Решение № 14633 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8905/2016 г.

Решение № 14633 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8905/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. М. Ц. от град Р. срещу Решение № 19 от 23.06.2016 г., постановено по административно дело № 134/2016 г. на Административен съд - Р. (АС Р.). В жалбата се посочва, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което се явява и необосновано. Твърди, че съдът не е обсъдил направените възражения относно представените от ответника документи. Посочва, че издаденото удостоверение от 11.03.2016 г. на НАП е изготвено в нарушение на изискванията за съставяне и се явява недопустимо, но съдът не е изпълнил своето задължение да го провери по законовия ред. О. Н. агенция за приходите (НАП) С., в съдено заседание, чрез старши юрисконсулт Гергов, оспорва касационната жалба. Смята, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира оспореното решение за правилно, като постановено при спазване на материалния закон. Посочва, че първоинстанционният съд е обсъдил в детайли събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства и е достигнал до обоснован и законосъобразен извод за неоснователност на предявената претенция за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. АС Р. е сезиран с искова молба на П. М. Ц., насочена срещу Национална агенция по приходите, гр. С., с която се претендират причинени от длъжностни лица, в структурата на НАП, офис Р. неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва, вследствие тяхно бездействие по отписване на задължения на ищцата. Твърди, че за нейните задължения към Държавата разбрала от Удостоверение изх. № 180371601533046/11.03.2016 г. на НАП, ТД В., в което е записано, че има задължение в размер на 5775,12 лева главница и 2124,07 лева лихви по изп. дело № 206/2011 г., с взискателите ВиК ООД, Р. и Държавата. С Решение № 19 от 23.06.2016 г., постановено по административно дело № 134/2016 г. на Административен съд - гр. Р. е ОТХВЪРЛЕН искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от П. М. Ц. срещу Национална агенция по приходите, гр. С. и същата е ОСЪДЕНА да заплати на НАП, гр. С. направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева. За да достигне до този резултат, АС Р. приема, че с Определение № 196/2014 г. В. А. съд (ВТАС) е обезсилил издаден изпълнителен лист (ИЛ) по в. гр. д. № 647/2010 г. срещу П. М. Ц., в полза на ВТАС. Посочва, че определението, след влизането му в сила било изпратено на ТД на НАП В., офис Р.. Съобразявайки изложеното в него, старши публичен изпълнител в Сектор "Обезпечаване и събиране на публични вземания", ИРМ Р., издал Разпореждане изх. № 0206/2011/000018/13.10.2014 г. (л. 24), с което прекратил частично производството по принудителното събиране на публични вземания по изпълнително дело № 206/2011 г. с длъжник П. М. Ц.. Прекратяването в тази част касае именно обезсиления ИЛ и вземането на ВТ АС, за сумата от 1500 лева главница и 398, 13 лева лихви. Същата информация съдът получил и в справка (л. 22) от НАП, в която старши публичен изпълнител уточнява, че за задължения на П. М. Ц. действително е било образувано изп. дело № 206/2011 г. За всички тези нейни задължения, включително и за частичното прекратяване ищцата е била надлежно уведомявана. Намира искането на П. М. Ц. за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху претендираните суми за неоснователно и недоказано. Решаващият съд, счита, че видно от пълната хронология, в пресъздадената и приета за такава фактическа обстановка, не се откриват действия или бездействия на администрацията на НАП, офис Р., които да са незаконни, да противоречат на закона или на друг нормативен акт или да не са предвидени в него, т. е. да е липсвало законово основание за извършването им. Напротив намира, че всички действия на служителите на НАП са били правно издържани и регламентирани от съответните нормативни актове и в съответствие с тях. По изложените дотук съображения, съдът намира, предявеният и поддържан иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за неоснователен и недоказан. Счита, че не е налице още първата предпоставка за ангажиране на отговорност, а именно- незаконно действие или бездействие, извършено от административен орган в структурата на ответника при или по повод изпълнение на административна дейност и затова претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъдат отхвърлени изцяло. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АС Р. е неправилно. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Изразеното несъгласие с тези изводи не обуславя наличие на касационни основания по чл. 209 от АПК. Не е налице твърдяното от касационния жалбоподател противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Искът на лицето до АС Р. се основава на приети според ищцата незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на НАП, офис Р.. В случая е безпредметно обсъждането дали издаденото удостоверение от 11.03.2016 г. на НАП е изготвено в нарушение на изискванията за съставяне и се явява недопустимо, защото искане в тази насока не е излагано в производството пред адм. съд. Исковата претенцията на лицето не е базирана на такова твърдение и съответно анализа, относно неговото законово съответствие не е необходим. Настоящият съдебен състав счита за правилен изводът на решаващия съд, за липса на незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията при НАП. За да отхвърли исковата претенция за обезщетение на претърпените от лицето неимуществени вреди, правилно първостепенният съд е приел неустановеност на фактическия състав на чл. 256 от АПК. Тази разпоредба предвижда неизвършване на фактически действия, произтичащи пряко от закон, неопосредени от административни актове. Законът предполага неизвършването на фактически действия, предписани като задължение от императивна правна норма. Касае се до административно правомощие, което по своя характер не може да бъде неизвършване на правно действие или неиздаване на административен акт. Посочените от ищеца, като незаконосъобразни действия/ бездействия на адм. орган не са с фактически, а с правен характер. Тези действия, респ. бездействия не подлежат на самостоятелен съдебен контрол по реда на оспорване на фактическите действия. С това не е налице изискването дължимото действие да произтича пряко по силата на закон, както и бездействието да е неизпълнение на задължение, произтичащо пряко от закона. Защитата в изпълнителното производство се осъществява като се оспорват актовете на органа по изпълнението- чл. 294 АПК. Напротив администрацията е спазвала стриктно изискванията на приложимите за случая нормативни актове, като в момента на постъпване на определение № 196/2014 г. на ВТАС, с което е бил обезсилен издаден ИЛ по в. гр. д. № 647/2010 г. срещу П. М. Ц., нейното публично задължение в тази част по изп. дело № 206/2011 г. е било отписано с разпореждане, изх. № 0206/2011/000018/13.10.2014 г., с което е прекратено частично производството по това дело. Предвид извършения подробен анализа на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, съдът е извел обоснован правен извод за недоказаност на хипотезата на чл. 256 от АПК, тъй като не е установено твърдяното незаконно бездействие на административния орган. Това сочи за липсата на първата предпоставка от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, което представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение като правилен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд- трето отделение,