Решение № 3841 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9706/2014 г.

Решение № 3841 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9706/2014 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ангел Стоянов Ризов от гр. София, чрез адв. Мартин Николаев Емануилов от САК, против Решение № 3633/30.05.2014 г., постановено по адм. дело № 238/2014 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено като неоснователно оспорването му на принудителна административна мярка - "преместване на паркирано пътно превозно средство - автомобил Ауди А4 с рег. № СА 0007 МТ, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" наложена на 09.12.2013 г., с разпореждане на полицейски орган при отдел "Охранителна полиция" - СДВР, на основание чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената принудителна административна мярка бъде отменена като незаконосъобразна или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът - Полицейски орган при отдел "Охранителна полиция" - СДВР, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователно оспорването на принудителна административна мярка - "преместване на паркирано пътно превозно средство - автомобил Ауди А4 с рег. № СА 0007 МТ, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" наложена на 09.12.2013 г., с разпореждане на полицейски орган при отдел "Охранителна полиция" - СДВР, на основание чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният орган е основал налагането на принудителната административна мярка с последната хипотеза на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП - паркираното превозно средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. От представените по делото доказателства и снимков материал е установено, че автомобилът е паркиран извън пътя, на тротоара, успоредно на оста на пътя. Няма отстояние, което да позволява безпрепятствено преминаване на пешеходците по асфалтовата част на тротоара и се създава опасност за тях като участници в движението. Крайният извод на съда е, че прилагането на процесната ПАМ е фактически и правно обосновано. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. При точно прилагане на материалния закон и обосновано, Административен съд София - град е изтъкнал в мотивите си, че в случая са налице предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Според чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се премества, когато е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. При извършената преценка за законосъобразността на административния акт първоинстанционният съд е отчел, че се касае за прилагане на преустановителна ПАМ и в случая нормативните изисквания за взетото административно решение са обективирани към датата на волеизявлението на административния орган. Не са налице и твърдените с касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 139 АПК, съдът отлага делото при невъзможност страната и пълномощникът й да се явят. Необходимо е препятствието да е неотстранимо. Дори и да бъде прието, че това е така за пълномощника, то категорично не са налице предпоставките за страната. Участието на последната в предизборна кампания не е от категорията на непреодолимите пречки, обосноваващи невъзможност за лично участие в съдебно заседание. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение