Решение № 9658 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4060/2010 г.

Решение № 9658 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4060/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Съдебно производство по чл. 132, ал. 2, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Генко Драгиев Драгиев от гр. София срещу решение по т. 6 от Протокол № 8 от 25.02.2010 г. относно дисциплинарно дело (д. д.) № 71/2009 г. на Висшия съдебен съвет, с което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в ранг за срок от две години", на основание чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че то е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Претендира се неговата отмяна със законните последици. Ответникът - Висш съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалния си представител юрк. Илиева изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита за осъществени вменените на жалбоподателя нарушения на дисциплинарната практика. Поддържа, че при постановяване на решението са спазени установените производствени правила. Върховният административен съд, седмо отделение приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството за ангажиране дисциплинарната отговорност на Генко Драгиев Драгиев - съдия във Военен съд - гр. София, е образувано по предложение на петима членове на ВСС за налагане на съответстващо дисциплинарно наказание за извършено деяние, съставляващо дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ. С решението на дисциплинарния състав, постановено по реда на чл. 317 и сл. ЗСВ, се предлага на ВСС да приеме, че Генко Драгиев е допуснал виновно нарушение на правилото по т. 5.6. от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ) и с поведението си е накърнил престижа на съдебната власт, с което е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ (в редакцията, действала през месец юни 2009 г.), за което да му бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ. С решение по т. 6 от Протокол № 8 от 25.02.2010 г. относно д. д. № 71/2009 г. на Висшия съдебен съвет, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в ранг за срок от две години", на основание чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ. От събраните по делото доказателства се установява следното: На 18.06.2009 г. чл. на ВСС е оповестил информация, че лице, познато под името "Красьо" обещава срещу възнаграждение подкрепа на кандидати за административни ръководители в системата на съдебната власт. По този повод е образувано досъдебно производство, в хода на което е установено, че лицето Красимир Васков Георгиев през периода 01.01. - 30.06.2009 г. е поддържал многобройни контакти с магистрати, които са кандидатствали за административни ръководители. Един от тези магистрати е и жалбоподателят Драгиев, който е кандидатствал за длъжността "административен ръководител на Военно-апелативен съд - София". Изборът за тази длъжност е проведен на 20.05.2009 г., като жалбоподателят не е избран. През периода 08 - 27.05.2009 г. жалбоподателят е провел две лични срещи и девет телефонни разговора с лицето Красимир Георгиев - обстоятелство, което по същество не се оспорва в жалбата, а се установява и от материалите по цитираното досъдебно производство. От информацията, предоставена на ВСС от главния прокурор е видно, че Красимир Георгиев е собственик и управител на няколко търговски дружества, регистриран е и като едноличен търговец. Притежава недвижими имоти (апартаменти в гр. София и гр. Плевен), два леки автомобила (марка "BMW" и марка "Мерцедес ML") и поддържа висок стандарт на живот. Независимо от това, декларираните от него доходи, както и декларираната печалба на дружествата, от които притежава дялове, не съответстват нито на имущественото му състояние, нито на стандарта му на живот. Обстоятелствата относно контактите на Красимир Георгиев с множество магистрати от различни звена в системата на съдебната власт в период на провеждане на избори за длъжности в тази система, еднозначно са възприети от обществото като компрометиращи не само морала на магистратите, осъществявали контакти с лицето Красимир Георгиев, но и моралният интегритет в съдебната власт като цяло. Очевидно е несъответствието не само между стандарта на живот на Георгиев и липсата на легитимни доходи, но и между възрастта, образованието и социалното му положение (от една страна) и поддържането на множество контакти с магистрати и политици (от друга страна). Липсва разумно, житейски убедително и същевременно общественоприемливо обяснение за наличието на подобни контакти. Именно затова в обществото е създадено впечатление за наличието на задкулисни уговорки, ходатайства и търговия с влияние, подкопано е доверието в институциите, осъществяващи съдебната власт. Утилитарната етика обвързва всяко действие с неговите предсказуеми последици. Тя не оспорва правото на гражданина (в т. ч. магистрата) на социални контакти, но поставя въпроси относно техния смисъл и съдържание и оттам предопределя морално-оценъчния им обществен резонанс. Като обект на постоянен публичен контрол магистратът следва да си наложи лични ограничения и да се държи по начин, който съответства на достойнството, присъщо на заеманата длъжност. Обществените му изяви не могат да се тълкуват в противовес на общоприетите представи за смисъла на човешкото поведение и за пределите на почтеността. Ето защо, независимо от наложилите я причини, комуникацията на жалбоподателя с Красимир Георгиев в чувствителния период на активни назначения се възприема в обществото като корупционна схема за търговия с гласове, формира убеждение за използването на лобизъм и злоупотреба с власт, поставя проблеми с морала и прозрачността в съдебната система. Съгласно т. 5.6. КЕПБМ (одобрен с Решение на ВСС по протокол № 21 от 20.05.2009 г.), магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото. С оглед на изложеното, съдът намира, че осъществените контакти между жалбоподателя и лицето Красимир Георгиев съставляват действия, които водят до отрицателна обществена оценка за професионалния морал на магистрата и по този начин компрометират честта му в обществото, с което нарушават посочената разпоредба от КЕПБМ. Тези действия създават и съмнения относно моралния интегритет на съдебната власт като цяло, с което накърняват престижа й. Следователно е осъществен съставът на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ (в редакцията му към ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 04.05.2009 г.). В този смисъл изводите на съда съвпадат с изводите на органа, постановил обжалвания акт. Изложените в жалбата и писмените бележки на жалбоподателя доводи съдът намира за неоснователни, поради следното: 1). Неоснователно е оплакването, че в хода на дисциплинарното производство не са събрани доказателства за извършено от жалбоподателя деяние. Както беше посочено и по-горе, установено по несъмнен начин е наличието на деяние, изразяващо се в осъществяване на лични контакти - две лични срещи и девет телефонни разговора с лицето Красимир Георгиев. 2). Неоснователно е оплакването, че посоченото деяние не е извършено виновно, което се обосновава и с доводите, че ако лицето Красимир Георгиев е компрометирано, това е станало след 18.06.2009 г. (датата на изявлението на члена на ВСС Иван Колев), както и че през месец май 2009 г. на жалбоподателя не са били известни обстоятелствата, обуславящи тази компрометираност. Съдът намира, че фактите, изложени по-горе, които касаят репутацията на лицето Красимир Георгиев и обуславят извода, че магистратите следва да се въздържат от контакти с такова лице, не са възникнали в резултат на изявлението на члена на ВСС, а са съществували и би следвало да бъдат очевидни за съответните магистрати още към момента на осъществяването на тези контакти. Що се отнася до формата на вината, деянието е извършено по непредпазливост - жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да предвиди неговите общественоопасни последици. Доводите на жалбоподателя касаят единствено липсата на умисъл, но дисциплинарна отговорност се носи и за дисциплинарни нарушения, извършени по непредпазливост (чл. 307, ал. 3 ЗСВ). 3). Обстоятелството, че в предложението за образуване на дисциплинарно производство деянието е квалифицирано като нарушение по т. 5.9. КЕПБМ, а наказващият орган е приел, че се касае за друго нарушение на КЕПБМ, не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила. Органът, който налага дисциплинарното наказание, не е обвързан с правната квалификация на извършеното деяние, направена в предложението. 4). Неоснователно е оплакването, че е образувано дисциплинарно производство за едно нарушение, а жалбоподателят е наказан за две дисциплинарни нарушения - по чл. 307, ал. 3, т. 3 и по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ. Дисциплинарното производство е образувано и жалбоподателят е наказан за едно деяние. Съответно на това му е наложено и едно дисциплинарно наказание. Обстоятелството, че дисциплинарното нарушение осъществява съставите и на чл. 307, ал. 3, т. 3 и на чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ, налага единствено правилният извод, че съответното дисциплинарно нарушение следва да се квалифицира като такова и по двата текста, без това да означава, че са извършени две дисциплинарни нарушения, нито че са наложени две дисциплинарни наказания. 5). Неоснователни са оплакванията срещу квалификацията на деянието като нарушение по т. 5.6. КЕПБМ, с оглед и на обстоятелството, че последният е одобрен на 20.05.2009 г. На жалбоподателя правилно и законосъобразно е наложено дисциплинарно наказание за едно деяние, обхващащо всички случаи на осъществени контакти, а не за няколко деяния (всеки отделен случай да е отделно дисциплинарно нарушение). Деянието е започнало преди 20.05.2009 г., но е приключило след тази дата - на 27.05.2009 г. Следователно приложими са разпоредбите, действали към датата на приключване на деянието. 6). Неоснователно е оплакването за нарушаване на принципа non bis in idem. Обстоятелството, че на жалбоподателя не е изплатена целева парична награда за 2009 г. не съставлява дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 308, ал. 1 ЗСВ. Това касае единствено трудовоправният аспект на отношенията между жалбоподателя и институцията, в която полага труд, който няма връзка с дисциплинарната му отговорност (в този смисъл и разпоредбата на чл. 307, ал. 7 ЗСВ). 7). Неоснователни са оплакванията за нарушение изискванията на ЕКПЧОС, вкл. чл. 6, т. 1 и чл. 8 от същата. Съдът не намира конкретни факти и обстоятелства, които да сочат на предубеденост на наказващия орган. Справките относно проведените от жалбоподателя телефонни разговори са допустими като доказателства и са събрани по предвидения за това процесуален ред. Събирането им като доказателства не е забранено от разпоредбата на чл. 8 ЕКПЧОС. При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на процедурата по чл. 310 - 320 ЗСВ. То съответства на целта на закона, а именно - да се осигури функционирането на съдебната власт въз основа на принципите, прогласени в Конституцията и в глава I от ЗСВ, включително принципите за откритост, достъпност и прозрачност на действията на органите на съдебната власт (чл. 5, ал. 2 ЗСВ). Наложеното наказание съответства на тежестта на дисциплинарното нарушение, при определянето му са обсъди смекчаващи отговорността обстоятелства, формата на вината и цялостното поведение на нарушителя, с което е изпълнена разпоредбата на чл. 309 ЗСВ. Не се подкрепят изложените в жалбата оплаквания за пороци на обжалвания акт. Предвид изложеното обжалваното решение е законосъобразно, а жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение