Решение № 14046 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1629/2018 г.

Решение № 14046 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1629/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Радев, в качеството му на ЕТ "Р. Радев", гр. Ямбол, против решение № 209 от 4.12.2017 г., постановено по адм. д. № 274/2017 г. от Административен съд-Ямбол. С него е отхвърлена жалбата на касатора в настоящото производство против акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за кампания 2016 г., с изх. № 01-6500/2459#5 от 9.08.2017 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение, като се релевира допуснато осъществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли съда, да отмени обжалваното решение, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, след произнасяне от страна на Върховния административен съд по поставените въпроси в касационната жалба. Ответната страна по касация-заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрисконсулта Д. Москова, в отговора си по чл. 163, ал. 2 АПК изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. По изложените съображения в него моли съда, да остави в сила съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В становището си прави възражения на твърденията в касационната жалба, като намира съдебното решение за правилно и законосъобразно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд-Ямбол е бил сезиран с жалба, подадена от Р. Радев против акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за кампания 2016 г. Съдът е приел жалбата за допустима, а по същество за неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да постанови този резултат съдът е установил фактите по спора относно подадено заявление от Р. Радев за подпомагане за кампания 2016 г. с УИН: 28.23.0616/81365 по мярка 10 "Агроекология и климат" с направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4. 1), с код на дейност АК2 на 16.05.2016 г. Към него е била приложена таблица на използваните парцели. При извършената автоматична проверка на заявлението за подпомагане на 16.05.2016 г. е била установена грешка относно това, че три от заявените БЗС не попадат изцяло във физически блок, който не попада изцяло в слоя със зимуващи гъски-лист 134 от делото, както и че не са заявени минимум 50% есенно зърнено-житни култури. На 30.05.2016 г. Р. Радков е подал ново заявление за подпомагане по същата мярка, към което е приложил таблица на използваните парцели – лист 99-100 от делото, като за дейността с код АК2 е заявил за подпомагане парцели с обща площ 124, 35 ха. Това заявление за подпомагане е било за втората година от посочената мярка, като за предходната година – за кампания 2105 г. подаденото заявление за дейността с код АК2 с обща площ 311, 61 ха е било одобрено за 234, 55 ха. Неодобрени от заявените площи са останали 77, 06 ха. Причините за неодобряването на всичките заявени за подпомагане площи са били посочени в уведомително писмо за одобрение и неодобрение с изх. № 02-280-2600/1003 от 19.05.2016 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Към него е приложена таблица № 2, в която са описани с идентификационните им номера декларираните за подпомагане 4 на брой БЗС-та, причините за неодобрението им, кодът на културата за отглеждане и площта им. В края на уведомителното писмо е посочено, че то може да се обжалва пред министъра на земеделието, храните и горите или пред административния съд по седалището на териториалната структура на ДФЗ, в чийто район се намира постоянният или настоящ адрес или седалището на адресата на акта, в срок от 14 дни. От данните по делото съдът е приел за безспорно установено, че това уведомително писмо не е било обжалвано, поради което е влязло в законна сила. При съпоставянето на одобрените земи за подпомагане по заявеното направление и код на дейност 234, 55 ха в сравнение със заявлението от 2016 г. - 124, 35 ха е установено, че те представляват 53, 02 % от одобрените за подпомагане парцели, а допустимото намаление е 10%, според чл. 20, ал. 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., наричана в изложението само "Наредба № 7". Поради това съдът е направил правен извод, че акта за прекратяване на ангажимента по посочената мярка е законосъобразен. Съдът е установил и от приложената заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на директора на ДФЗ, че на заместник-изпълнителния директор са били делегирани права по посочената мярка, поради което е направил правен извод, че индивидуалният административен акт е бил издаден и от компетентен орган. Като краен резултат съдът е отхвърлил жалбата. При извършения контрол, според изискването на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е валидно и допустимо. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, какъвто довод се навежда в касационната жалба. Противно на твърдяното, съдът е описал всички факти, относими към спора, свързани със заявленията за подпомагане, уведомителното писмо, разменената кореспонденция между ДФЗ и жалбоподателя, за започналата процедура за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент. В касационната жалба се навежда довод, че съдът не се е произнесъл по нищожността на уведомителното писмо с изх. № 02-280-2600/1003 от 19.05.2016 г. Такъв довод няма наведен в жалбата, с която съдът е сезиран. Твърдението е направено едва в писмените бележки, след приключване на съдебните прения. По него съдът не дължи произнасяне, защото предметът на съдебната проверка се очертава с жабата, по твърденията и обстоятелствата, посочени в нея, включително и доказателствата, които се събират в хода на съдебните заседания от страните. Поради това доводът е неоснователен. От данните по делото безспорно е установено, че Р. Радев е подал заявление за подпомагане за кампания 2015 г. по чл. 3, т. 2 от Наредба № 7 - мярка 10 "Агроекология и климат" с направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение, с код на агроекологичната дейност ВПС-4. 1 и дейност: засяване и отглеждане на есенни зърнено-житни култури в местообитания на зимуващи видове гъски на минимум 50 % от заявените по дейността площи с код АК2, според Приложение № 5 към чл. 9, ал. 1 от Наредба № 7. От заявените за подпомагане 311, 61 ха са били одобрени 234, 55 ха, а не са били одобрени 77, 06 ха, за което Р. Радев е бил уведомен с посоченото уведомително писмо, получено от него на 26.05.2016 г. Това уведомително писмо той не е обжалвал, въпреки изричното указание в него, че подлежи на обжалване пред кой орган и в какъв срок, поради което то е влязло в законна сила, какъвто правилен правен извод е направил и първоинстанционният съд. Следователно одобрените за подпомагане заявени парцели са останали в размер на 234, 55 ха, които подлежат на подпомагане, според чл. 15, ал. 1 от Наредба № 7. За направлението по чл. 3, т. 2 се предоставя подпомагане във физически блокове, попадащи в специализирания слой на земи с висока природна стойност- чл. 4, ал. 1 от Наредба № 7, а за прилагането на агроекологичните дейности по направлението по чл. 3, т. 2 са допустими за подпомагане земеделски парцели, които с цялата си площ попадат в списъка на землищата, в които има местообитания на зимуващите видове гъски, съгласно приложение № 1 и специализиран слой на орнитологично значими места, включващ зоните на местообитанията и слоя по чл. 4, ал. 1 – чл. 5, ал. 3, т. 1. Безспорно е, че землището на с. Палаузово е включено в Приложение № 1 с ЕКАТТЕ 55244. В чл. 6, ал. 1 от Наредба № 7 е посочено задължението на Министерството на земеделието, храните и горите всяка година до 28 февруари да предоставя на ДФЗ географски цифрови данни за специализираните слоеве по чл. 5, ал. 3 и 4. В ал. 2 изрично е уточнено, че когато земеделският парцел с цялата си площ или част от нея не попада в географските цифрови данни по ал. 1 той не се одобрява за подпомагане. Следователно за да бъдат одобрени за подпомагане земеделските парцели, попадащи в землищата на населените места, по Приложение № 1, те с цялата си площ трябва да попадат в специализирания слой на земи с висока природна стойност и в специализирания слой на орнитологично значими места. Изискването е кумулативно. След като със заповед на министъра на земеделието храните и горите е одобрен този специализиран слой с висока природна стойност и специализирания слой на орнитологично значимите места, се извършва административна проверка от ДФЗ, според чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 за изпълнение на изискванията за подпомагане на агроекологичната дейност. Важно е и значението на чл. 34, т. 1, защото по направлението по чл. 3, т. 2 земеделските стопани засяват и отглеждат есенни зърнено-житни култури в местообитанията на зимуващите видове гъски на минимум 50 на сто от заявените по дейностите площи. При изпълнение на така разписаните изисквания, след извършване на административна проверка заявителят на помощта следва да я получи. От данните по делото безспорно е установено, че при одобрени площи за подпомагане в размер на 234, 55 ха, за кампания 2016 г. Р. Радев е заявил 124, 35 ха, която площ е 53, 02 на сто от одобрената. Според чл. 20, ал. 4 от Наредба № 7 одобрената площ по направлението може да бъде намалена с не повече от 10 на сто, спрямо площта за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите на ал. 6. Следователно прекратяването на агроекологичния ангажимент на основанието, посочено в обжалвания акт - чл. 18, ал. 3, т. 3 е законосъобразно, така както правилно е извел и първоинстанционният съд. Решението не е постановено в нарушение на материалния закон, какъвто довод е наведен в касационната жалба. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Касаторът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. Ответната страна по касация е направила искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 143, ал. 4 АПК следва да се уважи. С оглед на фактическата и правна сложност на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ Р. Радев следва да заплати на ДФЗ разноски в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение