Решение № 3962 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9158/2010 г.
ВАСIV отделение21.03.2011 г.докладчик т Галина Матейска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 223 от 30.04.2010 г. на Административен съд - Хасково, постановено по административно дело № 10/2010 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 3962 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9158/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Кмета на Община Димитровград Стефан Димитров Димитров, срещу решение № 223/30.04.2010 г. по адм. дело № 10/2010 г. по описа на Административен съд - Хасково. Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон при неговото постановяване, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити съображения моли да бъде отменено и отхвърлено оспорването на Заповед № 3301/11.12.2009 г., издадена на основание чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили. От ответника - "Бойчев - лукс" ЕООД, гр. Димитровград, чрез надлежно упълномощен процесуален представител е постъпил писмен отговор, в който се моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и в сила атакуваното решение. Претендира присъждане на всички направени такси, разноски и хонорари по производството пред първата инстанция, както и всички разноски и адвокатски хонорари пред ВАС. Заинтересованата страна ЕТ "Цанка Тенчева" гр. Димитровград, не заявява становище. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Законосъобразен и правилен е изводът на съда, че от община Димитровград е допуснато съществено нарушение при издаване на крайния акт за класирането, тъй като същият е опорочен от неправилното решение на конкурсната комисия по класирането и по-конкретно неприсъждането на две точки за ответника по касация за наличие на хладилник в собствения му автобус "Мерцедес". Неоснователно е твърдението за нарушение на чл. 173, ал. 2 АПК. В конкретния случай спорният момент касае оценяването само на един автобус по един критерий при което провеждането на нов конкурс не е икономически обосновано. Не представлява съществено процесуално нарушение неконституирането в първоинстанционното производство на класирания на трето място участник в конкурса, защото с решението не се засягат негови права, а касаторът не може да претендира нарушаване на чужди права. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 223 от 30.04.2010 г. по административно дело № 10/2010 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 26, ал. 4 от Наредба № 2/2002 г. на МТС за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили, на основание чл. 173, ал. 2 във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково ОТМЕНЯ Заповед № 3301/11.12.2009 г. на Кмета на Община Димитровград, ИЗПРАЩА административната преписка на Кмета на Община Димитровград за продължаване на конкурсната процедура "Конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници - квота на Община Димитровград" за Пакет с линии № 4 - Димитровград - Стара Загора от етапа на оценяване на кандидатите при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението и ОСЪЖДА Община Димитровград да заплати на "Бойчев - лукс" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Димитровград, ул. "Вела Пеева" № 68, представлявано от управителя Георги Иванов Бойчев, разноски по делото в размер на 150 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че при работата си конкурсната комисия е допуснала процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно отразяване на констатацията "не" в Работната карта за оценка на предложенията на фирма "Бойчев - лукс" за Пакет IV на ред № 1 за автобус рег. № Х9805ВК марка Мерцедес, модел 515, година на производство 2008 г. в колона "хладилник". Съдът се е позовал на приетата по делото автотехническа експертиза, че при направения оглед от вещото лице в автобуса е наличен хладилник, стандартен, с две отделения, изработен от две пластмасови тела с изолационен материал между тях за по-добра термозащита. Отварящата се врата се намира в горната част на хладилника, който работи на 12 и 24 волта и същият е монтиран зад първите сдвоени седалки на автобуса в дясната част на автоматично отварящата се автобусна врата за пътници. Според експерта хладилникът е монтиран при самото преоборудване на автобуса от товарен (както е закупен от Мострен панаир в гр. Пловдив през 2008 г.) в пътнически /20 + 1 места/, тъй като нямало нанесени повреди на интериора около него, които биха се получили ако същият бъде монтиран допълнително след окончателното преоборудване на автобуса. Съдът е посочил, че тези констатации на експерта се подкрепят от писмени доказателства, а също и от свидетелски показания. Приел е, че това нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като при неизвършването му би могло да се стигне до различен по съдържание краен акт. Така постановеното съдебно решение е правилно. Първоначално в жалбата на Георги Иванов Бойчев - Управител на "Бойчев - лукс" ЕООД, град Димитровград срещу Заповед № 3301/11.12.2009 г. на Кмета на Община Димитровград са били посочени 6 съществени нарушения на нормативно установените правила при обявяване на конкурса и условията му, така и при провеждането на конкурсната процедура и оценяването на участниците. В открито съдебно заседание на 25.02.2010 г. пълномощникът на жалбоподателя - адв. Мургова е добавила още две възражения извън тези, които са изложени в жалбата. В това съдебно заседание съдът е счел, че следва да отдели спорното от безспорното в присъствието на процесуалните представители на страните, които са взели становище по всеки един от спорните моменти, като за първи спорен момент е обсъден "наличие на хладилник в автобуса". В решението си съдът е приел за неоснователни останалите оплаквания и само поради липсата на хладилник в автобус Мерцедес 515 е отменил обжалваната заповед. Настоящият касационен състав напълно споделя изложените от административния съд в тази връзка съображения. Следва да се отбележи в допълнение във връзка с направеното в касационната жалба възражение, че е без значение дали хладилникът е фабрично монтиран или е монтиран при преоборудването му от товарен в пътнически в гр. Генерал Тошево през 2008 г., а е релевантно обстоятелството, че към момента на огледа от страна на комисията в автобуса е имало хладилник, който двама от членовете й не са забелязали (а и не са питали изрично), който хладилник според вещото лице на пръв поглед прилича на кутия за боклук или кутия за резервни части. Въпросът с процесния хладилник е съществен доколкото съгласно утвърдения критерий "обзавеждане в салона на МПС, предлагани допълнителни услуги към момента на проверката", за наличието на хладилник в автобуса се дават 2 точки, а разликата между класирания на първо място ЕТ "Цанка Тенчева" гр. Димитровград и класирания на второ място "Бойчев лукс" ЕООД гр. Димитровград е само една точка, а именно: ЕТ "Цанка Тенчева" - 167, т., "Бойчев лукс" ЕООД - 166, т. Класираният на трето място "Чавдаров" ЕООД, гр. Димитровград, който е получил 151 точки за процесния пакет № 4 не е обжалвал заповедта за класиране на участниците и нито има правно основание, нито такава е съдебната практика, да бъде конституиран като заинтересована страна по делото на основание чл. 153 и чл. 154 от АПК. Оплакването в касационната жалба в тази насока се явява неоснователно. Процедурата по принцип представлява поредица от многобройни продължаващи в определен период от време действия на възложителя и на помощните му органи, които трябва да бъдат извършени с единствената цел да се достигне до избора на най-добрата оферта, която е най-изгодната в икономическо отношение, независимо дали се касае за провеждане на конкурс, търг или дори обществена поръчка. Нарушаването на някоя брънка от тази верига безспорно влече след себе си пороци в следващата и рефлектира и върху законосъобразността на крайния акт, с който тя приключва. Затова този краен акт се отменя като незаконосъобразен, а процедурата се връща за продължаване от това действие, което е било опорочено. В случая допуснатото нарушение от комисията на възложителя води до отмяна на заповедта му за класирането на участниците (на процесуалноправно, а не на материалноправно основание) и законосъбразно съдът е върнал преписката за продължаване на конкурсната процедура от етапа на оценяване на кандидатите. Ако жалбоподателят счита, че съдебното решение е неясно, може да поиска тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК, който се прилага по силата на чл. 144 от АПК. Оплакването в касационната жалба, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК се явява неоснователно. Накрая следва да се отбележи, че някои от оплакванията на "Бойчев лукс" ЕООД са били недопустими за обсъждане в това производство, в което се преценява законосъобразността на крайния акт на кмета на общината, с който приключва процедурата, а показателите и критериите, както и методиката за оценяване и класиране са утвърдени с решение на Общинския съвет, което като необжалвано, е влязло в сила и не подлежи на коментар. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение се явява съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, за които всъщност няма възражение в касационната жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,