Решение № 12204 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6595/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Г. С. от гр. Берковица, обл. Монтана, против решение 250/27.02.2024 г., постановено по адм. дело 1350/2023 г., по описа на Административен съд София - област, с което е отхвърлен предявеният от него против Областна дирекция на МВР - София иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 500.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, праетърпени в следствие на отменено със съдебно решение 160/26.06.2019 г., по н.а.х. дело 50/2019 г., по описа на Районен съд Костинброд,, оставено в сила с решение 183/18.02.2020 г., постановено по адм. дело 1371/2019 г. по описа на Административен съд София - област, наказателно постановление 18 - 0267 - 000462/03.12.2018 г., изразяващи се в в направени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение по посочените дела, отхвърлен е предявеният иск за присъждане на лихви за забава върху претендираната сума и е осъден да заплати на ОД на МВР София направените по делото разноски в размер на 100.00 лева. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло със всичтки законни последици. Ответникът - ОД на МВР София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - област е отхвърлил като неоснователен предявеният от С. Г. С. против Областна дирекция на МВР - София иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 500.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, праетърпени в следствие на отменено със съдебно решение 160/26.06.2019 г., по н.а.х. дело 50/2019 г., по описа на Районен съд Костинброд,, оставено в сила с решение 183/18.02.2020 г., постановено по адм. дело 1371/2019 г. по описа на Административен съд София - област, наказателно постановление 18 - 0267 - 000462/03.12.2018 г., изразяващи се в в направени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение по посочените дела, отхвърлил е предявеният иск за присъждане на лихви за забава върху претендираната сума и е осъдил ищеца да заплати на ОД на МВР София направените по делото разноски в размер на 100.00 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е установено заплащане на адвокатски хонорар по н.а.х. дело 50/2019 г., по описа на Районен съд Костинброд. По делото на РС - Костинбрад не е представен сочения от ищеца договор за правна помощ, по който да е уговорено и евентуално заплатено адвокатско възнаграждение. Представеният пред Административен съд София - област договор за правна защита и съдействие представлява частен диспозитивен документ, без достоверна дата. Съдът е изложил съображения, че не може да се приеме, че този договор е сключен и възнаграждението по него е било уговорено към момента на производството по н.а.х. дело 50/2019 г., по описа на Районен съд Костинброд. Не е посочен и начина на плащане. При тези мотиви съдът е постановил обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. ОД на МВР - София. По делото не са налице доказателства , въз основа на които да се установява заплащане на адвокатско възнаграждение за защита на С. С. по н.а.х. дело 50/2019 г., на РС Костинброд. Представеният пред АС София област договор за правна защита и съдействие представлява частен диспозитивен документ без достоверна дата, поради което не следва да се приеме, че е бил сключен и възнаграждението по него е било платено по време на съдебното производство пред Раойнен съд Костинброд. С оглед изложеното, първоинстанционният съд е постановил решението в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимия закон, като правилно е отхвърлил иска за имуществени вреди претендирани срещу ОД на МВР София. Оспореното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ОД на МВР София следва да бъдат присъдени разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение