Решение № 13266 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12/2015 г.

Решение № 13266 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Борис Стойнев Иванов, подадена чрез пълномощника му адв. Кръстьо Дуков, против решение № 2288/29.10.2014 г., постановено по адм. дело № 2152/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 1537, взето с протокол № 49/9.07.2014 г. на Общински съвет Асеновград. С молба, подадена до Върховния административен съд на 15.09.2015 г. от адв. Дуков, е представено решение № 2114 на Общински съвет Асеновград, по протокол № 62 от 26.08.2015 г., с което е отменено обжалваното в първоинстанционното производство Решение № 1537/09.07.2014 г. на същия Общински съвет. В молбата е направено искане до съда за прекратяване на съдебното производство и присъждане на разноските по делото. Постъпило е становище от ответника по касационната жалба, Общински съвет Асеновград, в което се сочи, че са налице законовите предпоставки за прекратяване на производството по делото, поради оттегляне на оспорения акт, но след изрично съгласие на жалбоподателя, каквото е изискването на чл. 156, ал. 2 от АПК. Оспорва се искането за присъждане на разноски по делото на касационния жалбоподател. В съдебно заседание е изявено съгласие от адв. Дуков за оттегляне на оспореното решение от Общински съвет Асеновград и се поддържа искането за прекратяване на производството по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище, че са налице законовите изисквания за прекратяване на производството по делото. Върховният административен съд, приема за установено следното: Оттеглянето на акта може да стане при всяко положение на делото във всяка инстанция и като последица поражда десезиране на съда с правния спор. Установено е по делото, че е налице валидно писмено волеизявление от административния орган, в случая ответник в касационното производство, за оттегляне на издадения от него административен акт на основание чл. 156, ал. 1 от АПК, чрез изричната му отмяна с последващ негов акт. Налице е и изразено съгласие на основание чл. 156, ал. 2 от АПК на оспорващия административния акт - Борис Иванов, касационен жалбоподател в настоящото производство, чрез пълномощника му в съдебно заседание. Даденото съгласие на оспорващия е достатъчно за да настъпят целените последици с оттеглянето на административния акт. Тъй като първоинстанционния съд се е произнесъл по съществото на спора със съдебен акт, при условията на настъпило десезиране следва настоящата инстанция да обезсили решението на Административен съд Пловдив, а производството по делото следва да се прекрати на основание чл. 221, ал. 4 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от АПК касационният жалбоподател има право на съдебни разноски. Претендират се такива в размер на 20 009 лева, от които 20 000 лева адвокатско възнаграждение, по договор за правна защита и съдействие от 05.11.2014 г., представен пред настоящата инстанция и девет лева внесена държавна такса, за които е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Искането за присъждане на сума в размер на 9 лева, заплатена държавна такса е основателно и следва да се уважи, извършването на разноските е доказано с представеното платежно нареждане № М01310. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 20 000 лева е неоснователно. То се основава на посочения договор от 05.11.2014 г., в който е записано, че договореното възнаграждение е в размер от 20 000 лева, платимо е в брой, както и че сумата е заплатена както следва: на 05.11.2014 г. - 5000 лв.; на 10.11.2014 г. - 5000 лв.; на 14.11.2014 г. - 5000 лв.; на 19.11.2014 г. - 5000 лв. Представени са и три броя приходни касови ордери от 10.11.2014, 14.11.2014 г. и от 19.11.2014 г. Разноски по делото се дължат само тогава, когато е доказано реалното им заплащане. В договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането - т. 1 от ТР № 6/2013 г. на ВКС. В случая в договора да правна помощ е посочено плащане в брой, което е недопустимо, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Не са представени доказателства за заплащане на сумата по законоустановения начин, по банков път, поради което и искането за заплащане на разноски в размер на 20 000 лева, адвокатско възнаграждение е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 4 от АПК Върховният административен съд, трето отделение