Решение № 15270 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2026/2010 г.

Решение № 15270 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2026/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николина Йосифова Миткова от гр. Червен бряг против Решение № 703/17.12.2009 г., постановено по адм. дело № 639/2009 г. по описа на Административен съд гр. Плевен, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 1962/26.06.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР (ОД на МВР) гр. Плевен. Излагат се съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Директора на Областна дирекция на МВР гр. Плевен, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд гр. Плевен е отхвърлил като неоснователна жалбата на Николина Йосифова Миткова срещу Заповед № 1962/26.06.2009 г. на директора на ОД на МВР гр. Плевен, с която на основание чл. 76, т. 2 от (отм.) от Закона за българските лични документи (ЗБЛД или ЗБДС), й е наложена принудителна административна мярка - забрана за напускане на Република България и/или издаване на паспорт или заместващ го документ. За да постанови този резултат съдът е приел, че към момента на постановяване на оспорената заповед жалбоподателката е била осъждана за умишлено престъпление от общ характер и не е била реабилитирана. Крайният извод на първоинстанционният съд е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган в рамките на законоустановените му правомощия, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалните норми и целта на закона. Върховният административен съд счита, че при установените по делото релевантни факти крайният извод за законосъобразност на обжалваната заповед е правилен. При налагането на принудителни административни мерки по чл. 76 от ЗБЛД е предоставена законова възможност при наличието на фактическите обстоятелства по предвидените хипотези, административният орган да прецени дали да наложи тези мерки. Преценката му обаче е такава по целесъобразност, предвид на това, че разпоредбата на чл. 76 е с диспозитивен характер. На съдебен контрол не подлежи неговата преценка по целесъобразност, а само наличието на условията, визирани в чл. 76, точки 1 до 9. Съгласно разпоредбата на чл. 76, т. 2 от ЗБЛД може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани. Предпоставките за прилагането на тази принудителна административна мярка са две: лицето да е осъдено за престъпление от общ характер и да не е реабилитирано. От установените в хода на административното производство правно-релевантни факти, подкрепени с представените към преписката писмени доказателства, е видно, че жалбоподателката Николина Йосифова Миткова е осъждана за умишлено престъпление от общ характер. Безспорно е по делото, че с присъда от 04.12.2007 г., постановена по НОХД № 6530/2007 г. по описа на Районен съд гр. София, влязла в законна сила на 04.12.2008 г., Миткова е осъдена на "лишаване от свобода" за срок от две години, на основание чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 от НК, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 години. По НОХД № 961/2008 г. по описа на Районен съд гр. Гоце Делчев жалбоподателката е осъдена на "лишаване от свобода" за срок от осем месеца, на основание чл. 195, ял. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, чл. 28, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 години. При това положение правилно е прието от първоинстанционния съд, че Миткова е лице, осъдено за умишлено престъпление от общ характер, с влязла в сила присъда, на наказание "лишаване от свобода", към момента на издаването на обжалвания административен акт. Изложеното от своя страна налага извода, че в случая и двете кумулативно предвидени предпоставки по чл. 76, т. 2 от ЗБЛД са налице. За прецизност следва да бъда отбелязано, че макар към датата на приключване на устните състезания разпоредбата на чл. 76, т. 2 от ЗБЛД да е отменена, при липса на изрично придадено й обратно действие, не дава основание да се приеме, че не е налице материалноправно основание за издаване на акта. По изложените съображения съдът намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1-во АПК, Върховният административен съд, пето отделение,