Решение № 2291 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4607/2019 г.

Решение № 2291 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4607/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. и Н. М., двамата от [населено място], чрез пълномощника им - адв. А., против решение № 2338 от 12.11.2018 г. постановено по адм. дело № 3394/2017 г. на Административен съд - П., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на община Р., чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Карабов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответницата: С. П., чрез пълномощника й - адв. Калпакчиев, оспорва касационната жалба. Претендира разноски, по представен списък. Ответниците: И. Буков, Д. С., Ц. М., В. С., В. Ю., Х. Ю., Б. М., Г. Т., И. Т., Б. Т. и А. Т., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: А. М. и Н. М. са оспорили законосъобразността на Заповед № 1010/30.08.2017 г. на кмета на община "Р.", област П., с която на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 15, ал. 3 и 5 и чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ XIII-415 и улично пространство - общинска собственост, между о. т. 109 и 114, кв. 18 по плана на с. Б., изразяващо се в: отпадане на УПИ XIII-415, кв. 18; част от улица с площ 188 кв. м. се придава към УПИ XIII-415, като се образува нов УПИ XIII-415 "за жилищно строителство"; останалата част от улицата с о. т. 109 до 114, се образува нов УПИ XVIII-"за зеленина"; в нов УПИ XIII-415 се предвижда ново свободно жилищно застрояване с Н до 10 м. по уличната регулация от запад, по имотната граница от юг, определено от ограничителните линии на застрояване с червен пунктир, като сградата означена като "2/1 МЖ" се запазва, при УЗ "Жм", с показатели, указани на матрицата със син цвят; Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е приел, че заповедта е законосъобразен административен акт, издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Подробно е анализирал предвижданията на оспорения ПУП-ПРЗ спрямо имота на оспорващите - УПИ XII-416, кв. 18 по плана на с. Б., като е извел изводи, че същият, като съседен на улица с о. т. 109 до о. т. 114, не се засяга неблагоприятно. По отношение на проекта за изменение на ПУП-ПРЗ е установил, че е изработен от лица с пълна проектанска правоспособност, при спазване изискванията на ЗУТ и устройствените показатели за застрояване за УЗ "Жм", съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. ПНУОВТУЗ. Поради това е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът не е изложил правни изводи за наличие на основание за изменение на ПУП-ПР по чл. 15, ал. 3 и 5 ЗУТ, посочено изрично като такова в оспорената заповед. По делото е установено, че проектът на изменение на ПУП-ПР се изразява в придаване на част от 188 кв. м. от улица с о. т. 109 до о. т. 114, кв. 18 по плана на с. Б. към УПИ XIII-415, собственост на ответника С. П., за което е налице съгласие на собственика - община "Р.", изразено с решение № 300 по протокол № 17/14.09.2016 г. на ОбС "Р." и сключен предварителен договор от 13.03.2017 г. Не е отчетено от съда, че изменението на ПУП-ПР на основание чл. 15, ал. 3 и 5 ЗУТ е неприложимо в случая. Защото представлява промяна на южната регулационна линия на УПИ XIII с улицата от запад, с която граничи, а не с друго съседно УПИ. Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ допуска промяна в границите на веднъж урегулирани поземлени имоти, с план за изменение на регулацията, при съгласие на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост, но тя е само по отношение на съседни урегулирани поземлени имоти, а не и по отношение на границата между УПИ и улица, както е в случая. Придаваемата част от 188 кв. м. не представлява част от съседно УПИ, а е част от улица, предвидена с действащия ПУП на с. Б. от 1989 г., за връзка и достъп от улица от североизток до улици на запад и на юг от кв. 18. След като придаваемата част улица към УПИ XIII, кв. 18 на с. Б. не отговаря на изискванията на УПИ, по смисъла на § 5, т. 11 ДР ЗУТ, то и придаването й, на основание чл. 15, ал. 3 и 5 ЗУТ е недопустимо. То е допустимо само за промяна границите между урегулирани поземлени имоти, тъй като съставлява "доброволна регулация", съгласно ТР № 3/2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС. В този смисъл Р. № 9565/2017 г. по а. д. № 1998/2017 г. на ВАС, второ отд.; Р. № 12260/2014 г. по а. д. № 6773/2014 г. ВАС, второ отд. и др.; При неприложимост на основанието за изменение на ПУП-ПР по чл. 15, ал. 3 и 5 ЗУТ, заповедта, с която е одобрено изменението на ПУП-ПР на това основание се явява незаконосъобразна. Съответно на това незаконосъобразно е и изменението на ПУП-ПЗ, с така предвидената вътрешна линия на застрояване на УПИ XIII-415, която опира на уличнорегулационната линия от юг на имота, без да бъде мотивирана възможността за такова застрояване, съгласно ЗУТ. Като не е отчел нарушението на материалния закон при издаване на заповедта, съдът е допуснал също такова нарушение, което прави обжалваното решение неправилно. Като неправилно същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което оспорената заповед бъде отменена, като незаконосъобразна. При този изход по спора на касаторите се дължи присъждането на разноски за касационната инстанция, в общ размер на 640 лева, от които 140 лв. заплатена д. т. и 500 лв. заплатен адвокатски хонорар, съгласно представените разписки и договор за правна помощ на адв. А.. Разноските са за сметка на органа - издател на отменения акт. Искането за разноски на ответниците е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение