Решение № 3447 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13465/2011 г.

Решение № 3447 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13465/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 428 от 12.09.2011 г., постановено по адм. д. № 618/2011 г. Административен съд гр. Плевен е обявил за нищожно решение № 17/06.06.2011 г. на директора на РУ"СО" гр. Плевен, с което е отхвърлена жалбата вх. № ФР-161/16.05.2011 г. на д-р Силвия Маринова, д-р Николай Тодоров Николаев, д-р Йорданка Цветанова Обретенова-Лакова и д-р Игнат Кръстев Маринов и е потвърдено разпореждане № 484/05.05.2011 г. на началник отдел "КПК при РУ"СО" гр. Плевен и вместо него е обявил за нищожно разпореждане № 484/05.05.2011 г. на началник отдел "КПК при РУ"СО" гр. Плевен, издадено на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет № 484/05.05.2011 г. от начетените лица в качеството им на членове на ТЕЛК - Плевен, III - състав, в размер на 1049,50 лв. (главница 933,77 лв. и лихва 115, 73 лв.). Осъдил е РУ"СО" гр. Плевен да заплати на д-р Силвия Маринова, д-р Николай Тодоров Николаев, д-р Йорданка Цветанова Обретенова-Лакова и д-р Игнат Кръстев Маринов направените по делото разноски в размер на 360 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РУ"СО" гр. Плевен с оплакване, че е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Не приема направеното от съда тълкуване на изменението на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, счита, че са налице фактически основания за издаване на оспорения административен акт. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок и допустима, но по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество намира следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Плевен е обявена нищожност на решение № 17/06.06.2011 г. на директора на РУ"СО" гр. Плевен, както и на разпореждане № 484/05.05.2011 г. на началник отдел "КПК при РУ"СО" гр. Плевен, издадено на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет № 484/05.05.2011 г. от начетените лица - ответници по настоящото дело, в качеството им на членове на ТЕЛК - Плевен, III - състав, в размер на 1049,50 лв. (главница 933,77 лв. и лихва 115, 73 лв.). Претендираната за заплащане сума представлява изплатени парични средства за отпусната лична пенсия за инвалидност на лицето Георги Димов Иванов в резултат на Експертно решение № 811/24.03.2010 г. на ТЕЛК гр. Плевен, с което на лицето са определени 50 % намалена работоспособност за захарен диабет по ч. IХ, р. I, т. 1.2. Този акт е обжалван пред НЕЛК от председателя на МК по чл. 98, ал. 4 от КСО. Сезираният орган не е произнесъл с експертно решение № 836 от 04.10.2010 г., с което на лицето е определена 38 % ТНР. За периода от 26.05.2010 г. до 10.12.2010 г. Георги Иванов е получил лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 933,77 лв., която сума ведно със законната лихва от 115,73 лв., изчислена до 23.03.2011 г., се претендира за възстановяване солидарно от членовете на ТЕЛК гр. Плевен като причинени вреди на ДОО, на основание издаден ревизионен акт за начет от финансов ревизор към РУ "СО" гр. Плевен. За да обяви нищожността на цитираните по-горе административни актове, съдът е изложил мотиви, че цялото ревизионно производство е проведено след изменението на нормата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, в сила от 31.07.2010 г., с което е премахнат текста за търсене на отговорност на лицата, съставили отменения акт на медицинска експертиза (Експертно решение № 811/24.03.2010 г. на ТЕЛК гр. Плевен). При така установената фактическа обстановка, правилни са изводите на съда, че не е налице основание за ангажиране отговорността на членове на ТЕЛК, чието решение, послужило като основание за изплащане на пенсията на лицето, впоследствие е отменено от НЕЛК и в резултат на това пенсията за инвалидност е станала недължима поради определянето на процент на намалена неработоспособност под размера, определен в чл. 72 от КСО. Проведеното ревизионно производство и издадените административни актове, предмета на настоящото производство, не са съобразени с изменението на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, направено с § 66, т. 3 ПЗР ЗИД на Закона за лечебните заведения /обн., ДВ, бр. 59/31.07.2010 г., в сила от 31.07.2010 г./. В разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, в редакцията й преди посоченото изменение, е предвидено, че контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО, от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание или от отменени актове на медицинската експертиза и др. След изменението с ДВ, бр. 59/2010 г. разпоредбата има следното съдържание: "Контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание". Съпоставката на двете редакции води до извода, че след изменението на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, в сила от 31.07.2010 г., наличието на щети на ДОО в резултат на отменени актове на медицинската експертиза не представлява основание за съставяне на ревизионни актове за начет и съответно за издаване на разпореждания по чл. 110, ал. 3 от КСО за събиране на сумите по ревизионния акт. Отмяна на работоспособността сама по себе си не води до директно ангажиране отговорност на длъжностните лица, а е възможна само в хипотезата на неправилно извършени осигурителни разходи от издадени документи с невярно съдържание, за което няма данни по делото. Отмененият акт на медицинската експертиза -Експертно решение № 811/24.03.2010 г. на ТЕЛК гр. Плевен, не представлява документ с невярно съдържание по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Според отразеното в ЕР на НЕЛК, неправилна е интерпретацията на разпоредби от подзаконовите нормативни актове за експертиза на работоспособността. В тази връзка, не са налице и неправилно извършени осигурителни плащания по смисъла на същата разпоредба, тъй като изплащане пенсия на лицето Георги Иванов е извършено в съответствие с разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО. По изложените съображения обжалваните административни актове са издадени в нарушение на материалния закон. Настоящата инстанция счита, че същите не са нищожни, както е приел АС гр. Плевен, а унищожаеми, тъй като са постановени в противоречие с хипотезите по чл. 110, ал. 1 от КСО, при които контролните органи на НОИ са оправомощени да съставят ревизионни актове за начет. При тези данни обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е обявена от съда "нищожност" на атакуваните административни актове, тъй като визира по-висока степен на порок и с по-тежки последици. Вместо това следва да бъде постановен нов диспозитив на решение, с който оспорените актове бъдат отменени като незаконосъобразни, издадени от компетентен орган, но в противоречие с материалния закон. В останалата част, относно присъдените разноски по делото на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, същото следва да бъде оставено в сила Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,