Решение № 8763 от 16.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14165/2014 г.

Решение № 8763 от 16.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14165/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "Българи резерв пропъртис" Акционерно дружество със специална инвестиционна цел срещу Решение № 592-ДСИЦ от 25.06.2014 г. на заместник председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност".

С оспореното решение заместник председателят на Комисията за финансов надзор, на основание чл. 212, ал. 1, т. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа наложил на "Българи резерв пропъртис" Акционерно дружество със специална инвестиционна цел принудителна административна мярка да отстрани непълноти в представения годишен финансов отчет за дейността на дружеството за 2013 г. като представи на обществеността по надлежния ред посредством информационна агенция или друга медия липсващата информация.

I. Становищата на страните:

1. Жалбоподателят - "Българи резерв пропъртис" Акционерно дружество със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), счита оспореното решение за незаконосъобразно. Сочи, че към финансовия отчет за 2013 г. е приложена декларация по чл. 100о, ал. 4, т. 3 от Закона за пазарите на публични ценни книжа (ЗППЦК), която отговаря по съдържани на декларацията по чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2 от 17.09.2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа (Наредба № 2). Към отчета е приложена и "Информация", а също и годишен доклад за дейността по на чл. 32, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2. Сочи, че към момента дружеството не разполага със заверен от одитор отчет и с одиторски доклад, тъй като отчета не е приет от общото събрание на акционерите, но финансовият отчет е представен в законовия срок на Комисията и обществеността.

Моли съда да отмени оспорваното решение. Жалбоподателят се представлява от прокурист Добромир Балджийски.

1. Ответникът по жалбата - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", счита същата за неоснователна. Сочи, че независимо от това дали годишният финансов отчет е бил одобрен от общото събрание на акционерите или не дружеството е задължено да представи заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет по Закона за счетоводството и одиторски доклад - чл. 41 във вр. с чл. 32, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2. Дружеството не е представило информацията по чл. 41, ал. 1, т. 7 и 8 от Наредба № 2, а представените към отчета документи са информация с друго съдържание - относно международните счетоводни стандарти и по чл. 32, ал. 1, т. 4 от Наредба № 2. Излага подробно значението на декларацията по чл. 32, ал. 1, т. 6 от Наредба № 2.

Сочи, че представеният доклад за дейността по чл. 32, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2 не съдържа необходимата информация по приложение № 10. Прави извод, че липсата на отделни съставни части на отчета е равнозначно на липса на финансов отчет, защото такъв е налице само когато в съвкупност са представени всички документи, които го формират. Непредставянето на годишния финансов отчет с установено от закона съдържание е нарушение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и Наредба № 2 и възпрепятства информираността на настоящите и потенциалните инвеститори. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Биляна Герчева.

II. По допустимостта на жалбата:

Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт.

III. По фактите:

1. "Булгари Резерв Пропъртис" е акционерно дружество със специална инвестиционна цел, което е вписано по № РГ-05-1424 в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа и притежава статус на публично дружество.

1. На 31.03.2014 г., чрез интернет портала "Х3 News" на "Сървиз Финансови Пазари" ЕООД, достъпен на адрес http:/www. x3news. com, "Булгари Резерв Пропъртис" АДСИЦ публикувало годишен финансов отчет за дейността за 2013 г.

1. На 12.06.2014 г. заместник председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" уведомил на основание чл. 26, ал. 1 АПК, с писмо, изх. № РГ-05-1424-46, "България Резерв Пропъртис" АДСИЦ за открито административно производство по налагане на принудителна административна мярка - представяне в пълнота на годишен финансов отчет за дейността на дружеството като представи липсващата информация: заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет и одиторски доклад по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2, подписан съгласно чл. 34, ал. 3 от Закона за счетоводството (ЗСч.); допълнителна информация по чл. 41, ал. 1, т. 7 и 8 от Наредба № 2; декларация от съставителя на финансовия отчет, съгласно чл. 32, ал. 1, т. 6 от Наредба № 2; годишен доклад за дейността по чл. 32, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2 със съдържание съгласно приложение № 10 от Наредба № 2.

1. В предоставения 3-дневен срок за възражения дружеството не представило такива на органа.

1. На 25.06.2014 г. заместник председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" издал Решение № 592-ДСИЦ, с което на основание чл. 40, предложение второ, т. 1 и чл. 41, ал. 1 във вр. с чл. 32, ал. 1 от Наредба № 2, чл. 15, ал. 1, т. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), чл. 213, ал. 4 във вр. с чл. 212, ал. 1, т. 1 и чл. 215 ЗППЦК задължил "България Резерв Пропъртис" АДСИЦ в седемдневен срок да отстрани непълноти в представения годишен финансов отчет за дейността на дружеството за 2013 г. като представи на обществеността по надлежния ред посредством информационна агенция или друга медия липсващата информация:

а) заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет и одиторски доклад по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2, подписан съгласно чл. 34, ал. 3 ЗСч от представляващия дружеството и от съставителя на отчета;

б) допълнителна информация по чл. 41, ал. 1, т. 7 или т. 8 от Наредба № 2;

в) декларация от съставителя на финансовия отчет, съгласно изискванията на чл. 32, ал. 1, т. 6 от Наредба № 2;

г) годишен доклад за дейността по чл. 32, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2 със съдържание съгласно приложение № 10 от Наредба № 2.

IV. По съществото на спора:

Съдът, при така установената фактическа обстановка, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и извърши служебно проверка на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 АПК, счита жалбата на "България Резерв Пропъртис" АДСИЦ за неоснователна.

1. По компетентността на органа:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган - заместник председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" е компетентен, с оглед на чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗКФН, да налага принудителните административни мерки по глава деветнадесета на Закона за публично предлагане на ценни книжа. Тази му компетентност е установена и в чл. 212, ал. 1 и чл. 213, ал. 1 ЗППЦК.

1. По формата на акта:

Обжалваното решение е издадено в исканата от закона писмена форма и при наличие, от формална страна, на изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити.

1. По спазването на административнопроизводствените правила:

В хода на административното производство органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Органът уведомил жалбоподателя за образуваното производство, съгласно чл. 26, ал. 1 АПК, дал му възможност да изрази становище и да ангажира доказателства, съгласно чл. 34, ал. 3 АПК, и постановил акта си след като изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, съгласно чл. 35 АПК.

1. По съответствието с материалноправните разпоредби:

За да бъде съобразено с материалноправните разпоредби оспореното решение трябва първо, да бъде взето при наличие на предвидените в закона предпоставки и второ, наложената с него принудителна административна мярка трябва да бъде предвидена в закона и да бъде пропорционална.

а) по предпоставките за налагане на принудителните мерки:

Органът приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК. Нормата съдържа множество хипотези, при наличието, на които е допустимо налагането на принудителна административна мярка. Органът се позовал на хипотезата на възпрепятстване от поднадзорното лице на упражняването на контролната дейност от комисията. Законодателят не е установил формата, в която възпрепятстването на контролната дейност на комисията може да бъде осъществено. С оглед на това то може да бъде осъществено както с действия, така и с бездействия - важен е резултатът. В случая органът приел, че възпрепятстването е осъществено чрез бездействие - непредставяне на нормативно установения обем информация.

Този извод на органа съответства на доказателствата по делото.

От доказателствата по делото е видно, а и жалбоподателят не оспорва, че на обществеността и на надзорния орган не е представен заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет и одиторски доклад по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2, подписан, съгласно чл. 34, ал. 3 ЗСч от представляващия дружеството и от съставителя на отчета. Жалбоподателят е публично дружество и в качеството си на емитент е задължен, съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредба № 2, да представи на Комисията и на обществеността годишен финансов отчет за дейността в срок 90 дни от завършване на финансовата година. Съдържанието на годишния финансов отчет е нормативно установено в чл. 32, ал. 1 от Наредба № 2 и точка 1 безспорно изисква заверка от регистриран одитор и одиторски доклад. Изискването на закона е императивно и не е поставено в зависимост от волята на публичното дружество. С оглед на това доводът на жалбоподателя, че не разполага със заверен годишен отчет, защото общото събрание на акционерите не е приело годишния финансов отчет е неоснователен. Публикуването на незаверен годишен финансов отчет е неизпълнение на задължението по чл. 100н, ал. 1 във вр. с ал. 4, т. 1 ЗППЦК, съответно на чл. 32, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2. Освен, че представлява нарушение на законовото задължение това поведение обективно възпрепятства осъществяването на надзорните правомощия на Комисията за финансов надзор.

Вторият документ, за който органът твърди, че не е надлежно представен е допълнителна информация по чл. 41, ал. 1, т. 7 или 8 от Наредба № 2. Разпоредбата установява допълнителни изисквания към годишния финансов отчет за дейността на дружество със специална инвестиционна цел за секюритизиране на недвижими имоти, съответно на вземания. Разпоредбата е специална по отношение на чл. 32 от Наредба № 2 и покрива допълнителна информация, специализирана с оглед на дейността на публичното дружество. Жалбоподателят не оспорва непредставянето на информацията. Предоставянето й на надзорния орган и на обществеността е императивно задължение и не е поставено от законодателя в зависимост от преценката на емитента.

Третият документ, посочен от органа като непредставен в определения от законодателя срок, е декларацията по чл. 32, ал. 1, т. 6 от Наредба № 2. Жалбоподателят твърди, че представената от него декларация по чл. 100о, ал. 4, т. 3 ЗППЦК отговаря по съдържание на декларацията по чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2. В случая обаче не става въпрос за тримесечния финансов отчет на дружеството, за който се отнася декларацията по чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2, а за годишния финансов отчет и за годишния доклад за дейността. Всяко от задълженията е самостоятелно и изпълнението на задължението за тримесечния финансов отчет не значи автоматично изпълнение на задълженията досежно годишния финансов отчет и доклад за дейността. Задължението за декларацията по чл. 32, ал. 1, т. 6 от Наредба № 2 е императивно.

Последният непредставен на надзора и на обществеността според органа документ е годишен доклад за дейността по чл. 32, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2 със съдържание съгласно приложение № 10. Вярно е, че по делото, а и на обществеността, е представен годишен доклад за дейността на жалбоподателя по чл. 32, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2, но видно от съдържанието на доклада то не покрива в пълнота исканата от приложение № 10 информация. Съгласно приложение № 10 годишният доклад за дейността трябва да представлява коментар и анализ на финансовите отчети и друга съществена информация относно финансовото състояние и резултатите от дейността на дружеството. Той трябва да съдържа информацията по чл. 33, ал. 1 ЗСч и чл. 100н, ал. 7 ЗППЦК, както и посочената в приложението допълнителна информация. В случая жалбоподателят не представил допълнителната информация във формата, установена от приложение № 10.

Непредставянето от жалбоподателя на нормативно установената информация в определения срок обективира негово бездействие, което възпрепятства изпълнението на надзорните правомощия на Комисията за финансов надзор. То представлява и нарушение на нормативно установени задължения. С оглед на това налице са предвидените в чл. 212, ал. 1 ЗППЦК предпоставки за налагане на принудителна административна мярка.

б) по вида на принудителната мярка:

Член 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК предоставя широка дискреция на органа за вида на принудителната мярка. Рамките, в които може да бъде определен вида на мярката са първо, да бъдат конкретни мерки, второ, да бъдат насочени към предотвратяване и отстраняване на нарушение, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститорите, и трето, да имат срок за изпълнение.

В случая органът наложил мярка, която по своя вид безспорно е конкретно действие - предоставяне на точно определена информация. Мярката не е неизпълнима, тъй като е повторение на законово установено задължение за публично оповестяване на посочената информация.

Мярката има определен срок на изпълнение - седем дни. Жалбоподателят не твърди, че срокът е несъответен на обема на задължението, а и не би могъл, тъй като установеният от законодателя срок за предоставяне на процесната информация е изтекъл и той е следвало да съобрази поведението си с него.

Мярката цели предотвратяване и отстраняване на нарушение - от една страна, възпрепятстване на надзорната дейност на комисията, а от друга, неизпълнение на законовите задължения за публично оповестяване на информация.

Това бездействие на жалбоподателя осъществява фактическия състав на административното нарушение по чл. 32, ал. 1 ЗКФН и чл. 221, ал. 1, т. 2 ЗППЦК. Ирелевантно за законосъобразността на наложената принудителна мярка е фактът установено ли е административното нарушение с влязло в сила наказателно постановление и наложено ли е за него съответно административно нарушение. За законосъобразността на мярката е достатъчно обективното установяване на възможността да се извърши нарушение, защото точно неговото предотвратяване и отстраняване тя цели.

Видно от изложеното наложената на жалбоподателя мярка е определена в рамките на оперативната самостоятелност на органа и при спазване на изискванията за законосъобразност, съгласно чл. 169 АПК.

1. По съответствието с целта на закона:

Наложената с оспореното решение принудителна административна мярка на жалбоподателя е в съответствие с целта на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и на Закона за Комисията за финансов надзор. Без осигуряването на необходимата информация надзорният орган не би могъл да изпълни законовите си задължения и да гарантира изпълнение на визираните в чл. 1, ал. 2 ЗППЦК цели. Наред с това инвеститорите - настоящи и потенциални, не биха разполагали с информация в установения от закона обем и формат, което би застрашило техните интереси и следователно довело до нарушение на ефективността и стабилността на капиталовия пазар. Мярката е съразмерна и не създава непропорционална административна и финансова тежест за жалбоподателя, защото представлява задължение за изпълнение на законово установени изисквания за съдържанието и вида на предоставяната информация.

Видно от изложеното доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на Решение № 592-ДСИЦ са неоснователни. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Това прави акта законосъобразен и съдът следва да отхвърли жалбата на "Българи резерв пропъртис" АДСИЦ.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на общото събрание на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди жалбоподателят да заплати на Комисията за финансов надзор - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на основание чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 300, 00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд