Решение № 4451 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3218/2015 г.

Решение № 4451 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3218/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Надежда Георгиева Антонова, от гр. Русе, чрез пълномощника й - адв. Димова, против Решение № 41/09.01.2015 г. по адм. дело № 370/2014 г. на Административен съд - Русе с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът: кметът на община - Русе, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Русе е отхвърлил жалбата на Надежда Георгиева Антонова против заповед № РД-01-2467/09.09.2014 г. на кмета на община - Русе, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "Земен насип", находящ се в ПИ с идентификатор 63427.9.349 и в ПИ с идентификатор 63427.9.1164, и двата по КККР на гр. Русе. Заповедта е по отношение на Надежда Антонова, в качеството й на извършител на незаконния строеж. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон и целта му. По спорния въпрос дали е налице строеж, е приел, че земният насип представлява строеж от пета категория, за който се изисква разрешение за строеж, по аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, с каквото в случая строежът не разполага. Поради това е приел, че същият правилно е определен като незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и премахването му е разпоредено законосъобразно. Изложил е и мотиви за нетърпимост на строежа, поради недопустимостта му по правилата и нормативите, действали към момента на извършването му /след 1990 г./ и по сега действащия ЗУТ - чл. 137, ал. 3 и чл. 169, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗУТ. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. По делото, въз основа показанията на свидетели, заключение на съдебно-техническа експертиза и КА № НС-9/09.06.2014 г. по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, е установено, че процесният строеж представлява насипване на земни маси зад бараж от автомобилни гуми, находящ се частично в ПИ с идентификатор 63427.9.349 - собственост на касатора и частично в ПИ с идентификатор 63427.9.1164 - улица, публична общинска собственост на община - Русе. В този си вид земният насип не е безопасен, тъй като има опасност, а и случаи на падане на камъни и гуми от него върху пътя, по който преминават хора. Установено е, че изпълнението на строежа е започнало след 1990 г. При тези данни правилни са изводите на съда, че по описание и характеристика изпълненият земен насип представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР ЗУТ, от вида на надземно укрепително съоръжение, за което съгласно чл. 147, ал. 1, т. 8 от ЗУТ се изисква разрешение за строеж, с каквото строежът не разполага. Това прави изводите на съда за наличие на незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, законосъобразни. Законосъобразни са и другите изводи на съда, че строежът е нетърпим, съгласно § 16, ал. 2 от ПРЗУТ, тъй като не е допустим по правилата и нормативите действали по време на извършването му и по сега действащия ЗУТ. Както ЗТСУ (отм.), така и ЗУТ, не допускат извършването на строежи от вида на процесния, върху улица - публична общинска собственост. Освен това касаторът не е представил доказателства, че строежът е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 г., което изискване на цитираната разпоредба следва да е налице кумулативно, за обявяване строежа за търпим. Липсват и доказателства за издаден акт за узаконяване на строежа, на основание § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 65/2003 г./ или § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 82/2012 г./, или наличие на висяща преписка по узаконяване на тези основания. В тази връзка неотносими към производството за премахване на незаконни строежи са възраженията на касатора, направени пред решаващия съд, а и пред настощия, за отсъствие на процедура по отчуждаване и обезщетяване на части от собствения й имот, придадени по регулация към улица. Като неотносими касационният съд не дължи произнасяне по тези оплаквания в касационната жалба. От изложеното следва, че касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение