Решение № 1345 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5161/2013 г.

Решение № 1345 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5161/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на директора на дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП за поправка на очевидна фактическа грешка допусната в решение № 14021 от 28.10.2013 г. на ВАС, Осмо отделение, постановено по адм. дело № 5161 по описа за 2013 г. на този съд. В искането се твърди, че при постановяване на решението си съставът на ВАС, Осмо отделение неправилно е приел, че в сумата 1 247 551,67 лв. се включва 15 % печалба в размер на 187 132,75 лв. и е извадил същата като е получил себестойност на процесната по делото строителна услуга в размер на 1 060 418 лв., съответно и данъчна основа за облагане. Според молителят съставът на ВАС, позовавайки се на заключението на вещото лице К. Минков, неправилно е приел, че дължимия за д. п. м. 03.2008 г. ДДС е в размер на 180 451 лв. и лихви 41 483 лева. Твърди, че данъчната основа е в размер на 1 247 551,67 лв., въз основа на която приходните органи правилно са изчислили главница ДДС в размер на 217 878,33 лв. и лихви за просрочие в размер на 50 088,09 лв., както е приел в мотивите си АДмС - Бургас. Моли Върховният административен съд по реда чл. 175 АПК да се произнесе с изричен диспозитив, като отмени постановеното в решението, а именно в частта, в която се "отменя като неправилно решение № 1699 от 18.10.2012 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело № 641 по описа за 2010 г. на този съд в частта, с която чрез изменение на ревизионен акт № 0200901364 от 09.12.2009 г. на ТД на НАП Бургас, в частта, потвърдена с решение № РД-10-54/22.02.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас, са определени на "Инко" ООД задължения по ЗДДС за данъчен период 01.03.2008 г. - 31.03.2008 г., както следва: главницата в размер на 37 427,33 лв., представляваща разлика между определеният ДДС 217 878,33 лв. и дължимият в размер на 180 451 лв.; лихви в размер на 8 604,18 лв., представляващи разлика между определените лихви 50 088,09 лв. и дължимите в размер на 41 483 лв., както и в частта, с която се ОТМЕНЯ по жалба на "Инко" ООД процесния РА, в частта относно определените на дружеството задължения за данъчен период 01.03.2008 г. - 31.03.2008 г. за следните суми: главница в размер на 37 427,33 лв., представляваща разликата над дължимият ДДС 180 451 лв.; лихва в размер на 8 604,18 лв., представляваща разлика над дължимата лихва от 41 483 лева", като вместо това да се остави в сила решението на АС - Бургас относно данъчен период м. 03.2008 г. и определените с него задължения - главница ДДС в размер на 217 878,33 лв. и лихви за просрочие в размер на 50 088,09 лева. С оглед на изложените по - горе съображения, директорът на дирекция "ОДОП" Бургас моли на основание чл. 248, ал. 1 ГПК да бъде изменено решението и в частта за разноските, като в полза на дирекция "ОДОП" Бургас вместо присъдената сума от 4370,70 лв. да бъде присъдена 5 291,33 лв., т. е. още разноски в размер на 920,63 лева. Ответникът по исканията - "Инко" ООД не изразява становище по тях. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, прецени данните по делото намира, че исканията са НЕОСНОВАТЕЛНИ поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от АПК, съдът по свой почин или по искане на страна може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Поправката на очевидна фактическа грешка по цитирания ред се допуска тогава, когато е налице несъответствие между формираната действителна воля са съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такива грешки представляват погрешното посочване на имена на страните в съдебното решение, размер на присъдена сума, погрешно изписване на цифри, дати или пресмятания на суми. При постановяване на процесното решение съставът на ВАС, Осмо отделение ясно и недвусмислено е обективирал волята си относно дължимите от "Инко" ООД задължения за данъчен период 01.03.2008 г. - 31.03.2008 г., като е определил себестойността на процесната строителна услуга, данъчната основа и дължимият ДДС, приспадайки начисления от ревизираното лице ДДС в размер на 31 632 лв., т. е. дължим ДДС за д. п. м. 03.2008 г. във връзка със сделката, удостоверена с НА № 188/2008 г. е в размер на 180 451 лв. и лихви 41 483 лева. Следва да се отбележи, че поправката на очевидна фактическа грешка не може да се ползва за изменение или отмяна на формираната воля на съда. Такова обаче е настоящото искане, с което се цели подмяна волята на съда, която той ясно е формулирал в постановеното съдебно решение. Процесното искане е неоснователно и защото противоречи на изричната забрана, регламентирана в чл. 246 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. С оглед на горните мотиви, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение, счита, че в случая не са налице предпоставките на чл. 175, ал. 1 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Поради факта, че съдебното решение, чиято поправка се претендира е окончателно и в съответствие с разпоредбата на чл. 175, ал. 2 от АПК, на обжалване не подлежи и решението, постановено в производството за поправка на очевидна фактическа грешка. Съобразно изложеното по-горе неоснователно се явява и другото искане за изменение на решението на ВАС в частта за разноските. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,