Решение № 7203 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2614/2026 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Националната агенция по приходите - гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков", №52, депозирана чрез изпълнителния директор, против Решение № 996/9. януари 2026 година на Административен съд София - Град, Първо отделение, 43 - ти състав, постановено по адм. д. № 9778 по описа за 2025 година на този съд. Със съдебното решение е осъдена агенцията да заплати на "Хемус турс" ЕООД, притежаващо ЕИК 102817233, със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица], [адрес], сумата в размер на 4421,70 лева, в евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди през периода от 03.12.2023 г. до 24.04.2023 година, от отмененото като незаконосъобразно Решение № 000030 - 6788/26.07.2022 г. на изпълнителния директор на НАП.В полза на дружеството са присодени разноски в размер на 25 лева, в евро. Касаторът обжалва решението като недопустимо и неправилно по смисъла на чл.209, т.2 и т.3 АПК, защото е постановено по недопустим иск, в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Съдът не обсъдил възражението за недопустимост в достатъчна степен, липсват убедителни съдебни мотиви за неоснователност на възражението. Не са доказани всички предпоставки за уважаване на иска по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, която отговорност не се презумира по силата на закона. Касаторът твърди, че отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е обективна за причинена вреда, т.е. на обезвреждане подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие. Моли за отмяна на съдебното решение, отхвърляне на предявения иск и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по КЖ - "Хемус Турс" ЕООД я е оспорило с доводи, изложени в писмен отговор на адвокат - пълномощник. Счита, че възможността за търсене на лихва не се преклудира с влизане в сила на решението на изпълнителния директор на НАП за възстановяване на таксата. Аргументира се, че реда за заявяване на лихвена претенция е по ЗОДОВ и са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Представителят на ВКП е пледирал за неоснователност на КЖ.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното съдебно решение, след служебна проверка по чл.218 АПК, прецени КЖ като допустима и основателна. Решението на административния съд е допустимо, защото е постановено по процесуално допустим иск, предявен от страна по делото, с конкретен предмет и правно основание. Първоинстанциооното решение обаче е неправилно по съществото на спора, защото не са доказани всички необходими законови предпоставки на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

По делото е установено следното: С Решение № 000030 - 2281/15.06.2021 г. на изпълнителния директор на НАП е издаден лиценз на "Хемус турс" ЕООД за организиране на хазартни игри с игрални автомати за срок от 10 години за обект: игрална зала с адрес в гр. София, [улица], [адрес]. С решението е определена държавна такса съгласно чл.30, ал.6 ЗХ в размер на 100 000 лева. Таксата е внесена от "Хемус турс" ЕООД. На 04.07.2022 г. е било подадено искане за възстановяване на недължимо платена такса, оставено без уважение с Решение №000030 - 6788/26.07.2022 г. на изпълнителния директор на НАП. Със съдебно Решение № 6706/10.11.2022 г. по адм. д. №7598/2022 г. по описа на АССГ, влязло в сила на 03.12.2022 година, е отменено Решението от 26.07.2022 година, като незаконосъобразно. С Решение № 000030 - 2607/29.03.2023 г. на изпълнителния директор на НАП е възстановена сумата в размер на 100 000 лева на "Хемус турс" ЕООД. Съдът е направил служебна справка в информационната система на АССГ, установявайки че Решение № 6706/10.11.2022 г. по адм. д. № 7598/2022 г. по описа на АССГ е влязло в сила на 03.12.2022 година. Въз основа на тези факти първоинстанционния съд е преценил иска като допустим, защото е предявен след отмяна на незаконосъобразен акт, от който се твърди, че са претърпени вреди. Цитирана е нормата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Административният съд е обсъдил следните кумулативни предпоставки, необходими за уважаване на предявения иск:

1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред относно актовете,а в случай на претендирани вреди от незаконосъобразни действия/бездействия, незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение;

2.Настъпили вреди;

3. Наличие на пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт или твърдените незаконосъобразни действия и/или бездействия и настъпилия вредоносен резултат.

Посочил е в решението си, че с отмяната на отказа да се възстанови недължимо платената сума за държавна такса, възниква правото на ищеца да получи обезщетение за понесените от него вреди. Мотивирал се е, че за периода от датата на влизане в сила на съдебното решение до датата на реално възстановяване на сумата, ищецът е бил лишен от възможността да ползва средствата, което причинява вреда, в размер на законната лихва за периода. Оттук е направен извода, че "Хемус турс" ЕООД е претърпяло имуществена вреда, равняваща се на законната лихва върху сумата от 100 000 лева за периода от 03.12.2022 г. до 24.04.2023 г. в размер на 4421,89 лева.

Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя доводите на касатора за недоказана пряка причинна връзка между отменения като незаконосъобразен акт и настъпил вредоносен резултат. Това е така, защото в случая е направено предположението, че в следствие невъзможност да ползва сумата в размер на 100 000 лева, дружеството не е получило допълнително средства от своята търговска дейност. Липсват обаче доказателства за паричният оборот на "Хемус турс" ЕООД преди 03.12.2022 г. и след 25.04.2023 година. Не е доказано съществуването на пряка причинна връзка между незаконосъобразното решение на изпълнителния директор на НАП и неблагоприятна промяна в средствата от оборота. Необосновано съдът е предположил, че от самата невъзможност да се ползва сумата в размер на 100 000 лева, дружеството е претърпяло вреди, равняващи се на законната лихва. Не са събрани данни за отправена покана за заплащане на лихва за периода от 03.12.2022 г. до 21.04.2023 година. Не е доказано също така "Хемус турс" ЕООД да е изпаднало в забава, поради невъзможността да ползва сумата в размер на 100 000 лева. В подкрепа на тези мотиви е обстоятелството, че "Хемус турс" ЕООД е подало Искане за прихващане и/или възстановяване с вх. № М - 26 - Х - 218/18.09.2024 г. за изплащане на лихви върху възстановена недължимо платена държавна такса по чл.30, ал.6 ЗХ в размер на 18 870,28 лева, за периода от 02.07.2021 г. до 25.04.2023 година. С Решение №000030 - 11065/17.10.2024 г. изпълнителният директор на НАП е оставил без уважение ИВП от 18.09.2024 година. Това решение е отменено от ВАС и делото е върнато за ново разглеждане. С Решение № 20905/17.06.2025 г. по адм. д. № 4168/2025 г. на АССГ, 33 - ти състав, е отхвърлена жалбата на "Хемус тур" ЕООД против Решение № 000030 - 11065/17.10.2024 година на изпълнителния директор на НАП за лихвата в размер на 18 870,28 лева, претендирана за времеви период от 02.07.2021 г. до 25.04.2023 година. Процесното обезщетение за имуществени вреди в размер на 4421,70 лева /2260 евро/, съизмеримо с размера на законната лихва, е за периода от 03.12.2022 г. до 24.04.2023 година, попадащ в периода на отказ по искането за прихващане и/или възстановяване.

Решението на АССГ е неправилно, същото трябва да бъде отменено, след което да се отхвърли иска на "Хемус турс" ЕООД.

Разноски: За първоинстанционното производство в полза на НАП трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 120 евро, а за касационното производство - 146 евро, общо - 266 евро.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение