Решение № 6430 от 15.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Якуб, срещу Решение 6194 от 26.10.2022 г., постановено по адм. дело 8211/2021 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът твърди неговата недопустимост, като постановено по жалба на лица без правен интерес, като и неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска обезсилването му като недопустимо или отмяната му като незаконосъобразно. Ответниците П. Велчева, Г. Манджукова, Л. Перфанова, В. Катерински, М. Петров и К. Григоров не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалбите на П. Велчева, Г. Манджукова, Л. Перфанова, В. Катерински, М. Петров и К. Григоров против чл. 7, чл. 8 (без ал. 5), чл. 9, чл. 10, чл. 11, чл. 18, чл. 19, чл. 21, ал. 3 и чл. 22 от Наредбата за обществения ред на територията на Столична община (Наредбата). С обжалваното решение административният съд на основание чл. 193, ал. 1 АПК е обявил нищожността на оспорените разпоредби. За да постанови този резултат съдът е приел, че обществените отношения са уредени, поради което не са налице основанията на чл. 8 от Закона за нормативните актове и чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация за приемането им от Столичен общински съвет. Извел е извод за липса на законова делегация, съответно материална компетентност на органа, тъй като опазването на обществения ред е задължение на органите на МВР съгласно разпоредбата на чл. 14 от Закона за министерството на вътрешните работи, детайлно развито с Инструкция 8121з-823 от 5 ноември 2014 г. за организацията на дейността в Министерството на вътрешните работи по териториално обслужване на населението. Решение е валидно и допустимо но неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебния акт, като постановен по жалба на лица, за които не е налице правен интерес от оспорването. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че жалбоподателите са адресати на оспорения административен акт. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Няма спор, че нормативният административен акт засяга широк кръг от граждани, чиито законни интереси не само са засегнати, но и могат да бъдат засегнати. Затова и чл. 186, ал. 1 АПК е посочил, че право да обжалват имат и лицата, които могат да бъдат засегнати от акта. Именно от възможността за такова произтича и правото на жалба в случая. Нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията или от закон чл. 2, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Съгласно разпоредбите на чл. 76, ал. 3 АПК и чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА) общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения от местно значение. Следователно чл. 8 ЗНА овластява общинските съвети да издават наредби, при което неправилно първоинстанционния съд е отрекъл компетентността на Столичен общински съвет в случая, при позоваването на разпоредби от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Общинските съвети имат нормотворческа компетентност, ограничена по териториален и предметен обхват. Те имат право да издават нормативни актове, с които да уреждат обществените отношения от местно значение съобразно нормативни актове от по - висока степен, като не разполагат с правомощия да уреждат материя, която е уредена с общ за територията на страната нормативен акт. В решението си административния съд е отрекъл материалноправната компетентност на издателя на нормативния акт, без преценка на материалната законосъобразност на оспорените пред него разпоредби, като изложи съображения относно противоречието им с норми от по-висок ранг. Оспорените в случая разпоредби са в Глава четвърта от Наредбата за обществения ред на територията на Столична община Осигуряване и опазване на обществения ред при провеждане на масови мероприятия. Видно от съдържанието им, те са относими при провеждане на спортни, културни, обществени, и други масови мероприятия, както и сватбени, семейни и фирмени тържества, на открити общински имоти, извън случаите по чл. 6 от Наредбата, която препраща към Закона за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ). Съдът не е извършил преценка за съответствие с този закон и то при положение, че с §1 от ДЗР на ЗСММ е прието, че той не се прилага за сватбени, семейни и други тържества, културни и спортни прояви, погребални ритуали, религиозни обреди и други подобни, както и за каквито и да е събрания на закрито. Не е извършена преценка за съответствие и с нормите на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, уреждащ обществените отношения, свързани с мерките за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като неправилно с оглед допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 първа АПК, Върховният административен съд, трето отделение