Решение № 15908 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4583/2011 г.

Решение № 15908 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4583/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Шумен, срещу решение № 18 от 25.02.2011 г. по адм. дело № 1/2011 г. по описа на Административния съд - гр. Шумен. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - Доско Минчев Досев, от гр. Нови пазар не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 18 от 25.02.2011 г. по адм. дело № 1/2011 г., Административен съд - гр. Шумен е отменил решение № 67 от 29.11.2010 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Шумен, и потвърденото с него разпореждане № ОП-В-1806#4 от 03.08.2010 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Шумен. Върнал е делото като преписка на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените указания. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че с Експертно решение № 0356 от 12.02.1982 г. на ТЕЛК по очни болести - гр. Варна, на Доско Минчев Досев от гр. Нови пазар е призната трета група инвалидност при обичайни условия пожизнено. В това решение изрично е посочено, че се касае до атрофия на дясната очна ябълка и свързана с това заболяване практическа слепота на дясното око. Решението е взето след освидетелстване на лицето. След като групата инвалидност е призната пожизнено, то очевидно става дума за заболяване, при което не може да се очаква положителна промяна в здравословното състояние. Никъде в този административен акт не посочено, че се издава по повод на трудоустрояване, както твърдят органите на НОИ. Неправилно те се позовават и на разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от действащата към момента на издаване на експертното решение Наредба № 36 за експертизата на трайната нетрудоспособност, тъй като този текст се отнася до хипотезата, когато заболяването е настъпило преди трудовата дейност, а в експертното решение е посочено, че лицето е работило преди заболяването. Това е известно на органите на РУСО - гр. Шумен, видно от представеният по първоначалното дело от тях доклад за осигурителен стаж. Не представлява проблем и приравняването на признатата група инвалидност по предходното законодателство с процентите на трайно намалена работоспособност по действащото законодателство. В § 2, т. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (отм.) изрично е казано, че определените групи инвалидност до влизането в сила на наредбата се приравняват към следните проценти загубена работоспособност-трета група инвалидност - от 50 до 70 на сто. В тази връзка е § 4, ал. 1, т. 3 НПОС. Предвид обстоятелството, че Досев не претендира отпускането на пенсия преди датата на подаването на заявлението - 18.02.2010 г., не представлява пречка и липсата на посочена дата на инвалидизиране в Експертно решение № 0356 от 12.02.1982 г. на ТЕЛК по очни болести - гр. Варна. Както в разпореждане № ОП-В-1806#4 от 03.08.2010 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Шумен, така и в решение № 67 от 29.11.2010 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Шумен, въобще не е коментиран въпроса в какъв размер е осигурителния стаж на Досев до датата на инвалидизирането, в случая до момента на издаване на експертното решение. Този въпрос не е бил изследван в хода на производството пред административния орган. А това е едно от кумулативно предвидените изисквания, посочени в разпоредбите на чл. 74, ал. 1 КСО. Следователно при произнасянето си административния орган е нарушил принципи на административния процес, визирани в разпоредбите на чл. 7 и чл. 9, ал. 2 АПК. Не са спазени и изискванията на чл. 35 АПК, съгласно който текст индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Стигайки до същите фактически и правни изводи първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,