Решение № 6274 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16765/2013 г.

Решение № 6274 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16765/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Борисов Митов, Даниел Иванов Митов и Смиляна Първанова Маринова, всичките от гр. София, чрез проц. им представител адв. Димитър Циков, против Решение № 6230/14.10.2013 г., постановено по адм. д. № 10637/2012 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от Национална спортна академия (НСА) "Васил Левски", представлявана от доц. Пенчо Гешев и на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област София против Заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с която е одобрена КК и КР за територията на район "Студентски", СО, област София, в частта за имот с идентификатор 68134.1605.1040. Съдът е отменил заповедта в обжалваната й част като незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Извършена е в пълнота проверка на обжалваната заповед за одобряване на КК и КР, в частта за процесния имот в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Правилен е изводът на съда, че заповедта е незаконосъобразна в оспорената част като издадена при неспазване на разпоредбите на чл. 41 и чл. 43 от ЗКИР и чл. 14 от Наредба № 3/28.04.2005 г. Обосновано е прието от съда, че е основателна претенцията на жалбоподателите за неправилното нанасяне на имота на наследниците на Данчо Пешев Георгиев в границите на имота, предоставен на НСА. Установено е, че имотът не е означен на място с регламентирани трайни знаци, за същия не е налице кадастрален план, одобрен по посочения в т. 2 ред, а действащият регулационен план е приложен по отношение на имота, предоставен на НСА и актуван с АПДС № 05018/29.07.2005 г. Безспорно е, че АДС няма правопораждащо действие, а е удостоверителен документ, ползващ се с доказателствена сила. Правилно решавалият съд е установил, че титулите за собственост на жалбоподателите в настоящото производство са противопоставими на АПДС, от който НСА черпи права. Верен е и направеният извод, че съществуването на взаимноизключващи се документи за част от кадастрален обект индицира спор за материално право, разрешаването на който не е от компетентността на административния орган. Този спор не може да се реши в административното производство по оспорване на настоящата заповед, а по общия исков ред. Несъстоятелни са касационните доводи, че обжалваното решение на АССГ по своята същност представлява конфискация на имота им. Кадастралната карта, която се одобрява със заповед на ИД на АГКК по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР отразява фактическото състояние на имотите към момента на заснемането им с оглед поставените на място трайни знаци за материализиране на границите им, както и данните от предходните кадастрални и други планове и документите за собственост, представени при откриване на производството пред административния орган. Този административен акт няма конститутивно действие, а констативно, т. е. не създава права на собственост, а отразява актуални такива, поради което е предвидена в чл. 53 ЗКИР възможност за последващо изменение на КК и КР при евентуална промяна в обема на собствеността. С други думи - не може по пътя на одобрението на КК и КР да се изменят границите на имоти без преди това да са проведени съответните процедури по изменение на регулацията, по отчуждаване, сключване на договор по реда на чл. 15 и чл. 17 ЗУТ и пр. По своята същност КК представлява геодезична снимка на съществуващите на място граници на имотите. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение - жалбоподателите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по 150 лв за всеки от тях. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав