савчева, ръководител на счетоводен отдел в "Борела-С"АД от 07.06.2011 г. са изолирани и съдът неправилно ги е кредитирал, като не е обсъдил останалите доказателства за извършване на плащането в това число, че същото лице като пълномощник на управителя на купувача - "Венис комерс"АД лично е заявила пред нотариуса, че цената е заплатена в брой, изцяло и предварително. От ССЕ се установява, че по повод на сделката са взети съответните счетоводни операции. Като се има предвид, че обяснението не се подкрепя от останалите доказателства по делото, а напротив с писмени доказателства се установява противното съдът необосновано приема, че цената не е платена, а е следвало да даде превес на представените писмени доказателства. Дори да се приеме обаче, че уговорената цена не е платена, от това не следва, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на получателя по чл. 177 от ЗДДС, тъй като разплащането не е елемент от фактическия състав. Действително в съдебната практика при установено по категоричен начин неизпъленние на поетото задължение за заплащане на цената по доставка са формирани изводи, според които този факт може да бъде използван като косвено доказателство за установяване знанието на купувачът по сделката, че неговият доставчик като данъчно задължено лице няма да внесе дължимия данък, защото не е получил съответната сума от получателят по доставката на който го е начислил. В случая необосновано АССГ приема, че не е доказано плащането на цената с включения в нея ДДС, поради което и обсъдената съдебна практика не е относима. Необосновани са изводите на АССГ и относно наличието на предпоставките на ал. 3 от чл. 177 от ЗДДС. Експертната оценка, приета от ревизията, е определила пазарна цена на прехвърления имот, към датата на придобиването му - 19.01.2011 г. в размер на 1637925 лева. Оценката е направена по метода на вещната стойност с отчитане на пазарните условия, за което са използвани приходния метод и сравнителния метод. Посочените методи не са от определените в Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, поради което съдът по искане на жалбоподателя е назначил съдебно-оценителна експертиза. Вещото лице Жулиета Господинова е определила пазарната цена като е използвало метода на сравнимите неконтролирани цени (30%) и метода на пазарните цени (70%) в размер на 1407157 лева. Съдът е кредитирало това заключение в частта му, касаеща определяща пазарната стойност на недвижимия имот по метода на сравнимите неконтролирани цени, а именно 498814 лева, доколкото според него същият най-добре отговаря на изискванията на Наредбата, тъй като според него методът на пазарните цени е неприложим, защото като аналог вещото лице използва единствено извършеният през 2009 г. апорт на останалата част от недвижимия имот между същите лица. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата методът на сравнимите неконтролирани цени се прилага, когато е налице сходство в характеристиката на продукта или услугата - предмет на контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка. Вещото лице е приело за неконтролирани сделки оферираните цени от брокерската информация при сторниране на цените до 20 на сто, поради очакван марж между цени купува /продава. При липса на съпоставима неконтролирана сделка като е възприел заключението в посочената част при отклонения от изискванията на наредбата за определяне на пазарните цени е нарушил чл. 202 ГПК. Съгласно чл. 10 от Наредбата, когато самостоятелното прилагане на методите не води до резултат, отразяващ обичайните търговски и финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия, се допуска едновременно прилагане на два или повече метода. Решението следва да бъде отменено в тази част и следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се възложи техническа експертиза за пазарната цена на имотите, при изработването на която да се ползват данни от аналогични реално сключени сделки или комбинация на повече от един метод, при която да бъде съобразена както икономическата обстановка в страната и региона /с. Батошево, община Севлиево, област Габрово/, така и специфичните характеристики на сделката. Относно непризнатия данъчен кредит по фактури, издадени от "София Франс ауто"АД за лизингови вноски за два броя лек автомобил Пежо 206, съдът е приел, че единствено договорите за наем между "Колоездачен клуб-К. К. Бургас" АД и СНЦ Колоездачен клуб Бургас и анексите към тях, при липса на други доказателства не могат до обосноват извод, че въпросните леки автомобили се използват единствено за отдаване под наем, каквото е изискването на чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Приел е, че в тежест на касатора е било да докаже, че автомобилите се използват единствено за отдаване под наем, поради което е оставил в сила РА в частта, в която е отказано правото на данъчен кредит в размер на 2 241,51 лв. и лихви - 1 123,75 лв., на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Съдът е стигнал до този извод без да е изяснил делото от фактическа страна. Представените пред първоинстанционния съд договори за наем от 01.03.2007 г. и анекси от 01.03.2008 г., 01.10.2008 г. и 05.01.2010 г. свидетелстват, че автомобилите са отдавани под наем. Те не са били представени пред органа по приходите и той не ги е взел предвид при формиране на извода, че използването на автомобилите за отдаване под наем е недоказано. Съдът не е преценил тези доказателства с оглед на останалите събрани по делото. Съдът не е изследвал въпроса намерили ли са отражение в счетоводството на жалбоподателя приходите от договорите за наем, налице ли са данни за отчетени разходи за гориво или данни за използване на автомобилите за други цели освен за отдаване под наем. За тези факти са допустими както писмени доказателства така и съдебна експертиза. Необсъждането на всички доказателства по делото представлява процесуално нарушение, което се е отразило при правилно установяване на относимите към спора факти, а в случая и до несъбиране на доказателства за всички релевантни факти. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение като неправилно трябва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, но поради допуснатите процесуални нарушения и необходимостта от събиране на доказателства делото следва да бъде върнато на основание чл. 222, ал. 2 от АПК за ново разглеждане от друг състав на АС София - град. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение