Решение № 265 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6331/2007 г.

Решение № 265 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6331/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в"ГПК . С. П. М. и Г. Д. Й. са подали касационна жалба срещу решение № 540 от 12.10.2007 г. по гр.д. № 328 от 2007 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 268 от 4.04.2007 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на Д. районен съд и е отхвърлен предявеният от касаторите срещу Н. П. М. иск за ревандикация на две мазета, намиращи се в сутеренният етаж от двуетажната жилищна сграда намираща се в гр. Д., ул. ". № 1* жалбата се инвокират оплаквания за неправилност на решението поради неправилното приложение на материалния закон, в конкретност чл. 98 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС. Ответника Н. П. М. е представил отговор, в който оспорва жалбата и навежда аргументи в подкрепа на касираното решение. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за него, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 17.10.2007 г. и е изтекъл на 12.11.2007 г., а жалбата е подадена на 31.10.2007 г.и е заведена с 3140 от същата дата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Кюстендилския окръжен съд е отхвърлил предявеният от касаторите срещу Н. П. М. иск за ревандикация на две мазета, намиращи се в сутеренният етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в гр. Д., ул. ". № 124 защото е намерил, че ищците не са собственици на складовите помещения, които нямат самостоятелен статут и по силата на чл. 98 ЗС принадлежат на двете жилища на сградата, всяко от които е разположено на по един от двата етажа. Продажбата и на четирите мазета с нотариалният акт, легитимиращ ищците като техни собственици е нищожна в частта, с която в полза на едното жилище са прехвърлени и четирите избени помещения като сключена в противоречие със закона, чл. 62, ал. 1 ЗТСУ и с чл. 36 от Наредба № 5 по ТСУ. Приел е, че в полза на ищците не е настъпил деривативния ефект на прехвърлянето на четирите избени помещения и те не се легитимират като собственици. Решението е правилно, макар настоящият състав да не споделя мотивите по които предявеният ревандикационен иск е отхвърлен. По делото е установено, че жилищната сграда е двуетажна и е изградена съобразно утвърден архитектурен проект на 27.04.1962 г., който е представен /л.39 от първинст. дело/. От този проект се установява, че сградата е двуетажна, като не е предвиден тавански етаж, а подпокривно пространство и две мазета, които са ситуирани в предната част на сградата. От показанията на разпитаният свидетел П баща на страните става ясно, че построяването й е станало 1961-1962 г. Изграждането на другите две мазета, в отклонение от проекта е извършено през 1971-1972 г., което се установява от разпита на свидетелите И, К. М. и Й. А. По показанията на последните двама изкопаването им е било осъществено от ответника, който от момента на изграждането им е започнал да ги ползва и ги ползва и към настоящия момент. През 1975 г. с н.а. № 1* т.09, тн.д. № 3* от 1975 г. Павле Ц. е прехвърлил на двамата си сина И. и Н. М. втория етаж, а на С. М. -1/2 идеална част от първия етаж като е запазил другата 1/2 идеална част от първия етаж и цялото дворно място. Към момента на извършването на дарението в сградата са съществували две жилища и четири мазета като складови помещения. В нотариалния акт няма посочени и индивидуализирани складови помещения, както не са посочени общи части на сградата и право на строеж, които са прилежащи към жилищата по силата на чл. 38 и сл. от ЗС. Няма спор, че дори и без изричното им изреждане с прехвърлянето на жилището се прехвърлят и посочените акцесорни права. Към този момент действа разпоредбата на § 38 и § 39 от Строителните правила и норми, които са възпроизведени в чл. 36 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ и които предвиждат задължително съществуване на складови помещения към жилището. Следователно макар и да не са изрично упоменати, то към всеки етаж са били прехвърлени и прилежащите складови помещения. От момента на обособяването на етажна собственост в сградата, новоизградените мазета са се ползвали от ответника, а съществуващите по проект от ищеца. Ответника е пригодил мазетата за живеене и понастоящем ги обитава като жилище. В последствие с н.а. № 1* т.02, н.д. № 845 от 1984 г. Павле Ц. е прехвърлил на сина си С. М. своята 1/2 идеална част от първия етаж, четирите мазета, целият таван и цялото дворно място. С този нотариален акт той обаче се е разпоредил и с тези складови помещения, които са принадлежали към жилището, което е ситуирано на втория етаж, на което той вече не е собственик. От показаният на свидетелите, а и от представената спогодба от 31.10.1988 г. по гр.д. № 511 от 1988 г. между страните е постигнато споразумение, че ответника Н ще ползва спорните мазета, а ищеца ще му ги прехвърли, а ако не ги прехвърли няма да спори вече за тях. С този нотариален акт е извършено разпределението на складовите помещения към отделните етажи и ответника е започнал да ги владее с анимуса на собственик. Правилно съдилищата макар и по различни съображения са отхвърлили иска, тъй като е установено, че се са налице елементите от фактическият състав на ревандикацията. Касираното решение е правилно и следва да се остави в сила. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г.о.