Решение № 8511 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15897/2010 г.

Решение № 8511 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15897/2010 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, против решение № 443 от 2.11.2010 г., постановено по адм. дело № 636 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Велико Търново, с което е отменен по жалба на "СЕВ-Брокерс" ЕООД - гр. Габрово, АПВ № 1007341 от 31.05.2010 г. от ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 322 от 28.07.2010 г. на директора на ДОУИ - гр. Велико Търново. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 169, ал. 5 ДОПК, което тълкуване води до възможност за злоупотреба с право от страна на задължените лица. По съображения, обосноваващи посочените оплаквания, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против АПВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "СЕВ-Брокерс" ЕООД, оспорва същата като неоснователна и моли обжалваното решението да бъде оставено в сила. Подробно се мотивира в писмена защита чрез пълномощника си адв. Каменов. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея доводи и предвид доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Велико Търново, е отменен АПВ № 1007341 от 31.05.2010 г. от ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 322 от 28.07.2010 г. на директора на ДОУИ - гр. Велико Търново, с който чрез прихващане е извършено погасяване на данъчни задължения за лихви, установено с ДРА № 860/2005 г., дължими върху ДДС и върху данък по чл. 36, ал. 2 ЗКПО (отм.). Със същото решение на основание чл. 160, ал. 3 ДОПК преписката е върната на административния орган за постановяване на акт по реда на чл. 129, ал. 2, т. 2 ДОПК при съобразяване с тълкуването и прилагането на закона съгласно мотивите на решението. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният АПВ е издаден от компетентен орган и в съответната форма, но при неправилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. По делото не се спори по фактите, а те са следните: Във връзка с подадено от дружество "СЕВ-Брокерс" ЕООД искане за прихващане или възстановяване по СД за ЗДДС с вх. № 7142 от 12.05.2010 г. на ДДС, с което на основание чл. 129, ал. 1 ДОПК е поискал да се извърши прихващане в размер на 17 993.48 лв. по СД по ЗДДС № 0700- 1005126/12.05.2010 г. за данъчен период м. 04.2010 г. за погасяването на изискуеми публични задължения в размер на 61 562.55 лв., като е посочил, че те произтичат от установеното с РА № 279/2006 г. По делото не е било спорно, че към дата 26.05.2010 г. задълженото лице е имало общо неизплатени публични задължения в размер на: главница - 57 362.36 лв., и лихви в размер 116 124.14 лв., като за всички е имало образувани изпълнителни дела. Най-старото по време на възникване задължение е задължението за лихви върху ДДС по посочения по- горе ДРА № 860/2005 г., както и установените с него задължения за лихви върху данък по чл. 36, ал. 2 ЗКПО (отм.). При тази фактическа обстановка органът по приходите е извършил прихващане с лихвите по най-старото задължение, като за това се е позовал на разпоредбата на чл. 169, ал. 5 ДОПК. При същата фактическа обстановка административният съд, позовавайки се също на тази разпоредба, счита, че погасяването е извършено неправилно и не е спазена поредността, посочена в чл. 169, ал. 5 ДОПК. Спорът се свежда именно до тълкуването на разпоредбата на чл. 169 ДОПК. Последната гласи следното: "Публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски", а според ал. 3 на същата разпоредба при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви пред съответния компетентен орган кое от тях погасява. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно; според ал. 4 задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява; и според ал. 5 (в приложимата редакция) след образуване на изпълнителното дело ал. 3 и 4 не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви. Предвид логическото и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 169, ал. 5 ДОПК настоящата инстанция напълно споделя направения от решаващия съд извод, че органът по приходите е бил длъжен да действа съобразно предписания по чл. 169, ал. 5 ДОПК ред, като се спазва последователността: разноски, главница, лихви, и няма значение, че най старото възникнало задължение е за лихви по ЗДДС по ИД за ДРА № 860/2005 г. в размер на 2 192 лв. и лихви по чл. 36, ал. 2 ЗКПО (отм.) в размер на 23.97 лв., след като към момента на издаването на АПВ има изискуеми задължения за главница при липса на задължения за разноски. Позоваването от страна на данъчните органи на разпоредбата на чл. 233, ал. 1 ДОПК, както е посочил и съдът, по никакъв начин не урежда и не променя последователността на погасяване на задълженията, уредена в чл. 169, ал. 5 ДОПК. Правилно е и разбирането, че съгласно регулацията на чл. 169, ал. 5 ДОПК, дори и да се игнорира волята на задълженото лице, първо подлежат на погасяване разноските (в случая такива няма), след това главницата и най-накрая лихвите. Този извод следва както от изричната формулировка на тази разпоредба, така и от предишната ал. 4, където е споменат и редът на възникване на задълженията, и след като тази разпоредба изрично е изключена от приложение, явно законодателят е считал, че в тези случаи при погасяване на публичните вземания следва да се спазва единствено последователността на вида на задълженията, а не и редът на възникването им, иначе би го посочил изрично, както това е направено в ал. 4 на чл. 169 ДОПК. Следва да се посочи, че по въпросите, предмет на разглеждане, е налице произнасяне от ВАС с Решение № 2916/25.02.2011 г. по адм. д. № 9423/2010 г., с което е формирана съдебна практика по аналогичен казус. Предвид изложените съображения настоящият състав приема, че правилно с обжалваното решение съдът е отменил акта и е върнал преписката на основание чл. 160, ал. 3 ДОПК за постановяване на акт по реда на чл. 129, ал. 2, т. 2 ДОПК при съобразяване с тълкуването и прилагането на закона съобразно изложените мотиви. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника следва да се възложат разноски за производството пред настоящата инстанция в доказания размер от 300 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,