Решение № 2285 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2688/2015 г.

Решение № 2285 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2688/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл., във вр. с чл. 225 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 1011 от 10.06.2014 г., постановено по адм. д. № 3018 по описа за 2013 г. на Административен съд - Бургас (АСБ), с което Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") е осъдена да заплати на Пламен Марков Марков обезщетение в размер общо на 1250,00 лв. за претърпени неимуществени вреди - преживяно унизително и недостойно отношение, вследствие противоправно бездействие на служители на ГД "ИН", изразяващо се в неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода от 20,30 ч. до 6,00 ч. всеки ден в периода от 25.04.2012 г. - 26.06.2012 г. и неосигуряване на нормална жилищна свободна площ в периода от 25.04.2012 г. - 26.06.2012 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като искът до пълния предявен размер от 10000,00 лв. е отхвърлен и ГД "ИН" е осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 159,00 (сто петдесет и девет) лв. Първата касационна жалба е подадена от Марков, чрез адв. Каров, срещу посоченото съдебно решение, в частта, с която предявеният от него иск е отхвърлен за сумата над 1250,00 лв. до пълния предявен размер от 10000,00 лв. и в частта за разноските. Неправилно, според касатора, е прието от съда, че положението в килията за предварително задържане е било различно от това в килия № 213, доколкото възражение от ГД "ИН" в тази насока не е било направено. Оспорва и изводите на съда досежно размера на присъденото обезщетение и разноски. Твърди, че изводите му във връзка с определения размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди поради недоказаност на неприятните емоционални и психични въздействия са необосновани. Иска отмяната на съдебното решение в обжалваната от него част и уважаване на предявения иск изцяло, както и присъждането на всички направени по делото разноски. Ответникът по тази касационна жалба ГД "ИН" я оспорва в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, чрез упълномощен юрисконсулт. Изразява становище за нейната неоснователност. Поддържа, че по делото не са налице доказателства, от които да се установява, че в приемното отделение в Затвора - Бургас битовите условия са същите като тези, при които е пребивавал Марков по време на изтърпяване на наказанието му лишаване от свобода. Въпросът за разноските е разрешен правилно в обжалваното решение - правени са възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение и делото е започнало преди изменението на тарифата за адвокатските възнаграждения през 2014 г. Предвид изложеното се иска жалбата да бъде оставена без уважение. В съдебното заседание пред настоящия съд Марков не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата. Претендира направените разноски. Втората касационна жалба е подадена от ГД "ИН" срещу посоченото съдебно решение, в частта му, с която претенцията на Марков е уважена за сума в размер на 1250,00 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че решението в обжалваната част противоречи на материалния закон и е необосновано. Според този касатор съдът неправилно е приел наличието на доказани вреди в резултат на бездействие на ответника. Освен това, техният размер е определен в нарушение на процесуалните правила и е необоснован. Доколкото разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) влиза в сила три години след приемането на програмата по § 11 от ПЗР на този закон, тя не е била действащо право през процесния период. Наред с това, условията в затворите не са резултат на незаконосъобразно бездействие на ГД "ИН". Иска се отмяната на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба Марков я оспорва по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор, чрез адв. Каров и в съдебното заседание чрез представляващия го адвокат. Изразява становище за нейната неоснователност. Претендира сторените разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът ГД "ИН" се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представя списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Марков и основателност на касационната жалба на ГД "ИН". Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С Решение № 16851 от 16.12.2013 г., постановено по адм. д. № 5524 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд е отменено Решение № 445 от 26.02.2013 г., постановено по адм. д. № 1482 по описа за 2012 г. на Административен съд - Бургас, с което предявените от Марков искове против ГД "ИН" за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 4.07.2012 г., за периода 26.03.2012 г. - 26.06.2012 г., когато е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в Затвора в Бургас, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на затвора, са отхвърлени. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд. Дадени са указания по приложението на закона, за обсъждане на приобщени по делото писмени и гласни доказателства и за съобразяване конкретно посочени решения на Европейския съд по правата на човека, постановени по дела, заведени срещу България за нарушения на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенция/та), произтичащи от битовите условия в местата за задържане и лишаване от свобода. В производство по чл. 226 АПК първоинстанционният съд е разгледал предявен от Марков иск за репариране на претърпени неимуществени вреди в размер на 10000,00 лв., ведно с лихвата считано от предявяването му до окончателното изплащане на сумата, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Обезщетението е претендирано заради претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в ежедневно безпокойство, напрежение, стрес и страх за здравето и живота, предвид преживения от него през 2011 г. инфаркт, чувство на унижение, значително неудобство и накърняване на достойнството му, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас по време на престоя му там в периода 26.03.2012 г. - 26.06.2012 г. Твърдяното бездействие е за неосигуряване на достатъчна жилищна площ в помещението, в което е бил настанен, липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода там, невъзможност за адекватно проветряване и осветяване. Установено е от съда, че Марков е пребивавал в Затвора Бургас в периода 26.03.2012 г. - 26.06.2012 г. Бил е осъден с одобрено от съда споразумение, с което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, при първоначално строг режим. Първоначално за около месец Марков е бил настанен в приемното отделение, след което в трета група към затвора, в спално помещение (килия) № 213, където е пребивавал до края на изтърпяване на наложеното му наказание. През този период там не е обособен санитарен възел, няма течаща вода и са били настанявани между 24 и 30 осъдени лица, тоест обитаема площ за едно лице между 0,92 кв. м. и 1,15 кв. м. Свободен достъп до течаща вода и санитарен възел в обособено отделно помещение лишените от свобода имали в периода 06,00 ч. - 20,30 ч. В останалата част от денонощието затворниците облекчавали нуждата от тоалетна в кофи, вътре в килията, където няма чешма и течаща вода. Като се е позовал на чл. 3 от Конвенцията и на чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3 ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС, първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Посочил е, че конкретно установените факти по делото относно достъпа до санитарен възел и течаща вода водят до извода, че килията, в която е бил настанен ищецът не отговаря на изискванията, тъй като за нейните обитатели е бил препятстван достъпа до санитарен възел и течаща вода в продължение на 9,30 часа всяко денонощие. В разрез с всякакви нормални етични стандарти и човешко отнасяне пребиваващите там са били принудени да облекчават физиологичните си нужди в кофи, които се намират в същото помещение, с площ в размер на 27,72 кв. м., обитавано средно от около 24-26 души, в което се осъществяват всякакви битови дейности като спане и хранене. Ищецът, заедно с останалите затворници е бил принуден да извършва тези свои физиологични нужди пред очите на другите затворници. Тези неблагоприятни условия водят на извод за унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, в това число Марков и до извод за съществуваща заплаха за здравето поради липса на елементарни хигиенни стандарти. Въпреки, че е отчел липсата на достатъчно доказателства за претърпените от Марков вреди, съдът е направил извод, че поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС само по себе си представлява третиране, което да породи у него емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство, каквито той твърди. Независимо от липсата на конкретни доказателства относно твърдените отрицателни емоции, свързани с установените условия (облекчаването в кофа, липсата на течаща вода, санитарен възел и достатъчна площ в килията, проветряемостта и осветеността й), съдът е направил извод, че те са от такова естество, че да предизвикват у всяко нормално, психически здраво човешко същество твърдените от ищеца страдания, които обосновават и настъпила неимуществена вреда за него. Доколкото съдът е приел, че ищецът е установил относимите факти само за времето след извеждането му от приемното отделение на затвора и настаняването му в килия № 213, за периода, прекаран в приемното отделение (26.03.2012 г. - 25.04.2012 г.), е намерил исковата претенция за недоказана в тази част. Като се е позовал на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съставът на АСБ е изложил съображения, че искът е частично основателен до справедливия размер от 1250,00 лв. В останалата му част, до предявения размер от 10000,00 лв., поради неоснователността му, искът е отхвърлен. За да достигне до този извод, съдът е съобразил характера на деянието и увреждането, естеството и степента на претърпените морални страдания, недългия престой на ищеца в затвора и неговото здравословно състояние. Предвид изхода на спора е присъдил на Марков разноски в размер на 159,00 лв. При разглеждане на делото и постановяване на решението съставът на АСБ е изпълнил дадените указания с Решение № 16851 от 16.12.2013 г., постановено по адм. д. № 5524 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд. Съдът е обсъдил приобщените по делото писмени и гласни доказателства, въз основа на които е установил част от релевантните факти и е съобразил посочената в отменителното решение на Върховния административен съд съдебна практика на Европейския съд по правата на човека. Неправилно съдът е приел, че по делото не са установени твърденията на Марков, свързани с условията на пренаселеност в приемното отделение и достъпа до санитарен възел там, предвид което е намерил исковата претенция за периода от 26.03.2012 г. до 25.04.2012 г. за неоснователна. Безспорно е установено по делото твърдението на лицето, че в периода 26.03.2012 г. - 25.04.2012 г. е бил в приемното отделение на Затвора - Бургас. От посоченото по т. 2.В. "Условия на задържане в Бургаския затвор и Варненския затвор", т. 1 "Материални условия" от приложения по делото Доклад до българското правителство за посещението в България, проведено от Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание от 04 до 10 май 2012 г., се установява, че местата за настаняване са "изключително пренаселени", охарактеризирано като "възмутително равнище на пренаселване", което може да се разглежда като нечовешко и унизително от физическа гледна точка (подточка 22). На това място не е въведен какъвто и да е разграничителен критерий по този показател между килиите в приемните отделения и останалите спални помещения/килии. Напротив, по т. 2 "Обстоятелства, установени по време на посещението, и предлагани действия", т. А "Предварителни бележки", подточка 10, абзац втори, изречение второ се сочи: "Делегацията наблюдава обезпокоителни равнища на пренаселване във всички отделения на двата посетени затвора (вж. § 22)". В допълнение на това, по аргумент от посоченото по т. В. 2. "Дейности", подточка 26 вратите на строго охраняваните и приемните отделения не са отворени през деня, което препятства свободното движение на затворниците в тях. Наред с това по т. 2.В. 1.23, абзац втори, в контекста на достъпа на затворниците до общи санитарни помещения през деня, е посочено че тези от тях, които са в приемните отделения остават заключени в своите килии и имат достъп до истинска тоалетна само три пъти дневно. За тях очевидно важи и посоченото в първи абзац на т. 2.В. 1.23, изречение последно: "През нощта затворниците трябва да използват кофи в килиите". С оглед посоченото, основателно се възразява в касационната жалба досежно възприетото от първоинстанционния съд във връзка с условията на пренаселеност в приемното отделение и достъпа до санитарен възел там. В периода 26.03.2012 г. - 25.04.2012 г. Марков е бил в приемното отделение на Затвора - Бургас, при което е бил поставен в унизителни условия, унижаващи човешкото му достойнство. Неоснователно другият касатор ГД "ИН" възразява срещу възприетата частична основателност на иска по причина липсата на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността му. Направените в обжалваното решение изводи, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника и основанията за този извод се споделят от настоящия съд. Установеното незаконосъобразно бездействие противоречи на чл. 2, т. 3 и чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС, както и на чл. 3 от Конвенцията. Липсата на достатъчно жилищна площ, на постоянен достъп до санитарен възел и до течаща вода в местата за лишаване от свобода е в отклонение от подходящата среда за изтърпяващите присъди лица, независимо дали към процесните периоди са действали нормативи за жилищната площ и критерии, на които да отговарят условията в местата за лишаване от свобода. Длъжностните лица от затворническата администрация по време на исковия период извършват правно регламентирана дейност, уредена в ЗИНЗС, като при осъществяването й са длъжни да спазват изискванията на този закон. В случая бездействието на администрацията на затвора се изразява в нарушението на изискването на чл. 2, т. 3 ЗИНЗС, съгласно който изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Това бездействие е рефлектирало върху личната сфера на Марков, накърнявайки общочовешките ценности, защитени с нормите на чл. 3 от Конвенцията. Марков в процесния период е бил подложен на унижения по смисъла на чл. 3 от Конвенцията, която е част от вътрешното право. Понесеното от него унижение превишава унижението, което е присъщо в такава ситуация поради самия факт на осъждането и привеждането в изпълнение на наказанието лишаване от свобода, а чл. 3 от Конвенцията забранява нечовешкото или унизително отношение или наказание. Според настоящия състав правилно е преценено от първоинстанционния съд, че по делото е установено наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което исковата претенция се явява доказана по основание. Неоснователни са и възраженията, че неимуществените вреди не са доказани. Бездействието на затворническата администрация на Затвора - Бургас е в нарушение на чл. 3 от Конвенцията и вътрешното законодателство. Правилно е прието от съда, че установените релевантни факти, унижаващи човешкото достойнство, сами по себе си произвеждат твърдените от ищеца негативни преживявания. Основателно обаче този касатор възразява досежно размера на така присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за двумесечния период. Определено в размер на 1250,00 лв., то се явява завишено при съобразяване чл. 52 ЗЗД, срока, през който са търпени вредите и всички останали обстоятелства, които имат отношение към този въпрос, взети предвид от състава на АСБ. Доколкото обаче според настоящия състав предявеният иск е доказан по основание и за периода 26.03.2012 г. - 25.04.2012 г., така присъдената с обжалваното решение сума се явява паричен еквивалент на претърпените вреди от Марков за целия исков период. Така определено то е достатъчно, за да ги възмезди за целия претендиран период и се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Предвид изложеното решението, предмет на контрол следва да остане в сила в частта относно размера на определеното обезщетение за претърпените от Марков неимуществени вреди, в отхвърлителната част, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 10000,00 лв. и в частта за разноските, а в останалата част да бъде изменено, като обезщетението се присъди за претърпените неимуществени вреди - преживяно унизително и недостойно отношение, вследствие противоправно бездействие на служители на ГД "ИН", изразяващо се в неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел в периода от 26.03.2012 г. - 25.04.2012 г., неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода от 20,30 ч. до 06,00 ч. всеки ден в периода от 25.04.2012 г. - 26.06.2012 г. и неосигуряване на нормална жилищна свободна площ в периода от 26.03.2012 г. - 26.06.2012 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба (04.07.2012 г.) до окончателното изплащане на сумата. При този изход на спора разноските за касационното производство следва да останат за страните така, както са направени. Искането на Марков за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в останалата част е неоснователно, доколкото от представените доказателства не се установява същите да са реално платени от него в брой (предвид липсата на нарочно отбелязване в договора досежно начина на плащане "в брой") или по банков път (предвид липсата на доказателства за това). Искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата не е направено. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на трето отделение,