Решение № 9667 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12939/2018 г.

Решение № 9667 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12939/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Мурджев от [населено място] срещу Решение № 235 от 3.08.2018 г. по адм. дело № 214/2018 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 18-0375-000030 от 17.03.2018 г. на началник Районно управление (РУ) – Чирпан при Областна дирекция (ОД) на МВР – Стара Загора, с която му е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е анализирал в цялост приложените по делото доказателства. Излага съображения за немотивираност на административния акт. Неправилно е прието, че мярката е законосъобразна, тъй като в заповедта не се сочи конкретното предложение на приложимата законова разпоредба. Иска се отмяната му и постановяване на решение за отмяна на административния акт. Ответникът – началникът на Районно управление – Чирпан при Областна дирекция на МВР – Стара Загора не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли жалбата, административният съд е установил, че на 17.03.2018 г. автомобилът, собственост на жалбоподателя, е управляван в гр. Чирпан по ул. "Кочо Цветаров" от водач с отнето СУМПС. Въз основа на представения по делото АУАН, съставен срещу С. Мурджев за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, съдът е приел, че по делото е безспорно установено управлението на автомобила на жалбоподателя от лице с отнето СУМПС. Следователно са изпълнени материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Към датата на издаване на административния акт е приложима разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП в редакцията на ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г. Съгласно посочената норма ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице, изпълнено е изискването моторното превозно средство да е управлявано от лице, чието свидетелството за управление е временно отнето. Субективното отношение на собственика на превозното средство не е елемент от фактическия състав. Касационната инстанция не споделя възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на процедурата по издаване на обжалваната заповед. Неоснователно е наведеното оплакване, че в заповедта не се сочи конкретното предложение на приложимата законова разпоредба, тъй като същото е изписано с думи в заповедта. Оспореният индивидуален административен акт съдържа фактически и правни основания съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Необосновано е възражението изложено в касационната жалба, че оспореният акт не препраща към акта за установяване на административно нарушение. От обстоятелствената част на приложената по делото заповед за прилагане на ПАМ е видно, че същата е издадена на основание "съставен АУАН сер. Д № 453790 на С. Мурджев". Наведените от касатора оплаквания за допуснати нарушения при съставяне на АУАН касаят административнонаказателното производство и са неотносими към настоящия спор. Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, и се прилага за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения. Неотносими са също така оплакванията за допуснати нарушения при извършване на фактическите действия по сваляне и изземване на табелите, тъй като те касаят изпълнението на мярката, а не издаването на заповедта за прилагането й. По делото е безспорно, че С. Мурджев е управлявал с отнето СУМПС лек автомобил собственост на Д. Мурджев. При така установеното правилно съдът е приел, че са изпълнени материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП за прилагане на ПАМ. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение