Решение № 4325 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1398/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Димитров, [ЕГН], чрез адв. В. Панов, срещу решение 1809/20.12.2023 г., постановено по адм. дело 20237050701208/2023 г. по описа на Административен съд Варна. Първоинстанционното съдебно решение се обжалва като неправилно с твърдение за постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно наведените оплаквания, решаващият съд неправилно е отхвърлил като неоснователно възражението, че подлежащата на възстановяване сума следва да е в размер на 10% от изплатената финансова помощ на основание чл. 15, ал. 4, т. 2, б. г от Наредба 4/24.02.2015 г. на МЗХ за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 4 от 24.02.2015 г.). Касаторът твърди, че в случая ангажиментът е прекратен след петата година, вземайки предвид кампанията на първоначално одобрение за Б. Димитров 2016 г. В тази връзка счита за меродавен момента на издаване на акта за прекратяване на ангажимента. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), оспорва основателността на касационната жалба чрез юрк. Марчева по съображения, изложени в писмен отговор и молба по хода на делото. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заявено адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Варна е бил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/515#9/28.04.2023 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, издаден на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл. 7, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17.07.2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013, чл. 15, ал. 4, т. 2, б. в и чл. 6, ал. 2 от Наредба 4/24.02.2015 г. на МЗХ. С процесния АУПДВ въз основа на влязло в сила уведомително писмо за прекратяване на биологичен ангажимент изх. 01-6500/515#2/11.04.2022 г. по Мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 2020 г., по отношение на Б. Димитров е определено публично държавно вземане в размер на 2 581,66 лв., представляващо 20% от изплатената субсидия в общ размер на 12 908,28 лв. по направление Биологично пчеларство за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е подал 4 бр. заявления за подпомагане за съответните кампании като по делото липсва информация за подадено заявление за плащане през 2020 г. С писмо изх. 02-030-6500/2127/07.12.2016 г. кандидатът е одобрен за участие, поемайки петгодишен ангажимент по направление Биологично пчеларство от мярка 11 Биологично земеделие. Изплатеното финансово подпомагане за кампания 2016 г. е в размер на 7529,83 лв. (5 647,37 лв. и 1 882,46 лв.) и за кампания 2019 г. е в размер на 5 378,45 лв. (1 344,61 лв. и 4 033,84 лв.) или общо 12 908,28 лв. Кандидатът е узнал за откриването на административното производство по установяване на публично държавно вземане от писмо изх. 01-6500/515#7/14.02.2023 г. на зам.- изпълнителния директор на ДФЗ. Адресатът не е упражнил правото си на възражение в предоставения му 14-дневен срок. В хода на съдебното производство с писмо с.д. 15589/02.11.2023 г. е представена заповед РД20-130/11.07.2022 г., издадена от МЗ, с която е оставена без уважение жалбата срещу акт за прекратяване на поетия ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020. На следващо място, за изясняване на фактическата обстановка по искане на жалбоподателя е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е прието без оспорване от страните в с.з. на 22.11.2023 г. Отговорите на вещото лице са разгледани в констативната част на решението и са взети предвид при постановяване на крайния резултат. Решаващият съд е преценил жалбата срещу АУПДВ като допустима и неоснователна по подробно изложените в съдебния акт мотиви. Преди да достигне до това заключение, съдът е извършил проверка за валидността на АУПДВ, приемайки че същият е издаден от компетентен орган, в хипотезата на делегирани правомощия, при спазване на законови изисквания за съдържание и форма, като в хода на производството не са установени допуснати нарушения на производствените правила, обосноваващи неговата отмяна. В правните изводи по същество е обсъдена разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба 4/24.02.2015 г. и фактът, че жалбоподателят не е подал заявление за плащане за кампания 2020 г. Предвид липсата на спор във връзка с изплатените финансови средства и влизането в сила на уведомително писмо изх. 01-6500/515#2/11.04.2022 г. по Мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 2020 г., в съдебното решение е направен изводът, че с оспорения акт правилно и в съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 2, б. в от Наредбата е постановено възстановяване на 2 561,66 лв. или 20% от общия размер на изплатената субсидия преди прекратяването на ангажимента. Обжалваното решение на Административен съд - Варна е валидно, допустимо и правилно. Установените от решаващия състав факти са основани на доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Заявените оплаквания от касатора не се установяват при извършената проверка на събрания доказателствен материал. Не се оспорва констатираното обстоятелство вследствие от извършената проверка в ИСАК от администрацията на ДФЗ, че Б. Димитров не е подал заявление за плащане по чл. 6, ал. 2 от Наредба 4/24.02.2015 г. за 2020 г. В съответствие с останалите факти по делото първоинстанционният съд правилно е приел, че поетите дългосрочни задължения по програмата е следвало да бъдат изпълнявани в продължение на периода 2016- 2020 г. като кампания 2020 г. е петата от поетия биологичен ангажимент. В съдебното решение са изложени ясни и последователни правни изводи относно законосъобразното приложение с АУПДВ на чл. 15 ал. 4 т. 2 от Наредба 4/24.02.2015 г. на МЗХ и механизма за определяне на подлежащата на възстановяване финансова помощ в случая. Съгласно нормата на чл. 15 ал. 4 т. 2 от Наредбата (в приложимата редакция на ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.), подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, когато е прекратен поетият многогодишен ангажимент; от кампанията на първоначално одобрение по мярката до кампанията, за която са установени неспазванията по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5. Предвид гореизложеното се явява изцяло неоснователно касационното оплакване за допуснато съществено нарушение на чл. 15, ал. 3, т. 4 във вр. с ал. 4, т. 2, б. г от Наредбата при издаването на АУПДВ. Според изложените съображения, годината на прекратяване на ангажимента би следвало да се определя в зависимост от момента на установяване на бездействието на подпомаганото лице или в случая АУПДВ 01-6500/515#9/28.04.2023 г. Административният съд е дал съответстващ на приложимата правна рамка отговор по този въпрос. Предложеното тълкуване от касатора е неправилно, тъй като дори хипотетично да бъде прието твърдението, че до кампания 2022 г. са изтекли 7 г. и съответно приложение намира разпоредбата на чл. 15, ал. 4, т. 2, б. г от Наредбата, т.е. процентът на възстановяване е 10 на сто, това не обосновава отмяната на процесния АУПДВ в цялост като незаконосъобразен. В констативно-съобразителната част на приетата ССЕ по делото вещото лице е изяснило детайлно отделните етапи след одобрението на жалбоподателя за участие с уведомително писмо изх. 02-030-650082127 от 07.12.2016 г. Обоснована е и позицията на решаващия съд, че влезлият в сила акт за прекратяване, на който се е позовал и административният орган в АУПДВ, е достатъчна предпоставка за търсене на изплатените на Б. Димитров суми във връзка с поетия от него ангажимент по Мярка 11 от ПРСР 2014 - 2020 с направление Биологично пчеларство. В конкретния случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да предприеме действия по възстановяване на изплатените суми при наличие на надлежно прекратен биологичен ангажимент, по който е реализирано плащане. След проверката по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Същото следва да се остави в сила и да бъде направено препращане на останалата част от мотивите на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, които се споделят като издържани от фактическа и правна страна. С оглед изхода от спора и своевременната претенция на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 143, ал. 3 във вр. с чл. 228 АПК в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ от 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение: