Решение № 8105 от 28.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2880/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. М. Г., чрез процесуалния му представител адв. Тодорова, против Решение 128 от 05.01.2024г., постановено по дело 2205 по описа за 2021г. на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-6500/9253#21 от 14.11.2019г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение, поради противоречие на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, ал.3 АПК. Твърди се, че е налице форсмажорно обстоятелство, изключващо отговорността за възстановяване на получената в качеството му на земеделски стопанин финансова помощ. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение. Претендират се разноски. Ответната страна- Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрк. Митев, оспорва основателността на жалбата в писмен отговор. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност е сторено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на АУПДВ 01-6500/9253#21 от 14.11.2019г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), с който по отношение на касатора е установено публично държавно вземане в размер на 17 556,53 лева на основание чл.18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, буква б от Наредба 11/2009 г., представляващо изплатена субсидия по мярка 214 Агроекологични плащания (АЕП) от ПРСР 2007-2013г., направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2) за кампании 2013, 2014 и 2015, във връзка с подадени Общи заявления за подпомагане за 2013 с УИН [номер], за 2014 с УИН [номер] и за 2015 с УИН [номер]. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата против оспорения административен акт. За да постанови този резултат АССГ е изложил подробни мотиви, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и на материалния закон, които да обосновават неговата отмяна. Съдът е счел, че са налице кумулативните фактически предпоставки за възникване на задължение за възстановяване на паричната сума, получена от земеделския стопанин, а именно- получена финансова помощ по мярка 214 "Агроекологичния плащания" и прекратяване на агроекологичния ангажимент. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението. Решаващият състав е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата към спора материалноправна уредба, като при анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство писмени доказателства е обсъдил релевантните за спора факти и е формирал правилен извод за законосъобразност на процесния акт. От събраните по делото доказателства е видно, че за посочените в оспорения акт суми за извършено плащане за кампании 2013г., 2014г. и 2015г. са получени от касатора, поради което следва да се приеме за безспорно обстоятелството, че последният е получил финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания , направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2), в общ размер на 43 891, 35 лева. От друга страна, агроекологичният ангажимент по горепосочената мярка е прекратен с Уведомително писмо изх. 01-6500/9253 от 19.01.2018г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 63, т. 1, във вр. с чл. 77, т. 4, б. в от Регламент /ЕС/ 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2012г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба 11/2009г. Уведомително писмо е било обжалвано по съдебен ред и влязло в сила на 12.03.2019г. Наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на уведомителното писмо за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент по мярка 214 , са иррелевантни за законосъобразността на оспорения АУПДВ. С факта на влизане в сила на административния акт по прекратяване на ангажимента, административният орган в условията на обвързана компетентност е длъжен да проведе производство за събиране на изплатените суми, а за земеделския производител възниква задължението за възстановяване на получената до момента финансова помощ. С оспорения АУПДВ правилно е определен и размерът на вземането 40 % от получената до момента финансова помощ, или 17 556, 53 лева. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременната претенция, се следва присъждане на сторените от ответната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева, предвид фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на осмо отделение,