Решение № 8889 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14780/2017 г.

Решение № 8889 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14780/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. Х., седалище и адрес на управление гр. Х., пл. "О." ..№... срещу Решение № 6611 от 13.11.2017 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 7039/2017 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на О. Х. срещу Решение № ФК-2017-62 от 02.06.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление", с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на Европейските структурни и инвестиционни фондове на общината е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по засегнатия договор № 69 от 28.02.2017 г. с изпълнител Студентска кооперация "Темида".

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - О. Х., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.

Съдът неправилно е тълкувал и приложил чл. 67, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) като не е отчел кумулативното изискване за представяне на исканата от възложителя информация и посочване на националните бази данни, където се съдържат декларираните доказателства, или компетентните органи, които са длъжни да предоставят информацията, което при обективния факт на липса на такава национална база данни не може да бъде приложено. Позовава се на чл. 67, ал. 5 ЗОП и счита, че разпоредбата позволява изискване във всеки един момент на документи, доказващи информацията в единния европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП), в т. ч. и с подаването на документите. С оглед на това счита за неправилен извода на съда за осъществено нарушение на чл. 67, ал. 1 ЗОП.

Неправилен счита извода на съда за допуснато нарушение на чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 7 ЗОП по отношение на членовете на управителния съвет на избрания за изпълнител. Съдът не е отчел, че дори и да е осъществено нарушението е формално и не води до нанасянето на вреда на бюджета на Съюза.

Неправилен счита и извода на съда за нарушение на чл. 54, ал. 2 и чл. 55, ал. 3 ЗОП. Представянето на две свидетелства за съдимост след сключването на договора с избрания за изпълнител е нарушение от формално естество и не води до вреда за бюджета на Съюза. Съдът не е отчел, че основанията по чл. 55 ЗОП за отстраняване са незадължителни, а в процесната обществена поръчка възложителят не ги е обявил.

Неправилен счита извода на съда за доказана от органа вреда в бюджета на Съюза от приетите нарушения. Органът не е изложил мотиви за наличието на вреда и за причинната връзка между нарушенията и вредата.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски.

2. Ответникът по касационната жалба - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление 2014 - 2020 г.", счита същата за неоснователна.

Съдът правилно е тълкувал и приложил закона като е приел за извършени сочените от органа нарушения на чл. 67, ал. 1, чл. 54, ал. 2 и чл. 55, ал. 3 ЗОП. Информацията, посочена в поле В. "Технически и професионални способности", точка 1б, може да бъде извлечена от счетоводни и други документи, водени от участника, но поставеното изискване налага снабдяване с доказателства, което е ненужна административна тежест. Неоснователен счита довода на касатора за формалността на нарушенията по чл. 54, ал. 2 и чл. 55, ал. 3 ЗОП с оглед на разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 и чл. 67, ал. 6 ЗОП.

Неоснователни счита и възраженията за липса на финансово отражение на нарушенията. Позовава се на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламенти на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013) и на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата).

Сочените от касатора обстоятелства досежно броя на офертите в процесната обществена поръчка и липсата на отстранени участници на процесните основания органът е ценил във връзка с определяне на размера на финансовата корекция.

Моли съда да отхвърли касационната жалба. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от процесуален представител И. К..

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон, а изводите му са в съответствие с доказателствата по делото. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 24.02.2016 г. между О. Х. и Администрацията на Министерския съвет, в чиято структура е Управляващият орган на Оперативна програма "Добро управление 2014 - 2020 г", е сключен Договор № BG05SFOP001-4.001-0001-C01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект "Областен информационен център - Х." на стойност 315 000 лв. при максимален размер на безвъзмездната помощ равен на размера на верифицираните разходи по проекта, но не повече от стойността му.

2. На 03.10.2016 г., с Решение № 40, кметът на О. Х. открива обществена поръчка с предмет "Доставка на канцеларски материали за нуждите на О. Х., общински предприятия и второстепенни разпоредители с бюджет" с прогнозна стойност 100 000,00 лв.

В раздел III. 1.3.) Технически и професионални възможности" на обявлението и в раздел III "Условия за участие в процедурата, изисквания за лично състояние и критерии за подбор", т. 11.3.1. на документацията възложителят поставя изискване за изпълнени успешно през последните три години, считано от датата на подаване на офертата, доставки с идентичен или сходен предмет на поръчката, като под сходна доставка се разбира доставката на канцеларски материали и консумативи. "Изискването се доказва с информация в ЕЕДОП и списък на доставките, които са идентични или сходни с предмета на обществената поръчка, с посочване на стойностите, датите и получателите, заедно с доказателства за извършената доставка".

3. На 31.01.2017 г., със Заповед № 142, кметът на О. Х. определя за изпълнител на поръчката Студентска кооперация "Темида".

4. На 28.02.2017 г. О. Х. сключва със Студентска кооперация "Темида" Договор № 69 за изпълнение на обществената поръчка с предмет "Доставка на канцеларски материали за нуждите на О. Х., общински предприятия и второстепенни разпоредители с бюджет" на стойност 100 000 лв. без данък добавена стойност.

5. На 20.04.2017 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление 2014 -2020 г." уведомява О. Х., че при извършена проверка на обществена поръчка, открита с Решение № 40 от 03.10.2016 г., са установени нарушения на чл. 67, ал. 1 ЗОП във вр. с т. 9 от Приложението към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, на чл. 54, ал. 2 и чл. 55, ал. 3 и чл. 67, ал. 6 ЗОП във вр. с т. 13 от Приложението към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

6. На 04.05.2017 г. О. Х. подава възражение.

7. На 02.06.2017 г., с Решение № ФК-2017-62, издадено на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление 2014 - 2020" определя на О. Х. за нарушение на чл. 67, ал. 1 ЗОП във вр. с т. 9 от Приложението към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, на чл. 54, ал. 2 и чл. 55, ал. 3 и чл. 67, ал. 6 ЗОП във вр. с т. 13 от Приложението към чл. 2, ал. 1 от Наредбата финансова корекция с размер на 5% от изразходваните средства - допустими разходи по засегнатия договор № 69 от 28.02.2017 г.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Съдът приема, че поставеното от възложителя изискване за представяне на доказателства за извършени доставки като част от офертата е нарушение на чл. 67, ал. 1 във вр. с чл. 195 ЗОП. Изискването реално е ограничило възможностите за избор на изпълнител, а по този начин и свободната конкуренция, поради което попада в хипотезата на т. 9 от Приложението на чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Съдът приема за осъществени и нарушенията на чл. 54, ал. 2 и чл. 55, ал. 1 ЗОП. С оглед на доказателствата по делото съдът приема, че липсата на обстоятелствата от ЕЕДОП, част III "Основания за изключване", б. А "Основания, свързани с наказателни присъди" и б. В "Основания, свързани с несъстоятелност, конфликт на интереси или професионално нарушение" е декларирано само от председателя на управителния съвет на кооперацията, не и от лицата по чл. 57, ал. 2 ЗОП. Помощният орган на възложителя не е дал възможност на участника да отстрани непълнотата на документите, което е довело до нарушение на закона. Нарушението правилно е подведено към т. 13 от Приложението на чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Съдът приема за осъществено и нарушението по чл. 67, ал. 6 ЗОП, тъй като към датата на сключване на договора за обществена поръчка избраният изпълнител не е представил документи, удостоверяващи липсата на обстоятелствата по чл. 54, ал. 2 и чл. 55, ал. 3 ЗОП, в съответствие с изискванията на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП. Приложените по делото свидетелства за съдимост на членовете на управителния съвет са с дата 24.04.2017 г., а договорът е сключен на 28.02.2017 г. Нарушението правилно е подведено към т. 13 от Приложението към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Съдът приема, че установените нарушения имат финансово отражение с оглед на чл. 2 (36) от Регламент № 1303/2013, чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ и чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Размерът на корекцията е определен по минимума и е в съответствие с разпоредбата на чл. 7 от Наредбата.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на обжалваното решение и отхвърля жалбата.

Крайният извод на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните два порока са изцяло свързани с тълкуването и прилагането на закона. Доводи в подкрепа на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за този порок, поради което и на основание чл. 218, ал. 1 АПК съдът не следва да се произнася по него.

По делото е безспорно, че О. Х. има качеството на икономически оператор по смисъла на чл. 2 (37) от Регламент № 1303/2013, безспорно е, че става въпрос за негови действия и бездействия. Спорът по делото е осъществени ли са чрез тях нарушения на правото на Съюза и на свързаното с него национално право и ако да тези нарушения имат ли или биха ли могли да имат за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза по смисъла на чл. 2 (36) от Регламент № 1303/2013.

1. По нарушението на чл. 67, ал. 1 ЗОП във вр. с т. 9 от Приложението на чл. 2, ал. 1 от Наредбата:

Касаторът счита за неправилен извода на съда за осъществено от него нарушение на чл. 67, ал. 1 ЗОП. Счита, че разпоредбата на чл. 67, ал. 5 ЗОП му дава право да поиска по всяко време, в т. ч. и с офертата, документите, доказващи декларираните в ЕЕДОП обстоятелства. Счита също, че липсата на национални бази данни по смисъла на чл. 67, ал. 1 ЗОП му дават право да изиска представяне още с офертата на доказателства за липса на основания за отстраняване.

Тези доводи на касатора са неоснователни.

Разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗОП изрично регламентира възможността участниците в обществена поръчка да декларират към датата на подаване на заявлението за участие липсата на основанията за отстраняване и съответствие с критериите за подбор чрез представяне на ЕЕДОП. Това, което участникът трябва да посочи допълнително са публичните източници, където декларираната информация може да бъде проверена - националните бази данни, в които се съдържат декларираните обстоятелства, или компетентните органи, които са длъжни да я предоставят.

Така възприетото законодателно решение е в съответствие със съображение 84 и чл. 59 (1) и (2) от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (Директива 2014/24). С оглед на посоченото в директивата и чл. 67, ал. 1 ЗОП ЕЕДОП се състои от актуализирани лични декларации като предварително доказателство за съответствие с основанията за отстраняване и с критериите за подбор вместо представянето на множество удостоверения от съответни органи, които доказват съответствие на основанията и критериите. По този начин се облекчават значително участниците в обществените поръчки. Намалява се административната тежест върху тях и едновременно с това се осъществява в пълнота принципа на пропорционалността - чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОП.

Изискването, заложено от касатора - списъкът на сходните дейности да е придружен с доказателства за извършените услуги, не съответства нито на буквалното граматическо тълкуване на чл. 67, ал. 1 ЗОП, нито на логическото му тълкуване, нито на целта на законодателя - да облекчи участниците в обществените поръчки на етапа на подаване на документи от ненужна административна тежест.

Вярно е, че съгласно чл. 67, ал. 5 ЗОП възложителят може по всяко време да изисква от участниците и кандидатите да представят всички или част от документите, чрез които се доказва информацията, посочена в ЕЕДОП, но това не му дава право да изисква изначално документи, доказващи декларираната информация, защото това на практика би обезсмислило въведения декларативен подход на фаза на допущане и подбор. С оглед на това доводът на касатора за разширително тълкуване на чл. 67, ал. 5 ЗОП е неоснователен и несъответен на характера на разпоредбата, която установява изключение от правило. Възложителят може да изиска документи, доказващи декларираната информация, но това може да стане само в хода на самата процедура.

Наред с това правото на възложителя по чл. 67, ал. 5 ЗОП е ограничено от забраните на алинея 8. В този контекст доводът на касатора за липса на "национални бази данни" е най-малкото несъответно на реалността, защото исканите от него доказателства за осъществени сходни доставки биха могли евентуално да бъдат осигурени чрез пряк и безплатен достъп до регистъра на обществените поръчки.

С оглед на горното доводът на касатора за "прехвърляне на данните посочени в неговото [на възложителя] доказателство за извършена доставка и ксерокопирането му за представянето му" е неоснователен. От никакво "негово доказателство" кандидатът не се нуждае, при положение, че става въпрос за доказване на факти, които съществуват в национална база данни и достъпът до които е свободен.

Това, което възложителят е длъжен, с оглед на чл. 67, ал. 6 ЗОП, е преди сключване на договора за обществена поръчка да изиска от участника, определен за изпълнител, да представи актуални документи, удостоверяващи липсата на основания за отстраняване от процедурата и за съответствие с критериите за подбор.

Видно от изложеното изводът на съда за допуснато от касатора нарушение на чл. 67, ал. 1 ЗОП е правилен, съответен на материалния закон.

Правилен е и изводът на съда за законосъобразното подвеждане от органа на нарушението по чл. 67, ал. 1 ЗОП към т. 9 на Приложението към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, тъй като нарушението е пряко свързано с критериите за подбор.

2. По нарушението на чл. 54, ал. 2 и чл. 55, ал. 3 ЗОП:

Член 54, ал. 1 ЗОП съдържа лимитативно установени основания за задължително отстраняване на кандидат или участник. Съгласно алинея 2 основанията по алинея 1, т. 1, 2 и 7 се отнасят за лицата, които представляват участника, но и за членовете на управителните и надзорните му органи, както и за други лица, които имат правомощия да упражняват контрол при вземането на решения от тези органи. Става въпрос за липса на основанията осъждане с влязла в сила присъда за посочените престъпления и за конфликт на интереси.

От доказателствата по делото е безспорно, че лицето, с което касаторът е сключил договор за обществена поръчка, е представило декларация по чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 7 ЗОП само от председателя на кооперацията, не и от членовете на управителния съвет на кооперацията. Както обосновано приемат съдът и органът в раздел III. "Условия за участие в процедурата. Изисквания за лично състояние и критерии за подбор", т. 3. "Основания за отстраняване на участници", т. 3.1. на документацията касаторът изрично е посочил, че се отстранява участник, за когото е налице обстоятелство по чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 7 ЗОП. Следователно, за изпълнител е избрано лице, което не е отговаряло на изискванията на касатора. Това лице е следвало не да бъде избрано за изпълнител, а да бъде отстранено.

Член 55, ал. 1 ЗОП съдържа лимитативно установени основания за незадължително отстраняване на участник. Това значи, че възложителят по своя преценка може да включи в изискванията за лично състояние на участниците всички или някои от незадължителните основания за отстраняване. От доказателствата по делото е безспорно, че касаторът е включил визираните в чл. 55, ал. 1 ЗОП основания, но по отношение на изискването на чл. 55, ал. 1, т. 5 ЗОП избраният за изпълнител участник не е представил декларации от членовете на управителния съвет с изключение на председателя. Следователно, и на това основание е избран изпълнител, който е следвало да бъде отстранен.

Както основателно приема и съдът по делото няма доказателства комисията да е изпълнила задължението си по чл. 54, ал. 8 и 9 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП). Съгласно разпоредбите, когато установи несъответствие на информацията, включително нередовност или фактическа грешка, или несъответствие с изискванията към личното състояние или критериите за подбор, комисията е длъжна да уведоми кандидата и да му даде срок за отстраняване на несъответствието. В случая комисията изобщо не е установила наличие на непълнота на документите на участника и не му е дала срок за отстраняването й.

Касаторът не оспорва факта на нарушението, но счита, че то е формално и не е довело до причиняването на вреда на бюджета на Съюза.

Вредата на бюджета на Съюза, с оглед на дефиницията на нередност - чл. 2 (36) от Регламент № 1303/2013, е елемент на фактическия й състав. Поради това, ако не е налице вреда на бюджета на Съюза - процесният проект е финансиран изцяло със средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове, не е налице елемент от фактическия състав на нередността, поради което не е налице основание за определяне на финансова корекция.

Както обосновано приемат съдът и органът установеното нарушение е такова, което засяга принципите на провеждане на обществените поръчки, тъй като допускането и класирането на участник, който не отговаря на изискванията за лично състояние на участника, пряко нарушава принципа на равнопоставеност и свободна конкуренция по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП. Нарушението на основни принципи на провеждане на обществените поръчки не може да изключи възможността за отражение на нарушението върху бюджета на Съюза. А именно това е критерият, който Съдът на Европейския съюз приема в своята практика, за да прецени налице ли е вреда на бюджета на Съюза - Решение от 14 юли 2016, Wroc уaw, С-406/14, EU: C: 2016:562, точка 45.

Нарушението правилно е подведено към т. 13 от Приложението на чл. 2, ал. 1 от Наредбата. В случая става въпрос за несъобразяване на касатора с определените от него критерии за подбор след отваряне на офертите, което представлява фактическото им изменение и което е довело до допускането, а в случая и до избирането, на участник, който не би трябвало да бъде допуснат, ако касаторът бе спазил обявените критерии за подбор.

С оглед на горното доводите на касатора за неправилно приложение на чл. 54, ал. 2 и чл. 55, ал. 3 във вр. с т. 13 от Приложението към чл. 2, ал. 1 от Наредбата са неоснователни.

3. По нарушението на чл. 67, ал. 6 ЗОП:

Касаторът твърди, че съдът неправилно е приложил закона като не е отчел, че допуснатото нарушение на чл. 67, ал. 6 ЗОП е само формално. От доказателствата по делото е безспорно, че към датата на сключване на Договор № 69 избраният за изпълнител не е представил изискуемите декларации за липса на обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 7 и чл. 55, ал. 1, т. 5 ЗОП от всички визирани в чл. 54, ал. 2 и чл. 55, ал. 3 ЗОП лица.

Съдът е приел за правилно подвеждането на нарушението на чл. 67, ал. 6 ЗОП към т. 13 от Приложението на чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Точка 13 визира изменение на критериите за подбор, след отварянето на офертите, което води до незаконосъобразно допускане на участник. Но нарушението на чл. 67, ал. 6 ЗОП няма отношение към критериите за подбор. Нарушението на критериите за подбор бе във връзка с нарушението на чл. 54, ал. 2 и чл. 55, ал. 3 ЗОП. Нарушението на чл. 67, ал. 6 ЗОП е извършено след като не само подборът е извършен, но и оценяването е приключило и е определен изпълнителят. Нарушението е преди сключване на договора.

Наредбата, за разлика от отменената с нея Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" (Методологията, отм.), не съдържа разпоредба идентична с разпоредбата на чл. 9, ал. 6, която предвиждаше, че при установен случай на нарушение, който не е обхванат от приложението към чл. 6, ал. 1, за изчисляване на размера на финансовата корекция се приема процентният показател, предвиден за най-близкото по категория нарушение.

Без наличието на изрична правна норма, която да позволява подвеждането на невизирано в Приложението към чл. 2, ал. 1 от Наредбата нарушение към регламентирано такова фактически не е налице нарушение на приложимото право, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове с оглед на чл. 73, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, а и с оглед на изричната разпоредба на чл. 1, ал. 1 от Наредбата. А липсата на вреда е липса на елемент от фактическия състав на нередността.

С оглед на горното, макар обективно касаторът да е допуснал нарушение на чл. 67, ал. 6 ЗОП законодателят е приел, че това нарушение няма и не би могло да има за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза, поради което и не го е включил в приложението към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Съдът, като не е отчел това противоречие на оспореното решение с материалния закон в тази част е постановил неправилно съдебно решение.

С оглед обаче на разпоредбата на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕСИФ и поради факта, че по отношение на касатора са доказани две от приетите от съда и от органа три нередности, крайният извод на съда за законосъобразност на оспореното решение е правилен - недоказаната нередност по чл. 67, ал. 6 ЗОП във вр. с т. 13 от Приложението към чл. 2, ал. 1 от Наредбата не се отразява на установените две други нередности, за които е определена една финансова корекция. Размерът на същата е определен по минимума, а с оглед на факта, че проектът е 100% финансиран от Европейските структурни и инвестиционни фондове правилно е определена и основата на финансовата корекция.

Видно от изложеното доводите на касатора, макар и частично основателни - досежно нарушението по чл. 67, ал. 6 ЗОП, като краен резултат са неоснователни. Съдът, независимо от допуснатото нарушение, е постановил като краен резултат правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди касатора да заплати на Администрацията на Министерския съвет, юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на 100,00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд