Решение № 2575 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5288/2017 г.

Решение № 2575 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5288/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК Образувано е по касационна жалба на ДЗЗД "С. З. 2010" чрез адв. М. Я. против решение № 39/12.01.2017 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 1699/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № П-16002416060196-004-001/14.04.2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП град П., потвърден с решение № 431/30.06.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П.. В касационната жалба са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като процесуални нарушения са посочени необсъждане на всички доказателства по делото, включително заключението на съдебно - счетоводната експертиза и доводите на страните. По материалния закон касаторът твърди, сумата от 184 168.35 лева е недължимо събрана за погасяване задължение на съдружника П. ООД, който няма изискуемо и ликвидно вземане от имуществото на ДЗЗД "С. З. 2010" и съответно от трето лице . Излага подробни съображения, че участието в гражданско дружество дава възможност за уреждане на отношенията между съдружниците, само при прекратяване на дружеството или прекратяване на участието в него. Постъпилите парични средства от трети лица, стават общи на всички съдружници и участието на един от съдружниците не може да се приравнява в процент от паричните приходи или процент от вземанията на гражданското дружеството. Поддържа, че в конкретния случай събраната от публичния изпълнител сума многократно надвишава делът, който съдружникът П. ООД би имал в общото имущество. Според касатора независимо, че имуществото на гражданското дружество е обща собственост на съдружниците, до прекратяването му или до излизане от него, съдружникът няма право на своя дял. Поддържа неправилно тълкуване и приложение на чл. 9, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 359, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД. Счита, че за задължения на съдружниците към трети лица, гражданското дружество отговаря само, когато са налице ликвидни и изискуеми вземания на участващите в него лица към дружеството и то само при напускане или прекратяване на последното. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски. ДЗЗД "С. З. 2010", чрез адв. М. Я. е подало и частна жалба против определение № 524/16.03.2017 г. на Административен съд - П. по адм. дело № 1699/2016 г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Изложени са доводи за приложение на чл. 78, ал. 8 ГПК с искане за отмяна и на този съдебен акт. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град П., оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представено по делото писмено становище на юрк. Д. К.. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, която по силата на чл. 9, ал. 2, изр. 1 ДОПК разполага с правосубектност на юридическо лице в производството по чл. 129, ал. 7 ДОПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване е АПВ, с който на ДЗЗД С. З. 2010 е отказано възстановяване на сумата 184 168.35 лева. С обжалваното решение жалбата е отхвърлена като неоснователна. От фактическата страна по делото е установено следното: Дружество по ЗЗД "С. З. 2010" е създадено с договор от 27.08.2010 г., сключен между съдружниците П. Е. А. АД, "П. С. компания Е. Б. Е." АД и "П." ООД за осъществяване на дейност по поддържане на републиканските пътища на територията на ОПУ гр. Ст. З., строителство на автомагистрали и пътища. В изпълнение на решение № 788/28.11.2014 г. на Министерския съвет на Р. Б. за разплащане на разпоредители с бюджет по договори е установено, че по отношение на П. ООД са налице публични задължения в размер на 1 362 309.37 лева по изд. дело № 1906/2014 г. С влезли в сила постановления за налагане на обезпечителни мерки изх. № 1906/2014/000317/02.02.2015 г. и изх. № 1906/2014/000322/04.02.2015 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - П. са наложени обезпечителни мерки - запори върху ликвидно и изискуемо вземане от Агенция "Пътна инфраструктура" по договор № Д-54/03.11.2010 г., сключен с ДЗЗД "С. З. 2010" съответно за сумата от 52 411.95 лева представлява 35 % от 149 748.43 лева дължима по фактура № 67/24.01.2015 г. и за сумата от 131 756.40 лева представляваща 35 % от 376 446 лева дължима по фактура № 66/22.01.2015 г. От договора за създаване на обединението от 27.08.2010 г. е установено, че участието на П. ООД в гражданското дружество е 35 %, който дял е съобразен при налагане на обезпечителните мерки. При така установените факти, съдът е приел, че по силата на чл. 9, ал. 2 ДОПК неперсонифицираните дружества са приравнени на юридически лица и принудителното събиране се извършва срещу участващите в тях лица, съобразно тяхното участие, поради което е без значение определеният в дружествения договор начин на разпределение на печалбите, загубите и санкциите между партньорите съобразно конкретния принос на всеки от тях, в какъвто смисъл са направените в жалбата оплаквания. Според съда съдружниците, спрямо личните си кредитори отговарят както с личното си имущество така и с дела, който притежават в дружествената общност. До прекратяване на гражданското дружество, този дял не е реално обособен и кредиторите могат да реализират отговорността на съдружниците - длъжници, чрез обезпечаване и принудително изпълнение върху припадащата се част на последните от отделните съсобствени активи, в това число вземания на неперсонифицираното дружество от трето лице и в резултат на изпълнението прекратяват съсобствеността върху това имущество. Съдът е приел, че този извод не се променя от приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза. Поради това и предвид обстоятелството, че наложените обезпечителни мерки, въз основа на които е събраната сумата от 184 168.35 лева са влезли в сила, е обосновал краен извод за законосъобразност на оспорения АПВ. Решението е правилно постановено. Съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Остатъкът след прихващане, се възстановява на лицето (чл. 129, ал. 4 ДОПК). В конкретния случая няма спор по делото и това се установява от събраните по делото доказателства, че претендираната от ДЗЗД С. З. 2010 сума за възстановяване в размер на 184 168.35 лева е събрана за погасяване на публично задължение на съдружника в неперсонифицираното дружество П. ООД чрез запор върху от вземане, произтичащо от договор № Д-54/03.11.2010 г., сключен от ДЗЗД "С. З. 2010" по фактури, издадени на А. П. И.. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че тази сума е недължимо събрана и подлежи на възстановяване. По силата на чл. 357 и сл. ЗЗД гражданското дружество представлява договорно обединение на две или повече лица за осъществяване на съвместна стопанска дейност съдружници, при което не възниква нов правен субект, организационно и имуществено обособен от участващите в него лица. Поради това придобитите права и вземания, образуващи актива на имуществото на обединението не принадлежат на отделен правен субект, юридическо лице, а на съдружниците. По силата на фикцията в чл. 9, ал. 2, изр. 1 ДОПК, неперсонифицираните дружества притежават правосубектност на юридически лица, но само за производствата по ДОПК. Нормата на чл. 9, ал. 2, изр. 2 ДОПК изрично изключва от така признатата правосубектност принудителното изпълнение, като предвижда, че то се осъществява срещу участващите в неперсонифицираните дружества лица, съобразно тяхното участие. Следователно в гражданския оборот и в принудителното изпълнение, включително и по реда на ДОПК, дружеството по ЗЗД не е правосубектно, а правата и задълженията възникват за лицата, които участват в него. С оглед липсата на правосубектност, в съдебната практика се приема за допустимо кредитор на участник (съдружник) в гражданското дружество да насочи принудително изпълнение за негово задължение върху вземане, произтичащо от договор, сключен от обединението, (чрез участващите в него съдружници) до размера, съответстващ на дела на съдружника - длъжник (в този смисъл решение № 4978/14.07.2015 на АССГ по адм. дело № 5449/2015 г., решение № 2578/03.12.2015 г. на АС - В. по адм. дело № 2850/2015 г.). Страна по този договор не е дружеството по ЗЗД, а участващите в него лица, като правата и задълженията възникват за последните, съобразно тяхното участие. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че сумата от 184 168.35 лева е незаконосъобразно събрана, въз основа на недопустим изпълнителен способ - върху дела на съдружника П. ООД, в нарушение на чл. 359, ал. 3 ЗЗД преди прекратяване на дружеството или прекратяване на участието му. В случая събирането на сумата е осъществено по реда на ДОПК въз основа на наложена обезпечителна мярка по чл. 198, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 202 ДОПК - запор върху вземане от трето лице и самостоятелен способ за принудително изпълнение по чл. 215, ал. 1, т. 2 ДОПК. В тази връзка неоснователни се явяват и доводите за допуснати съществени нарушения на чл. 202 от ГПК от необсъждане заключението на съдебно - счетоводно експертиза. В мотивите си съдът е посочил, че заключението на вещото лице относно реалното процентно участие на П. ООД в размера на собствения капитал и съответно размера на ликвидационния дял на този съдружник, не променя изводите за липса на подлежаща на възстановяване на сума. Неоснователен е и другият аргумент, че сумата е недължимо събрана, тъй като не съответства на дела на съдружника П. ООД. Този довод е относим към законността на изпълнението, която се оспорва чрез предвидените в ДОПК средства за защита срещу принудително изпълнение, в това число и чрез иск по чл. 269 ДОПК. В случая ДЗЗД С. З. 2010 е предприело действия по обжалване на наложените обезпечителни мерки, като от доказателствата по делото се установява, че жалбите му по реда на чл. 197 ДОПК са оставени без разглеждане, като процесуално недопустими, а не без уважение, както е прието в обжалваното решение. По делото няма данни от страна на жалбоподателя, чрез участващите в него лица, да са предприети други действия за защита срещу принудителното изпълнение, включително чрез иск по чл. 269 ДОПК предявен срещу взискателя и съдружника - длъжник. При тези факти, законосъобразно съдът е приел, че не се установяват условията по чл. 128, ал. 1 ДОПК за възстановяване на сумата от 184 168.35 лева. По изложените съображения следва да се приеме, решението, с което е отхвърлена жалбата на ДЗЗД С. З. 2010 е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие материалния закон, поради което следва да се остави в сила. Частната жалба против определението по чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Размерът на разноските в производството по обжалване на ревизионния акт по съдебен ред се определят съгласно чл. 161 ДОПК. Юрисконсултското възнаграждение на администрацията се определя в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Съгласно чл. 36 ЗА минималните размери на адвокатските възнаграждения се определят с наредба на Висшия адвокатски съвет. При наличие на уредба по ДОПК относно размера на разноските, нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК не намира субсидирано приложение съгласно чл. § 2 от ДР на ДОПК. Като е достигнал до същите изводи и отхвърлил молбата за изменение на решението в частта за разноските, съдът е постановил определение в съответствие с чл. 161 ДОПК, което следва да се остави в сила. При този изход на спора за касационното производство разноски се дължат на ответника в размер на 4 371.68 лева за процесуално представителство и защита от юрисконсулт. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,