Решение № 1368 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11794/2009 г.

Решение № 1368 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11794/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби:

1. Първата е подадена от директор на Д "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител, срещу частта от съдебно решение № 369 от 8.07.2009 г., постановено по адм. дело № 128 по описа за 2009 г. на Административен съд - гр. В. Търново, с която е отменен РА № 150800771 от 25.11.2008 г. на ТД на НАП - Плевен, потвърден с решение № 30 от 23.01.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - В. Търново при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения за 2003 г. по ЗКПО на "Булгарплод Враца" ООД. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба относно действителността на извършените от дружеството разходи в общ размер на 70612 лв. за данъчни периоди на м. 04. и м. 05.2003 г. по фактури, издадени от "Плусар - България" ООД. Иска решението в тази му част да бъде отменено, както и в частта за присъдените в полза на дружеството разноски, и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази касационна жалба - "Булгарплод Враца" ООД, чрез процесуалния представител я оспорва, без да излага доводи.

1. Втората е подадена от "Булгарплод Враца" ООД, представлявано от Петър Андреевски и процесуалния представител срещу частта от съдебно решение № 369 от 8.7.2009 г., постановено по адм. дело № 128 по описа за 2009 г. на Административен съд - гр. В. Търново, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 150800771 от 25.11.2008 г. на ТД на НАП - Плевен, потвърден с решение № 30 от 23.1.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - В. Търново при ЦУ на НАП за определените данъчни задължения по ЗКПО вследствие на увеличение на финансовия резултат със сумите по фактура № 782/13.05.2003 г. до 4388 № 852/15.09.2003 г. в размер на 25000 лв. Твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба и представена по делото писмена защита. Претендира отмяна на решението в тази част, отмяна на РА и присъждане на разноски.

Ответникът по тази касационна жалба - директор на Д "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП я оспорва в представено по делото подробно писмено възражение от 7.08.2009 г.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на двете жалби и съобразно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Двете касационни жалби са допустими като подадени в срок и от надлежни страни, разгледани по същество и двете са неоснователни.

Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция, поради подадените две касационни жалби, са всички части на съдебното решение, с които съответно е отменен ревизионния акт в една част, отхвърлена е жалбата на дружеството в друга част и са определени разноски. С едната част РА № 150800771 от 25.11.2008 г. на ТД на НАП - Плевен, потвърден с решение № 30 от 23.01.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - В. Търново при ЦУ на НАП е отменен за определени данъчни задължения за 2003 г. по ЗКПО на "Булгарплод Враца" ООД поради увеличение на финансовия резултат със суми по фактури № 761 от 3.4.2003 г., № 767 от 22.4.2003 г. и част от стойността на фактура № 782 от 13.5.2003 г. общо със сумата 70612 лв., издадени от "Плусар - България" ООД. Увеличението е на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.). За да отмени акта в тази му част съда е приел, че са събрани всякакви доказателства, от които може да се установи, че разходите по тези фактури са действително направени, подкрепени са с данни и няма такива за наличие на сделки, сключени при условията на чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.) за отклоняване от данъчно облагане. Описани са договор, всякакви платежни документи за плащане в брой и на основата и на данъка, доказателства за надлежно счетоводно отразяване, протоколи за предаване на рекламни консумативи, пътен лист, протокол за монтаж, и за приета без възражение извършена работа, със съответни дати. Подробно са описани всички данни и за тези разходи е направен извода, че са действително извършени, няма сделки в отклонение от данъчно облагане, поради което не следва да бъде увеличаван резултата за 2003 г. със сумата по посочените фактури и съответно да бъдат определяни задължения. С другата атакувана част на решението жалбата на дружеството е била отхвърлена именно за другата част на фактура № 782 и за сумата по фактура № 852 от 15.09.2003 г., защото не са били представени доказателства в тази насока - липсвали такива за предаването на рекламните материали, тъй като датата на протокола за предаването - 23.09.2003 г. е след датата на фактурата - 15.09.2003 г., а датата на пътния лист е преди нея - 11.09.2003 г. Поради което е прието, че правилно е увеличен финансовия резултат с тези суми и са били определени данъци.

Решението е правилно във всичките му части. Съдът много подробно, съобразявайки се с всички събрани в административното и съдебното производството доказателстава, е направил преценка на същите и е извел законосъобразни правни изводи. Правилно е разгледал разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) във връзка с чл. 14, ал. 1 от с. з. - действащи за периода. Изложените доводи и в двете касационни жалби са такива, повтарящи тези пред първата инстанция, на които съда е отговорил със съдебния акт. Установил, е че процесните фактури са издадени от посочения като доставчик "Плусар България" ООД, въз основа на договор за изработка на брошури и отдаване под наем на лизинг. Установено е плащане на сумите, както и надлежното им осчетоводяване при жалбоподателя. Спорът се е оформил само относно данните за самото извършване на услугата, за което са отчетени всички необходими доказателства. съдът е направил прецизна преценка на доказателствата и правилно е приел, че за една част от сумите същите са достатъчни, а за друга не са, тъй като са налице различни дати в документацията. След като за една част е установено, че действително има извършване на услугата и насрещната престация - плащане, то няма основание да бъде променян финансовият резултат за 2003 г. със сумите по всички фактури, а само с разходите по тези, за които такива доказателства не са били събрани или събраните са недостатъчни. Решението следва да остане в сила.

С оглед така постановения резултат разноски за тази инстанция не следва да бъдат присъждани.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение,