Решение № 3023 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8605/2020 г.

Решение № 3023 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8605/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) против решение № 2701/01.06.2020 г., постановено по адм. д. № 12111/2018 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Ц. М. оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 2701/01.06.2020 г., постановено по адм. д. № 12111/2018 г. по описа на АССГ е отменена Заповед № 513 з-7912/18.10.2018 г. на директора на СДВР, с която за извършено тежко дисциплинарно нарушение, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) на Ц. М. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "старши полицай" в група "ООР" на сектор "ОП" към 02 РУ-София. Административният съд е приел за установено, че оспорената пред него заповед е действителен административен акт, но е издадена при неясно дисциплинарно обвинение, което не е доказано, поради което е незаконосъобразна. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е събрали всички ангажирани от страните доказателства и въз основа на тях е обосновал правилен извод, че описаните в оспорената заповед факти не съставляват ясно и недвусмислено описание на конкретни деяния, които са квалифицирани като дисциплинарни нарушения от дисциплинарнонаказващият орган. В съответствие със събраните в съдебното производство доказателства е и изводът, че липсват конкретни доказателства в административната преписка, обуславящи тежко нарушение на служебната дисциплина, извършено от Ц. М. Според посоченото в оспорената пред АССГ заповед тя е издадена за неправомерни действия, извършени на 15.05.2018 г. от Ц. М., за които той е привлечен като обвиняем за извършено престъпление и представляват нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, защото са станали известни на множество хора. Действително е възможно да бъде реализирана дисциплинарна отговорност на държавния служител независимо от наказателната отговорност на лицето, но в конкретния случай правилно АССГ е приел за установено, че липсва яснота относно описание на приетите от дисциплинарнонаказващият орган за извършени дисциплинарни нарушения. Формалното квалифициране с цитиране на множество разпоредби (т. 8, 11, 12, 13, 15, 16, 17, 19, 20, 42, 46 и 83) от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР не освобождава дисциплинарнонаказващият орган от задължението по чл. 210 от ЗМВР за точно описание на дисциплинарното нарушение на всяка от посочените хипотези. В конкретния случай оспорената пред АССГ заповед и приложените с административната преписка обобщена справка и становище на дисциплинарно разследващия орган преповтарят констатациите и актовете на прокуратурата без да са събрани конкретни доказателства по дисциплинарното производство, въз основа на които да може да бъде обоснован извод за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в хода на дисциплинарното производство са събрани достатъчно доказателства за извършване на дисциплинарно нарушение от страна на Ц. М. Обстоятелството, че по делото са представени доказателства за привличане на служителя като обвиняем води до извод за събрани по друг процесуален ред доказателства, обосноваващи извод за наличие на обосновано предположение за извършване на престъпление и не установяват извършването на нарушение на служебната дисциплина. По изложените съображения и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК, трябва да бъде споделен изводите на АССГ, които са в съответствие и с цитираната в обжалваното съдебно решение съдебна практика на Върховния административен съд, за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и становището на представителя на Върховната административна прокуратура. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено при съответствие със събраните по делото доказателства. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски и непретендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение