Решение № 5776 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4328/2012 г.

Решение № 5776 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4328/2012 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл., във вр. чл. 62, ал. 2 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Маргарита Иванова Петрова от гр. София, допълнена с молба от 20.02.2012 г., против решение № 5478 от 2.12.2012 г., постановено по адм. дело № 6866/2011 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-64-53 от 27.06.2011 г. на кмета на район "Младост" при Столична община. В касационната жалба, след уточняването й, е посочено, че решението е "порочно". От изложеното в обстоятелствената част на жалбата и допълнението може да се извлече оплакване за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението като неправилно. Не се поддържа оплакването за неговата нищожност и недопустимост. Ответникът - кметът на район "Младост" при Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Офелия Цицкова, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представена е и писмена защита от юрисконсулт Андреев, който поддържа жалбата в открито съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че е правилна преценката на съда за законосъобразност на оспорената заповед, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в предходна негова заповед, изразяваща се в погрешно изписване на датата на искането на ОСЗГ "Овча купел", по което е било образувано административното производство и издадена поправената заповед. Оспорената заповед е издадена след сезиране от жалбоподателката с искане да бъде допусната посочената поправка. Налице е ЯФГ в основната заповед относно датата на искането, като е изписана грешна дата и именно тази грешка жалбоподателката е поискала да бъде поправена, на основание чл. 62, ал. 2 от АПК. Спазена е посочената разпоредба, като с извършената поправка не се изменят предмета и волята на органа в поправената заповед, която е влязла в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от настоящата касаторка против против заповед № 6453 от 27.06.2011 г. на кмета на район "Младост" при Столична община, с която същият е поправил явна фактическа грешка в издадената от него заповед № РД-64-9 от 12.03.2009 г. От доказателствата по делото, които подробно е обсъдил, съдът правилно е установил фактите по спора. Установено е, че със заповед № РД-64-9 от 12.03.2009 г., кметът на район "Младост", на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е определил имот стар пл. № 4114, с площ от 3222 кв. м по плана на гр. София за изцяло застроен, с изключение на част от имота от 66 кв. м, находящи се в УПИ III, кв. 5. по плана. Заповедта е постановена на основание искане на ОСЗГ "Овча купел", обективирано в писмо № ВС-01-189 от 9.10.2007 г., което от своя страна е основано на решение на СРС по гр. дело № 673/2006 г. по описа на съда, както и на заявление от Мария Петрова. Заповед № РД-64-9 от 12.03.2009 г. на кмета на район "Младост" е оспорена по съдебен ред, като с решение № 3130 от 14.10.2010 г. по адм. дело № 7044/2009 г. по описа на АССГ, съдът е отхвърлил жалбата, съответно заповедта е влязла в сила. Със заявление от 17.06.2011 г. Маргарита Петрова е поискала от кмета да постанови нови заповеди, с които да поправи заповеди № РД-64-9 от 12.03.2009 г. и № РД-64-10 от 12.03.2009 г., поради допуснати грешки, тъй като в тях е записано, че е разгледано искане № АГ-08-00-14 от 13.03.2008 г., а такова искане не е имало. С оспорената заповед, кметът на район "Младост" е поправил исканата от молителката ОФГ, като е посочено точното искане, с което е започнало производството. При така установените данни, съдът е приел, че издадената заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 от АПК и е отхвърлил жалбата. Приел е, че административният орган е действал след сезиране именно от жалбоподателката, която изрично е поискала поправката, като същият е компетентен, съгласно чл. 62, ал. 2 от АПК. Отхвърлил е възраженията относно поправената заповед, тъй като законосъобразността и валидността на този акт вече са били предмет на съдебна проверка, съответно силата на пресъдено нещо по цитираното дело препятства възможността спорът за законосъобразността на предходната, поправена заповед отново да бъде повдиган. Отхвърлено е и възражението, че грешката във волята или фактите не може да бъде поправена по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК, тъй като в случая не става дума за такава поправка, а и именно реда на защита чрез искане по чл. 62, ал. 2 от АПК е избрала самата жалбоподателка. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е от съд в надлежен състав и по допустима жалба, при наличие на всички положителни и при липса на отрицателни предпоставки за образуване на производството. За да постанови акта си, решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото, е установил, че поправката касае само допусната фактическа неточност при изписване на номера на искането, с което е сезиран кмета на район "Младост" за издаване на поправената заповед. Съгласно чл. 62, ал. 2 от АПК, очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал и след изтичане на срока за обжалване, т. е. административният орган е действал в рамките на своята компетентност по степен, материя, място и време, както е приел и съдът. Правилна е и преценката, че чрез извършената поправка не се променя волята на административния орган. На практика с оспорената заповед напълно е удовлетворено искането на молителката за поправка на ОФГ. Жалбоподателката, чрез инициираното производство по чл. 62, ал. 2 от АПК, както и чрез съдебното обжалване на заповедта за поправка на допусната очевидна фактическа грешка, всъщност цели ревизия на поправената заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за определяне на свободната от застрояване част на имота, за който претендира реституция по реда на ЗСПЗЗ, което обаче е недопустимо. Поправената заповед е влязла в сила. Върху същата е упражнен съдебен контрол и пререшаването на спора, както по административен, така и по съдебен ред е невъзможно. Не са налице отменителните основания на чл. 209 от АПК и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение,