Решение № 2070 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11933/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба директора на Главна дирекция Гранична полиция (ГД ГП ), чрез юриск. Николова, срещу Решение 20083 от 15.10.2024г. по адм. дело 11091/2023г. на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменена негова заповед Заповед 3282з-4906 от 02.11.2023г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, че решението е необосновано, противоречи на материалния закон и е постановено при съществени процесуални нарушения. Счита, че наличието на образувано срещу наказаното лице наказателно производство не е пречка за реализиране на дисциплинарна отговорност срещу него при същата фактическа обстановка Иска отмяната му и постановяване на ново, с което се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът Ю. О. С., в съдебно заседание, чрез адв. Йорданов, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноските пред касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. Съдебното производство по постановяване на процесното решение има за предмет Заповед 3282з-4906 от 02.11.2023 г., издадена от директора на Главна дирекция Гранична полиция (ГД ГП ), с която на Ю. О. С., на основание чл. 204, т. 3 във вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 във вр. чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание уволнение за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на длъжността младши инспектор старши полицай в 01 група на Гранично контролен пропускателен пункт (ГКПП) - Калотина към Гранично полицейско управление (ГПУ) - Калотина при Регионална дирекция Гранична полиция (РД ГП ) - Драгоман. Съдът отменил процесната заповед. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за доказано от фактическа страна, че Ю. С. е заемал длъжност старши полицай в 01 група на ГКПП - Калотина при ГПУ Калотина, РД ГП Драгоман към момента на прекратяване на служебното му правоотношение с оспорената заповед. На 21.08.2023 г. около 22,00 ч. е възникнал скандал между него и А. Б., също служител на ГКПП Калотина от ГПУ Калотина, с която е живеел на семейни начала. Скандалът продължил до 00,35 ч. на 22.08.2023 г. На спешен номер 112 са регистрирани 3 позвънявания първите две в 00,22 ч. на 22.08.2023 г. и в 00,30 ч. от жалбоподателя С., а третото в 00,31 ч. от А. Б.. В 00,40 ч. адресът е посетен от автопатрул 122 от 03 РУ СДВР, а на място служителите са установили видими [заличен текст] на Б., която е заявила, че се е скарала с мъжа с когото съжителства на семейни начала от около 2 години и той е започнал да й нанася удари по тялото. Изразила категорично желание да подаде жалба. На място пред входа на блока служителите на 03 РУ СДВР установили и Ю. С., който не отрекъл възникналия скандал и потвърдил, че лично е подал сигнал на спешен номер 112. Около 00,50 ч. пристигнал и екип на Спешна помощ. На място били прегледани и двамата участници в конфликта като на Б. е издаден Фиш за медицинска помощ като същия ден е била освидетелствана в Клиника по съдебна медицина и деонтология към УМБАЛ Александровска ЕАД с установени при прегледа телесни наранявания, преценени в съвкупност като временно разстройство на здравето, неопасно за живота . Докато служителите на 03 РУ СДВР и екипът на ЦСМП изпълнявали задълженията си по изясняване на случая, С. се държал неуважително към колегите си, използвал изрази като дейба и фатмаците и въпреки че многократно бил предупреждаван да не пречи и да не осуетява извършването на проверката продължил да се държи арогантно, което наложило отвеждането му в Районното управление. На А. Б. е оказано съдействие за подаване на жалба, въз основа на която е заведена преписка в 03 РУ СДВР, а след доклад на материалите от проверката на прокурор от СРП е образувано досъдебно производство за разследване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 1 от НК, възложено на следовател от Следствения отдел при СГП. Със Заповед 3282з - 3698 от 29.08.2023 г. на ВПД директора на ГД Гранична полиция , на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, спрямо Ю. О. С. е образувано дисциплинарно производство, въз основа на Предложение рег. 4078р-13683 от 24.08.2023 г. на директора на Регионална дирекция Гранична полиция Драгоман. В Предложението е посочено, че е започнато досъдебно производство срещу младши инспектор Ю. С. за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр. чл. 130, ал. 1 от НК, за което е уведомена Софийска районна прокуратура. Уточнено е, че разследването е възложено на следовател от Следствения отдел на СГП, на основание чл. 194, ал. 1, т. 2, предл. 6 от НПК. Дисциплинарно разследващият орган приел, че обясненията на С., след връчената покана за започнатото дисциплинарно разследване не съдържат конкретика относно инцидента. Отразено е и становището му, че е жертва на влошените им отношения с Б., която цели да му навреди, включително и чрез отнемане на лични вещи и отправяне на закани. В Обобщената справка са отразени данните от кадровата му справка. Специално внимание е обърнато на Служебната характеристика, изготвена от началника на ГКПП Калотина, в която е отразено, че От началото на 2021 г. младши инспектор С. е започнал да проявява склонност към злоупотреба с алкохол и е станал агресивен, и е заведен на отчет в РДГП Драгоман. В последно време често не се е явявал на работа, като впоследствие е представял болнични листове с различни неуточнени диагнози. Многократно е настаняван в специализирано заведение за лечение на зависимости. . Възпроизведени са данни от две предходно проведени дисциплинарни производства спрямо служителя С.. Поведението му е оценено от дисциплинарно разследващия орган като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, регламентирани в т. 19 Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява , т. 31 Държавният служител зачита и спазва правата и основните свободи на всички граждани в съответствие с действащото българско законодателство и международните договори, по които Република България е страна и т. 34 Държавният служител зачита правото на свобода и сигурност на личността, като ограничава това право само в законоустановените случаи и по законосъобразен начин от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Направен е извод, че деянията на младши инспектор Ю. О. С. - упражненото физическо насилие спрямо А. И. Б., с което й е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота и проявеното грубо и агресивно поведение спрямо операторите на Национална система 112 , отправяйки им заплахи със саморазправа, са станали достояние не само на служителите на 03РУ СДВР, Национална система 112 и РДГП Драгоман, но и на ЦСМП и живущите в блока, у които е формирано впечатление за цялостното поведение на двамата служители на МВР, участвали в конфликта. Тежестта на нарушенията на конкретните правила за поведение от Етичния кодекс на държавните служители в МВР е преценявана с оглед на широкото достояние на случилото се, в контекста на възложените функционални компетентности на служителите на МВР, определящи и по-високите изисквания към поведението им, включително и в извън работно време. Прието е, че деянията на С., представляват тежко нарушение на служебната дисциплина, по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР неизпълнение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и следва да бъдат квалифицирани като тежко нарушение, по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, уронващо престижа на службата, поради сериозните отрицателни последици за авторитета на служителите от системата на МВР и доверието на обществото към тях, за което законодателят е предвидил най-тежкото от дисциплинарните наказания уволнение . На Ю. С. е дадена възможност за запознаване материалите от дисциплинарното производство, както и с Обобщената справка. Разяснено му е правото по чл. 207, ал. 10 от ЗМВР да даде допълнителни писмени обяснения. В предоставения срок по чл. 207, ал. 10 от ЗМВР от служителя не са депозирани обяснения или възражения. След изтичане на този срок е изготвено становище на дисциплинарно разследващия орган, с което са докладвани материалите от дисциплинарното производство на компетентния наказващ орган. Оспорената заповед 3282з 4906 е издадена на 02.11.2023 г. въз основа на констатациите в обобщената справка, становището на дисциплинарно разследващата комисия и приложените документи към дисциплинарната преписка. Подробно са обсъдени обясненията на санкционирания служител. Въз основа на приетото за установено по фактите, съдът извел правни изводи, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия по чл.10, ал.2, т.5 от ЗИНЗС, в предвидената от закона писмена форма и при наличие на реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Ю. О. С. е нарушил вменените му задължения с разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗМВР държавните служители са длъжни да спазват правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР , конкретно посочените в заповедта правила за поведение на държавните служители в МВР, регламентирани в Етичния кодекс в т. 19 държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява ; т. 31 държавният служител зачита и спазва правата и основните свободи на всички граждани в съответствие с действащото българско законодателство и международните договори, по които Република България е страна и т. 34 - държавният служител зачита правото на свобода и сигурност на личността, като ограничава това право само в законоустановените случаи и по законосъобразен начин . Счел, обаче, че при постановяване на процесната заповед е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно - че деянието, вменено във вина на жалбоподателя, за което му е наложено дисциплинарно наказание е предмет и на разследване и на образувано и неприключено наказателно производство за извършено престъпление по чл. 131а, ал. 1, т. 5а вр. чл.130, ал.1 от НК. В тази връзка, от една страна, административният съд приел, че дисциплинарна отговорност се носи независимо от възможността за търсене и на друг вид отговорност, че дисциплинарното и и наказателното производство са различни, възникват при различни предпоставки и не са задължително взаимно обусловени. В същото време съдът счел, че приемането за доказани на релевантни за неприключено с влязъл в сила съдебен акт наказателно производство факти, на каквито в настоящия казус са се позовали дисциплинарно разследващият и дисциплинарно наказващият орган, безспорно нарушава основния конституционен принцип, визиран в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на РБългария презумпцията за невиновност и нормите на международното право - чл. 6, ал. 2 от КЗПЧОС и чл. 48, т. 1 от Хартата на основните права на ЕС и е основание за отмяна на обжалваната заповед. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд e събрал всички относими към спора доказателства и след като ги анализирал, е извел правилни правни изводи, досежно доказаност на нарушенията вменени във вина на С., правилното приложение на материалния закон, по който са подвени и съответствие с него на наложеното наказание, които се споделят напълно. Настоящия съдебен състав на касационната инстанция, обаче, не споделя правните изводи в обжалваното пред нея първоинстанционно съдебно решение, досежно допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от дисциплинарно наказващия орган при постановяване на процесната заповед. Съгласно константната съдебна практика на ВАС, наличието на висящо наказателно производство срещу държавен служител, не е пречка срещу него да бъде образувано дисциплинарното производство и той да бъде наказан за извършено от него дисциплинарно нарушение, покриващо и състава на престъпление по Наказателния кодекс. В случая дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавния служител в МВР, уронващо престижа на службата, а не на основание чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР поради осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност. Осъждането за умишлено престъпление от общ характер е основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто настоящият случай не е. Дисциплинарната отговорност на С. е ангажирана за нарушение на Етичния кодекс - за деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на този служител в МВР, което е довело до уронване престижа на службата, като събраните доказателства, потвърждават така вмененото за извършено дисциплинарно нарушение. В тази връзка нормата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР изрично визира, че дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР има самостоятелен характер и е независима от "друг вид отговорност" за същото деяние. В този смисъл е и Тълкувателно постановление 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по тълкувателно дело 4/2007 г. С оглед горното, са налице твърдените от касатора основания за отмяна на процесното решение. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено, а жалбата срещу процесната заповед отхвърлена. При този изход на делото, следва да се присъдят своевременно претендираните от касатора разноски пред двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение, които този съдебен състав определя в размер на по 100 /сто/ лева за всяка от инстанците или общо в размер на 200 /двеста/ лева. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на второ отделение