Решение № 1243 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10354/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК Бургас против решение 5432 от 19.07.2024 г., постановено по адм.д. 2200/2023 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът кметът на община Бургас, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответницата Д. Г. З. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас прогласява нищожността на заповед ДК-19-Б-1/16.11.2023 г. на началника на РДНСК Бургас, с която на основание чл. 178, ал. 5 вр. ал. 1 ЗУТ, е забранен достъпа и ползването на неприетия по установения ред строеж външен водопровод ПЕВП ф25 и Канализация РVС ф160 находящ се в ПИ с идентификатор 07079.659.450 по КККР на гр. Бургас. За да постанови този резултат първоинстанционният съд констатира, че строежът е пета категория, поради което прави извод, че началникът на ДНСК не е компетентен да издаде процесната заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че процесния строеж е пета категория. Видно от фактическите основания за издаване на оспорената заповед е, че строежът представлява уличен водопровод от съществуваща водомерна шахта в ПИ с идентификатор 07079.659.450 по КККР на гр. Бургас при о.т.102 до УПИ VIII-89, кв. 5 по плана на ПЗ Победа, гр. Бургас. Посочено е - улична канализация от съществуваща ревизионна шахта в ПИ с идентификатор 07079.659.450 до УПИ VIII-89. В разпоредителната част на заповедта е забранен достъпа и ползването на неприетия по установения ред строеж външен водопровод ПЕВП ф25 и Канализация РVС ф160 находящ се в ПИ с идентификатор 07079.659.450 по КККР на гр. Бургас. От приложените по делото доказателства е установено, че разрешението за строеж е издадено за Външни ВиК връзки за обект Магазин и склад за авточасти и офиси в УПИ VIII-87, като е безспорно, че за строежа е одобрен проект и е издадено разрешение за строеж. С приложената виза за проектиране в УПИ VIII-87 се установява, че в същата изрично е отбелязано за Водоснабдяване и канализация да се ползва съществуваща площадкова ВиК. В приложения проект част ВиК е посочено, че обектът ползва съществуващо водопроводно отклонение. Следователно в случая е налице водопроводно и канализационно захранване на сграда, а не елемент на техническата инфраструктура по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, б.б ЗУТ вр. § 5, т. 31 ДР ЗУТ. Нормите на чл. 6, ал. 2, т. 8 и 9 от Наредба 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, регламентират, че трета категория са второстепенни клонове на водоснабдителната мрежа и съоръженията към тях в урбанизираните територии и локални пречиствателни станции към тях, както и второстепенни канализационни клонове (улични) в урбанизираните територии и локални пречиствателни станции към тях. В случая не е налице клон на водоснабдителната мрежа, нито уличен водопровод, а сградно отклонение. Този извод се потвърждава и от описанието на строежа дадено в мотивите на оспорената заповед, а именно водопровод от съществуваща водомерна шахта в ПИ с идентификатор 07079.659.450 при о.т. 102 до УПИ VIII-87, което е описано и за канализацията. Посочването на една о.т. обосновава, наличие на сградно отклонение, а не клон на водоснабдителната мрежа. Съгласно правилото на чл. 13, ал. 2 от цитираната наредба отклоненията за присъединяване на строежите към общите мрежи на техническата инфраструктура, включително абонатни станции, водомерни шахти, разпределителни табла, локални пречиствателни съоръжения и др., са от категорията на съответния строеж. В случая сградата е пета категория, поради което и процесния строеж съобразно цитираната норма е от същата категория. Съгласно правилото на чл. 178, ал. 5 ЗУТ за строежите от първа до трета категория началникът на ДНСК, респективно упълномощено от него лице е компетентен да нареди забрана на ползването на строежа. В случая след като строежът е пета категория, то началникът на РДНСК не е компетентен да издаде оспорената заповед, поради което същата като издадена от некомпетентен орган е нищожна. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се осъди ДНСК да заплати на община Бургас сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,