Решение № 3111 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11874/2009 г.

Решение № 3111 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11874/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев, в качеството му на и. д. директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, срещу решение № 34 от 27.05.2009 г. по адм. дело № 5267 по описа за 2008 г. на административния съд - София град, с което по жалба на Стиляна Илиева Дикова, в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ "Дикра стил - Стиляна Дикова" е отменен РА № 8006064 от 21.04.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 1101 от 22.07.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София и дирекция "ОУИ" - гр. София е осъдена да заплати реализирани съдебни разноски. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - ЕТ "Дикра стил - Стиляна Дикова" не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е бил РА № 8006064 от 21.04.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 1101 от 22.07.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София. Същият е издаден в изпълнение на решение № 1425 от 27.08.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ", с което е отменен РА № 20003873 от 29.05.2007 г. и е указано извършване на нова ревизия за ревизиран период 1.03 - 31.03.2006 г. по прилагането на ЗДДС (отм.). В мотивите на обжалваното съдебно решение правилно е определен предмета на спора, с оглед констатирана неяснота в мотивите на решение № 1425 от 27.08.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ", с което е отменен РА № 20003873 от 29.05.2007 г., както и в мотивите на процесния ревизионен акт, потвърден с посоченото решение на същия административен орган. С РА е отказано правото на данъчен кредит за ревизирания период м. март 2006 г. по две фактури, а именно № 1025 от 21.03.2006 г. и № 1027 от 21.03.2006 г., издадени от "Про Про Шууц - професионални и протекторни облекла и обувки" ООД, с предмет "аванс 30 %, съгласно договор за изработка на джеблък" в размер на 3 665.39 лв. и с предмет "аванс 30 %, съгласно договор за изработка на трико" в размер на 6 788.52 лв. и е начислена лихва за забава, на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.), чл. 25, ал. 1 и чл. 93 от ЗДДС (отм.). Също така в мотивите на решението си съдът е изложил фактическата страна по спора, обсъдил е възраженията относно компетентността на органа, издал РА, относно допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, обсъдил е събраните пред него писмени доказателства, представени в тази фаза на данъчния процес относно реалността на двете доставки и заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото. Обосновал е преценка за незаконосъобразност на обжалвания акт, като е изложил подробни правни аргументи, включително и позоваване на указания № 24-00-47 от 8.11.2007 г. на изп. директор на НАП по уеднаквяване на практиката относно правото на данъчен кредит при данъчни фактури, издадени преди възникване на данъчното събитие, изготвени на основание чл. 10, ал. 10, т. 10 от Закона за НАП. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По делото е установено, че процесните фактури са издадени на 21.03.2006 г. на ревизираното лице от посочения пряк доставчик, към който момент няма прехвърляне на собствеността или осъществено авансово плащане, съгласно изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.), т. е. няма възникнало данъчно събитие, съгласно определението в тази правна норма. Констатирано е, че с оглед факта на авансовото плащане, което е с дата 4.05.2006 г., задълженото лице е представило едва в съдебната фаза на данъчния процес писмени доказателства, а именно допълнителни споразумения от 17.03.2006 г., за да обоснове възникване на данъчно събитие към момента на издаване на фактурите. Правилно съдът не е ценил тези доказателства, понеже същите са частни документи и нямат достоверна дата. Същевременно съдът се е позовал на т. 3 от цитираните указания, относими към възникване на право на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени преди настъпване на данъчното събитие при действието на ЗДДС, отменен и в сила до 31.12.2006 г. Настоящият съдебен състав приема, че съдът е обосновал правилни изводи при изложената фактическа страна по спора, а именно че съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗДДС (отм.) правото на данъчен кредит възниква през данъчния период, през който е издадена данъчната фактура и се упражнява през този период или през някой от следващите три данъчни периоди. Включването на данъчната фактура в отчетните регистри на получателя през периода на издаването й е в съответствие със закона и не води до възникване на лихви за забава. Наличието на другите предпоставки, а именно данъчно събитие и данъчна фактура, следва да е кумулативно и да е реализирано в срока за упражняване на правото на данъчен кредит - тримесечния срок, определен в цитираната разпоредба. Ако данъчното събитие е възникнало след този срок, започнал да тече с издаването на данъчната фактура, правото на данъчен кредит се погасява и не следва да бъде признавано при издаване на ревизионен акт. В процесния случай данъчното събитие е настъпило в тримесечния срок, понеже двете фактури са издадени на 21.03.2006 г., а плащането на уговореното авансово плащане е станало на 4.05.2006 г. Изложените съображения са възприети вече в съдебната практика както по прилагането на ЗДДС (отм.), така и на ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г. По отношение на възражението в касационната жалба относно нереалността на доставките и приложената от административния орган правна норма - чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.) следва да се отчете, че са ангажирани доказателства още в административната фаза на производството относно кадровата и материалната обезпеченост на доставчика, като трябва да се има предвид и фактът, че неговият предмет на дейност и този на получателя-ревизираното лице е идентичен и свързан с предмета на доставките. Освен това от анализа на мотивите на обжалвания административен акт следва да се направи преценка, че административният орган, който го е издал е имал предвид липса на данъчно събитие с оглед на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.), за което съдът е изложил доводи и нарушаване на чл. 93, ал. 1 от ЗДДС (отм.) относно срока, в който следва да бъде издадена данъчната фактура. Последното обстоятелство при изложените правни изводи остава безпредметно за обсъждане. При този изход от спора не следва да се присъждат съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение