Решение № 4641 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6409/2016 г.

Решение № 4641 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6409/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на В. М. В. от с. Д. Г., подадена чрез пълномощник, против решение № 85/25.04.2016 г. по адм. д. № 15/2016 г. по описа на Административен съд - Х., с което съдът е отхвърлил жалбата на В. срещу заповед № 15-1253-000315/25.08.2015 г. на началник-сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Х. за прилагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС" на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не е възникнало задължението за връщане на СУМПС, тъй като не са отнети всички контролни точки по законоустановения ред. Иска отмяна на решението като неправилно. Претендира разноски. Ответникът - началникът на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Х. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема за установено следното: За да отхвърли жалбата на В. В., първоинстанционният съд е приел, че с посочените в административния акт девет влезли в сила наказателни постановления на жалбоподателя са отнети всички 39 контролни точки за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата в периода 28.10.2010 г. - 25.10.2013 г., поради което В. е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР. Установил е, че оспорващият не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП, поради което на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на ПАМ "изземване на СУМПС". При тези обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, решаващият съд е направил извод, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. В съответствие с доказателствата по делото и закона първоинстанционният съд правилно е приел, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е събрал относимите за спора писмени доказателства и е направил подробен анализ на представените по делото НП, които са послужили като основание за приложената ПАМ. Въз основа на съвкупния им анализ и съответното подвеждане на фактите под приложимата правна норма е стигнал до правилен извод, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт, защото лимитът на предоставените контролни точки е изчерпан към момента на издаване на заповедта. В този връзка съдът обосновано е приел, че от представените по делото влезли в сила НП се налага извод, че водачът не е разполагал с контролни точки, защото са му били отнети за извършени от него нарушения на Закона за движение по пътищата. Съдът е съобразил в изводите си фактическите установявания на административния орган и посочените от него факти, довели до извод за липсата на пълния брой контролни точки на водача на МПС. При проверка на фактите съдът обосновано е приел, че с НП № 11784/28.10.2010 г. на Вахидин са отнети 7 контролни точки; с НП № 43/2011 г. са отнети 5 контролни точки; с НП № 401/2011 г. са отнети 3 контролни точки; с НП № 491/2011 г. са отнети 3 контролни точки; с НП № 1717/2011 г. са отнети 8 контролни точки; с НП № 555/2012 г. са отнети 7 контролни точки. Отнетите контролни точки с тези влезли в сила наказателни постановления са общо 33 к. т. от притежаваните 39 к. т. Т. е. на водача са останали 6 контролни точки. Безспорно е установено по делото, както е посочено и в обжалваната заповед, че на водача са възстановени по надлежния ред 13 контролни точки на 16.03.2013 г. Т. е. към този момент В. В. вече е притежавал 19 контролни точки. Но с последващи влезли в сила НП на водача са отнети контролни точки, както следва: с НП № 520/2013 г. - 8 контролни точки; с НП № 1443/2013 г. - 6 контролни точки; с НП № 38269/25.10.2013 г. - 6 контролни точки. По трите НП отнетите контролни точки са общо 20, от останалите на водача 19 контролни точки. Т. е. безспорно е установено, че В. е загубил правоспособността си, тъй като са му отнети всички контролни точки, поради което е бил длъжен да върне СУМПС в съответната служба на МВР. Неоснователен е касационният довод, че съответната служба на КАТ е издала удостоверения на водача за притежавания брой контролни точки, които са били с противоречиво съдържание и жалбоподателят е бил въведен в заблуждение. Отнемането на съответния брой контролни точки настъпва по силата на закона, с обективиране на предвидените по закон предпоставки. Наказателните постановления са били надлежно връчвани на водача, като в тях, освен налаганата глоба, е вписван и съответния брой отнети контролни точки. Водачът е длъжен да изпълнява задълженията си по закон, като следи за обема на правата си. Съгласно разпоредбата на чл. 174, т. 4 ЗДвП, с цел безопасност по пътищата и преустановяване на административните нарушения, на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. Изземването е принудителна административна мярка и за нейното законосъобразно прилагане е необходимо на лицето да са отнети всички контролни точки и то да не е върнало свидетелството си за правоуправление. Конкретният спор е досежно отнемането на контролните точки като правопораждащ факт за прилагането на ПАМ. Контролните точки, съгласно чл. 157, ал. 1 ЗДвП служат за отчет на извършените от водача нарушения. Според законодателя извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. В приложимата Н. I.-1959/2007 г. (отм. ДВ, бр. 1/2013 г.) и Н. I.-2539/2012 г. на министъра на вътрешните работи е определен максимален размер от 39 контролни точки и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения, като в § 1 ПЗР на нормативния акт е постановено, че до влизането му в сила броят на отнетите контролни точки се запазва. Предвид изложеното, като е отхвърлил подадената от В. В. жалба поради нейната неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд