Решение № 11202 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4243/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" - София, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение 365/20.01.2021 г., постановено по адм. дело 8754/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена негова заповед за налагане на "Мая В 2019" ЕООД, гр. София на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК- С-604- 0034873/17.08.2020г. запечатване на стопанисван от дружеството търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че оспорената заповед е съобразена с тежестта на установеното нарушение и е издадена в изпълнение на императивната норма на чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС. Изтъква, че неиздаването на касов бон винаги е тежко нарушение, което обуславя налагането на ПАМ за срок, съответстващ на половината от предвидения нормативен максимум. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу заповедта, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - " Мая- В 2019" ЕООД, [населено място] не изразява становище по основателността й. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: За да достигне до извод за основателност на оспорването, първостепенният съд е приел, че изложените в заповедта мотиви не са съобразени с конкретната фактическа установеност и не обосновават формираната воля за налагане на ПАМ за срок от 14 дни. Посочил е, че налагането на процесната ПАМ не би могло да постигне целите, предвидени в чл. 22 ЗАНН. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Според чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС, в приложимата по време редакция, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба." В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Съгласно чл.187, ал.1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби следва, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена за нарушение на чл.25, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал.1 ЗДДС, поради неизпълнение на задължението да издава фискална касова бележка от ФУ при извършено и получено плащане в брой. По делото е безспорно установено, вкл. и от събраните по преписката доказателства, че при извършена контролна покупка от страна на органите по приходите на 29.06.2020 г. на стойност 80 стотинки от дружеството не е издаден фискален бон при извършване на плащането. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 на МФ като източник на правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. При преценката на изложените в акта мотиви, правилно първоинстанционният съд е приел, че изложените съображения не обосновават срока, за който е предприета спорната ПАМ. Следва да се посочи, че при упражняване на правомощието за определянето на срока, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, в резултат на което оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорената заповед, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.