Решение № 2566 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5409/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на П. И. С. от гр. Пловдив, чрез адв. Царев, срещу Решение 1373 от 09.04.2024 г., постановено по адм. дело 119/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик. В касационната жалби се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение 1012-12-198#1 от 04.10.2023г. на Директор на ТП на НОИ Пазарджик, с което е било потвърдено разпореждане 44 от 25.08.2023г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО в същото поделение на НОИ, с което не е била призната, станалата на 29.09.2022г. със С. в Белгия при осигурителя Панелстрой ЕООД със седалище в гр. Пазарджик злополука за трудова. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Директор ТП на НОИ Пазарджик, чрез гл.юриск. Манева, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Ответникът - Панелстрой ЕООД не взема становище по така депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отхвърли жалбата на С. срещу Решението на касационния жалбоподател и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО в същото поделение на НОИ, първостепенният съд е приел, че компетентният орган правилно е приложил материалния закон, а в хода на развитото пред длъжностното лице производство не са били допуснати нарушения на съществени процесуални правила. Настоящият касационен състав намира този извод за необоснован. Преди всичко следва да се посочи, че разпоредбата на чл.55 ал.1 КСО дефинира понятието "трудова злопо­лука" като всяко внезапно увреждане на здра­вето, което е причинило неработо­способност(временна или трайна) или смърт при наличието на две кумулативно предвидени обектив­ни условия: пър­во, да е настъпило през време на извършваната работа и вто­ро, да е във връз­ка с извършваната работа или по повод на тази работа или въобще всяка рабо­та, извършена в интерес на предприятието. Очевидно е, че само наличието на увреждане на здравословното със­тояние е не винаги трудова злополука. Изисква се злополуката от своя страна да е довела осигурения до неработоспособност, вкл. и трайна или смърт. От представените още в хода на административното производство доказателства, се установява, че на 15.08.2022г. осигуреното лице сключва трудов договор с Панелстрой ЕООД за длъжността заварчик за неопределено време, но с изпитателен срок от 6 месеца в полза на работодателя, като е посочено, че мястото му на работа е гр. Пазарджик . Само десет дни по-късно се сключва и допълнително споразумение от 25.08.2022г. между страните, с което на основание чл.119 КТ трудовият договор е изменен, като е променено населеното място, където лицето осъществява трудовата си функция с посочване на държава Белгия , променено е работното време на плаващо , съобразно работното време на обекта на клиента, а също и трудовото възнаграждение. За целта лицето е командировано за срок от една година в Кралство Белгия със Заповед 9 от 25.08.2022г., като за клиент е посочено белгийското дружество AHM welding . От събраните в преписката документи(вкл. с превод от чужд език) се установява, че малко повече от месец след сключване на анекса, С. е претърпял инцидент, който той сочи да се е случил на обект, който е изпълнявал в Белгия, гр. Екло(Еeklo) за работодателя си. Сочи, че на обекта, представляващ тухлени постройки и къщи за прилепи в градския парк на Екло, е следвало да се извърши от него и колегата му М. А.(командирован от същия работодател) монтаж на метални врати и прозорци. Именно при този монтаж, недобре прилепнал прозорец се приплъзва и пада върху [заличен текст] на С.. Същият е откарал от колегата си А. в местната болница, а за инцидента е уведомен възложителя(фирмата съконтрахент на работодателя - чрез А. М., представляващ белгийското дружество AHM welding ). От находящата се медицинска документация се установява, че същия ден по спешност е извършена оперативна намеса при установената [заличен текст]. Медицинските органи в Белгия са определили състояние на неработоспособност до 30.11.2022г., като са отбелязали, че състоянието е в следствие на злополука. От преписката се установява, че още на следващия инцидента ден 30.09.2022г. представляващият белгийския партньор на работодателя А. М. уведомил Панелстрой ЕООД, че двамата му служители С. и А. не се справят с възложената им работа, не спазват работното време, като в периода 26.09.2022г 30.09.2022г. не са се явили на работа, а на други дати преди това не са спазвали работното време. Отбелязал е, че същите(когато се явяват все пак) са видимо в нетрезво състояние, като по този начин нанасят щети и поискал да се прекратят трудовите правоотношения с тях. По това уведомяване Панелстрой ЕООД предприел незабавни действия по прекратяване правоотношенията със своите служители, като тези действия били извършени даже още преди датата на писменото уведомяване от белгийския партньор (със служителя А. правоотношението било прекратено още на дата 29.09.2022г., а със самия С. бил направен опит за прекратяването му, но същият по това време бил в отпуск поради временна неработоспособност). Последващо, и след прибирането си в България на С. били издадени няколко болнични листа за временна неработоспособност, обжалвани от осигурителя. От изложената фактическа обстановка длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО приело, че злополуката не може да се квалифицира като трудова, като лаконично посочило, че не са налице изискванията на чл.55 КСО. В решението на Ръководителя на ТП на НОИ Пазарджик, който акт подлежи на пряк съдебен контрол, бил направен извод, че С. на дата 29.09.2022г. не е бил осигурено лице , тъй като не се е явил на работа и не е извършвал такава в полза на осигурителя си, като основал изводите си на проведеното разследване на злополуката. При съдебното обжалване, административният съдия приел изложените от органите на ТП на НОИ Пазарджик изводи за обосновани, поради което и отхвърлил жалбата на осигуреното лице. Настоящият касационен състав намира формираните изводи на първоинстанционния съд, с които се обосновава теза за липса на трудова злополука за необосновани. На първо място е необходимо да се посочи, че спорният елемент от фактически състав, очертан в чл.55 КСО, в случая е свързан с установяване на предпоставката, че на 29.09.2022г. осигуреното лице е извършало работа в интерес на предприятието, респ. това е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на работодателя. Не са спорни елементите, касаещи настъпилото травматично увреждане и причинената временна неработоспособност от него. По отношение актовете на медицинската експертиза на работоспособ­ност­та, издадени на осигуреното лице, то следва да се посочи, че те имат двояк характер на медицински зак­лючения и административни актове. Органите на медицинската експертиза във всички случаи действат в условията на обвърза­на компетентност, т.е. при конкретно определени правомощия, свързани с оцен­ка на здравословното със­тоя­ние на лицата, тяхната временна неработо­способ­ност, срокът за това, трайно намалена или загубена работоспособност, нейният процент, датата на въз­никването и, срокът на действие, причинната връзка между това състояние и условията на работа, трудовата препоръка и рехабилитация. В разглеждания случай ЛКК/ТЕЛК е следвало да се произнесат по два въпроса. Първият въпрос е изисквал да се определи дали състоянието на ли­це­то представлява травматично или нетравматично увреждане, а вторият въп­рос се е отнасял до определянето на причинната връзка между увреждане­то и злополуката. Установяването и на двата въпроса по повод на това увреждане е от ком­петентността на медицинските експертни органи. В такъв случай, вземането на становище от ЛКК/ТЕЛК по първия въпрос за характера на увреждането(трав­­матично или нетравматично) е предпоставка за произнасянето по втория въпрос, отнасящ се до причинната връзка. Ако увреждането е нетравматично, ТЕЛК/НЕЛК може да се произнесе по причинната връзка въз основа на медицинската документация и на данните, съдържащи се в протокола за разследване на злополуката. Това е така, защото при нетравматичните увреждания разпореждането за характера на злополуката се издава след произнасянето за причинната връзка от ТЕЛК/НЕЛК. Установя­ва­нето на причинната връзка при травматично увреждане се извършва също от органите на медицинска експертиза, но след приемането на злополуката за трудова, което става с раз­по­реж­да­не по чл.60 ал.1 КСО. Това означава, че в случаите на травматични увреждания(както е и нас­тоя­щия)длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО се произнася дали пострадване­то има характер на трудова злополука, а след това ТЕЛК/НЕЛК преценява дали съществува причинната връзка между увреждане на здравето и извършваната трудова функция. От представените болнични листове и решения на ЛКК/ТЕЛК/НЕЛК е видно, че органите на медицинската експертиза категорично и непротиворечиво прие­мат, че се касае за травматично увреждане, причинило временна неработоспо­соб­ност за осигуреното за всички осигурителни рискове по трудово правоотно­ше­ние лице. При това положение правилно съставите на НЕЛК/ТЕЛК са отказали да се занимават на този етап с причинната връзка. В тази връзка следва да се отбележи, че и в оспореното пред Административен съд Пазарджик решение, а и в самото разпореждане на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО, по същество не е извършено никакво значимо обследване на релевантните за преценка факти в това производство. В актовете на органите на ТП на НОИ Пазарджик е посочено, че на датата на злополуката служителят не се е явил на работа, т.е. не е изпълнявал трудовите си функции при Панелстрой ЕООД. За да обоснове тези изводи обаче Ръководител ТП на НОИ, а и длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО, са пропуснали да отчетат, че на първо място не е било ясно на кой обект в Белгия, гр. Екло, е следвало този ден да престира труда си С.. Това е от особено съществено значение, тъй като само чрез него може да се даде отговор кое е било конкретното работно място(обект) за 29.09.2022г. Видно е в тази връзка, че допълнителното споразумение от 25.08.2022г. не специфицира нищо, не е представено и соченото сключено споразумение на Панелстрой ЕООД с фирмата на А. М. AHM welding , във връзка с командироване на работници на осигурителя в обекти на съконтрахента. Тази съществена празнина, а и редица други са били забелязани при извършена проверка на длъжностни лица от Дирекция инспекция по труда Пазарджик, приключила с Протокол от 24.02.2023г., като в него са констатирани множество нередности, вкл. такива, свързани на първо място със самото установяване, разследване и регистриране на злополуката, на следващо място с медицинското застраховане, вкл. и такова в обхвата на чл.276 ал.1 от КТ на командированите служители, на трето място с липсата на съществени реквизити в сключения трудов договор, с начина на изплащане на възнагражденията, с изплащане на възнаграждения за времето на полагащ се платен годишен отпуск, вкл. и при прекратяване на правната връзка, като обезщетението за това не е било отразено във ведомостите за заплати, нередовности по водене не трудовата книжка на лицето и редица др. Органите на ТП на НОИ, при този дефицит на информация за релевантните факти, са могли да изискат данни от посоченото здравно заведение в Белгия, като получат пълното медицинско досие по случая, а също така изискат и информация от компетентните органи в гр. Екло, с оглед извършване на трудова дейност в обекти, находящи се в градския парк на населеното място, за които следва да се налични данни за възложител и изпълнител на ремонтите работи за посочения ден 29.09.2022г.. Тези дефицити пречат, вкл. и на съда да приема къде (на кой обект) е извършвал трудова дейност С., след като и Панелстрой ЕООД и AHM welding въобще не сочат конкретни обекти, по които командированите работници на българския работодател са извършвали дейности. Изложените неясноти се подсилват от фактите на изключително бързата реакция веднага след злополуката, свързана с доклада от страна на А. М. до Панелстрой ЕООД и последвалото уволнение на двамата служители, като единият е с прекратен трудов договор още в деня на инцидента(представена е заповед за прекратяване с А. е от 29.09.2022г., като в нея е вписано, че тя е връчена на лицето същия този ден, т.е. докато той е бил в чужбина). Пита се защо белгийският партньор е предприел информирането на българския работодател едва след злополуката, при положение, че дни наред А. и С. не са се явявали на работа, или са се явявали със закъснения, или са били в нетрезво състояние. В този смисъл и при липсата на ясна рамка(споразумение, респ. работни графици, от които да може да се почерпи подобна информация), няма как де се сподели изнесеното от белгийски партньор, че С. и А. не са били на негов обект във въпросния ден, а да не се сподели напр. посоченото от работниците, че са били на обект, посочен им именно от това дружество. Няма как да бъде извършено адекватно разследване на тази трудова злополука, без да се изяснят тези съществени факти, като задължението за това е било на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО, поради което то е допуснало нарушение и на общото задължение по чл.35 АПК за изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая, довело и до несъбиране на допустими доказателства, обосноваващи и тезата му в производство, в което осигуреното лице участва. Като не е констатирал тези съществени дефекти в развилото се и приключило производство по издаване на оспореното Решение и потвърденото с него разпореждане, първоинстанционният съд е сам е постановил съдебно решение при допуснати нарушения на процесуални правила, довели и до неправилно прилагане на материалния закон. Консеквентно, това налага отмяна на съдебното решение и отмяна на обжалвания административен акт, а доколкото въпросът не може да бъде разрешен от съда по същество, то на основание чл.173 ал.2, във вр. с чл.228 АПК преписката следва да се изпрати на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО за ново произнасяне, при съобразяване на мотивите, изложени по-горе. По разноските. С оглед изхода от спора, разноски се дължат на касационния жалбоподател, които се констатираха да са в размер на общо 1 415 лева за платени ДТ и разноски за адвокат за двете съдебни инстанции, съобразно представения списък на разноските. Искането е основателно, поради което следва НОИ да се осъди да заплати на С. сумата от общо 1 415 лева. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,