Решение № 5669 от 30.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1511/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Национална полиция"(ГД НП), чрез юрк. Маркова срещу решение 13536 от 13.12.2024 г. постановено по адм. дело 1966/2024 г. на Административен съд Варна, с което е отменена негова заповед 2386з - 2876/31.07.2024 г. относно снемане на полицейска регистрация и делото му е върнато като преписка за ново произнасяне по искането на С. К. Б. за снемане на полицейска регистрация с вх. 365000-32269/ 13.05.2024г. по описа на ОДМВР-Варна. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да се отмени обжалваното решение и спорът да се реши по същество. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение . Ответникът по касационната жалба С. К. Б., в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да постанови решението съдът е приел, за установено, че административното производство е образувано по подадено от С. Б. заявление с вх. 365000-32269/13.05.2024г. по описа на ОДМВР-Варна за снемане на полицейската му регистрация. Установено е, че въз основа на извършена проверка и въз основа на данните в нея е изготвено предложение с рег. 35353/20.06.2024г. на директора на ОДМВР-Варна до директора на ГДНП- за отказ за снемане на полицейската регистрация. С оспорената Заповед 2386з-2876/31.07.2024г. директора на ГДНП е отказал снемането на полицейска регистрация 62716/24.07.2006 г. по описа на 1 РУ - Варна- поради установяване, че Б. е задържан за 24 часа за престъпление по чл.195,ал.1,т.2 НК и има профил на нарушител на правилата за безопасност на движение по пътищата- издадени 3 акта за установяване на административни нарушения , 1 наказателно постановление , заповед за прилагане на принудителна административна мярка и един електронен фиш. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е изложил доводи, че при събиране и оценка на доказателствата от преписката административният орган е нарушил правилата на чл.35 и чл.36, ал.3 от АПК и не са били изяснени всички обстоятелства и факти за случая. Приел е, че допуснатите нарушения на административнопроцесуалните правила са съществени и водят до незаконосъобразност на акта. Решаващият извод на съда е, че нито в административното, нито в съдебното производство административния орган е изложил аргументи , че съхранението на данни на жалбоподателя 20 години след полицейската регистрация и след извършване на престъплението все още е необходимо съхранение на данните за целите за които са били обработвани при създаването на полицейската регистрация. Не е извършена преценка дали посочените срокове са подходящи в съответствие с чл.4,параграф 1,б. "в" и "д" Директива /ЕС/ 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. , в светлината на чл.52,пар.1 от Хартата за пропорционалност на всяко ограничаване на правата. Не е правена и периодична проверка от администратора дали съхранението на личните данни на лицата с полицейска регистрация още е необходимо. При така изложените доводи е отменил заповедта и е върнал делото като преписка за ново произнасяне. Решението е правилно. Фактическата обстановка е установена правилно от решаващият съд, като са обсъдени наведените доводи и възражения на страните, представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и са изведени правилни изводи. Въз основа на горната фактическа обстановка и подробен анализ на приложените по делото доказателства, първоинстанционния съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят и към които изводи настоящият състав препраща на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. В чл. 68, ал. 6 от ЗМВР няма основание за заличаване на лични данни от полицейския регистър в хипотезата на влязла в сила присъда и последвала реабилитация, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето. Безспорно е, че съхранението от полицейските органи на лични данни и по - конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, §. 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, буква б) държавите членки гарантират, че личните данни са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. В решението от 30.01.2024 г. по дело С -118/22 г. на СЕС е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, параграф 2, буква б) и чл. 16, параграф 2 и 3 от същата директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Това разрешение в решението на СЕС е относимо към предмета на спора по настоящото дело. Не е спорно, както правилно приема първоинстанционния съд, че в българското законодателство и по специално в ЗМВР не е транспониран чл. 5 "Срокове за съхранение и проверка" от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно който държавите членки предвиждат да бъдат определени подходящи срокове за изтриването на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението на лични данни. Спазването на тези срокове се гарантира чрез процедурни мерки. Съгласно член 63 от Директива (ЕС) 2016/680 държавите членки приемат и публикуват до 6 май 2018 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Нито в ЗЗЛД, нито в ЗМВР има правило за снемане от полицейска регистрация на осъдено лице при настъпила реабилитация, като не е предвидена процедура за периодични проверки. В случая, директивата не е транспонирана докрай, но правилото на чл. 5 не съдържа безусловно и ясно правило, поради което не е непосредствено приложимо. В хода на административното производство по чл. 68, ал. 6 ЗМВР административният орган дължи проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. По същество проверката следва да обхване предвидените в чл. 19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия, но трябва да включва и събиране и анализ на информация относно заявителя като субект на данни и да прецени дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, т. 1-т. 5 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на друга информация, свързана с личността на субекта на лични данни във връзка с естеството и тежестта на престъплението, за което е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, риска, който представлява изтеклият период от време, други особени обстоятелства, относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (виж т. 67 вр. т. 62 и т. 69 от решението по дело С-118/22 г. на СЕС). Следва да се спазва баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, когато това съхранение вече не е необходимо. Също така ,липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани и до каква степен са относими към тези цели контролът и изпълнението на задълженията по спазване на правилата за движение, на каквото формално органът се е позовал. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи или е налице основание полицейската регистрация на лицето да бъде снета. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост, трябва да са обективирани в крайният акт, с който завършва производството по чл. 68, ал. 6 ЗМВР - заповедта по чл. 21, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. С оглед изложеното и при липсата на пороците сочени като касационни основания, решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 800 лева- възнаграждение за адвокат . Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,