Решение № 610 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4595/2013 г.

Решение № 610 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4595/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стоян Димитров Йовчев, от гр. Септември, чрез процесуален представител Стоян Чавдаров Стоянов, против решение № 94 от 14.02.2013 г. постановено по адм. дело № 551/2012 г. на Административен съд - гр. Пазарджик, първи състав. В касационната жалба навежда доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на административния съд, че касационният жалбоподател не е пропуснал ползи за стопанската 2009 г. и се обосновава, че тези вреди са в размер на законната лихва, дължима от деня на увреждането. Иска да бъде отменено съдебното решение и бъде уважена исковата претенция. Ответникът - Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция /ДФЗ-РА/, с адрес гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, представляван от изпълнителния директор Румен Порожанов, чрез процесуалния представител юрисконсулт Ива Зарева, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена като недоказана. В писмено становище твърди, че оспореното решение е законосъобразно и правилно, като постановено при спазване на материалния закон, процесуалните правила и е обосновано. Моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, я намери за процесуално допустима. По същество същата е частично основателна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с ал. 1 от ЗОДОВ, решаващият съд е отхвърлил предявения от ищеца иск срещу ДФЗ-РА за присъждане на законната лихва в размер на 2916,95 лв. върху сумата от 17 691,29 лв. Съдът е установил, че след подадено на 07.05.2009 г. от Стоян Димитров Йовчев заявление за единно плащане на площ за 2009 г., с уведомително писмо № 01/1390 от 11.02.2011 г. на ДФ "Земеделие" РА е отказано изплащане на субсидия по схемата за единно плащане на площ в размер на 12 074,55 лв., а по схемите за доплащания на площ е отказано финансово подпомагане в размер на 5616,74 лв. Този административен акт е отменен като незаконосъобразен с решение № 402 от 15.07.2011 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело № 216 по описа на съда за 2011 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок. Първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 6442 от 08.05.2012 г. по адм. дело № 11027/2011 г. на ВАС Земеделският производител е предявил искова молба на 20.07.2012 г., с която претендира имуществени вреди, причинени от отменен с влязло в сила решение незаконосъобразен акт. С бюджетно платежно нареждане от 13.09.2012 г. ДФ "Земеделие" РА е изплатил на касационния жалбоподател сумата от 17 691,29 лв., представляваща дължимата субсидия за 2009 г. Това плащане е дало повод на ищеца да оттегли претенцията си в тази част по отношение на главницата. Производството по делото е продължило по претенцията за законната лихва върху платената сума. Със съдебно-икономическата експертиза е установено, че законната лихва върху сумата от 17 691,29 лв. от 11.02.2011 г. - датата на издаване на уведомителното писмо до 20.07.2012 г. - датата на подаване на исковата молба, е в размер на 2632,36 лв., а за периода от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата е в размер на 284,59 лв. За да отхвърли предявения иск за присъждане на законна лихва, съдът е приел, че не е установено по делото да е налице вреда, като пропусната полза от отмяната на административния акт, както и че не е налице причинна връзка между настъпила щета и отменения акт. Не са събрани и представени доказателства, от които да е видно, че за ищеца е настъпил вредоносен резултат. Не са представени и доказателства, от които да може да се направи обоснован извод относно твърдените пропуснати ползи, които е претърпял земеделският производител за стопанската 2009 г. поради неплащане на държавната субсидия от ДФ "Земеделие". Както и че тези пропуснати ползи са в размер на претендираната сума равна на субсидията. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото и при съобразяване доводите на страните намира така постановеното решение за частично неправилно поради нарушение на материалния закон. Претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно тази разпоредбата при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпените вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Лихвата е предмет на вземане, което възниква в резултат на неплащане на дадено парично задължение. След като по делото е установено, че дължимата главница в размер на 17 691,29 лв. не е била платена в срок, лихвата за забава върху нея се дължи по силата на закона. Касационният жалбоподател не претендира претърпени вреди в по-висок размер за обезщетение, а единствено законната лихва за забава. По делото не е представена покана до ДФ "Земеделие" РА за заплащане на мораторна лихва след отмяната на административния акт. Такава покана е направена едва на 20.07.2012 г. с подаване на искова молба от касационния жалбоподател. Следователно в случая обезщетение в размер на законната лихва от 11.02.2011 г. до 20.07.2012 г. не се дължи поради липса на покана. Такова обезщетение се дължи от 20.07.2012 г. до окончателното плащане на субсидията, което видно от документите по делото, се е случило на 13.09.2012 г. Съгласно заключението на извършената съдебно-икономическа експертиза законната лихва върху сумата от 17691,29 лева за периода от дата 20.07.2012 г. (дата на подаване на исковата молба) до 14.09.2012 г. (датата след изплащане на сумата по главницата от ДФ "Земеделие"), е в размер на 284,59 лева. Предвид на изложеното, решението следва да бъде отменено в тази част, като вместо него настоящата инстанция постанови друго, с което да присъди законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху сумата на неизплатената субсидия за периода от 20.07.2012 г. до 14.09.2012 г. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,