Решение № 14239 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10700/2016 г.

Решение № 14239 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10700/2016 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ДКЦ 1 П." ЕООД, чрез представителя му, срещу решение № 333/7.07.2016 г. по адм. д. № 18/2016 г. по описа на Административен съд П., с което е отхвърлено оспорването му срещу Писмена покана за възстановяване на получени суми без правно основание с изх. № 29-04-2956/9.12.2015 г. издадена от Директора на РЗОК П.. С писмената покана, на основание чл. 76а, ал. 1 и ал. 3 от Закона за здравното осигуряване е поканено лечебното заведение да възстанови получената от него сума в размер на 1136.62 лв., с мотив, че е получена без правно основание, тъй като е за неоснователно назначени за II-рото тримесечие на 2015 г. медико-диагностични дейности (МДД) с "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4), надвишаващи определената за назначаване стойност на МДД. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на решението и се иска отмяната му, като вместо това се отмени издадената от РЗОК Писмена покана. Същата е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на закона. Навеждат се доводи за неправилно и нереалистично определени разходи за МДД с регулативните стандарти за 2015 г. и за несъобразяване от страна на РЗОК с реално извършените МДД за периода. Моли за отмяна на решението и вместо него да се постанови отмяната на писмената покана. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Директора на РЗОК П., редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. Не изразява становище по оспорването. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, тъй като не са налице сочените в жалбата основания. Настоящият касационен състав на Върховен административен съд, Шесто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок от процесуално легитимирана страна, срещу решението на Административен съд П.. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ДКЦ срещу издадената от РЗОК П. П. покана за възстановяване на неоснователно получени суми. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и процесуалните правила към изяснена от съда фактическа обстановка по случая, въз основа на събраните по делото доказателства. Писмената покана е издадена на основание чл. 76а, ал. 1 и ал. 3 от Закона за здравното осигуряване във връзка с чл. 23, ал. 1 и с чл. 24, ал. 2 от "Инструкция № РД-16-6/22.02.2010 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО". Същата е издадена въз основа на констативен протокол от 18.11.2015 г. за извършена финансова проверка на "ДКЦ I П." ЕООД, назначена със заповед № РД-08-1440/16.11.2015 г. на директора на РЗОК - П.. При проверката се установяват суми заплатени от НЗОК за медико-диагностични дейности, надвишаващи определената за назначаване стойност на МДД за второто календарно тримесечие на 2015 г. Заплатените от НЗОК суми за превишената стойност на МДД, съгласно ЗЗО и подписаният индивидуален договор за оказване на СИМП за 2015 г., подлежат на възстановяване на НЗОК. Първоинстанционният съд е приел този извод на РЗОК П. за правилен, и е отхвърлил жалбата на "ДКЦ I П." ЕООД срещу поканата, с мотива, че писмената покана е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща фактическите и правни основания, при липса на процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна. Касаторът пред настоящата инстанция не опровергава изводите на административния съд за законосъобразност на писмената покана. Доводите за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и материалния закон са неоснователни. Възраженията за неправилно определяне на регулационните стандарти са неотносими към предмета на настоящото производство, тъй като не касаят по същество оспорения акт - писмена покана за възстановяване на суми, а други актове и договора с ДКЦ, които не са предмет на настоящото производство. Извън предмета на съдебен контрол по делото е въпросът достатъчно реалистично ли са определени сумите отпускани на ДКЦ за медикодиагностични дейности и относно правилността на регулативните стандарти. За да постанови обжалваното решение съдът е обсъдил всестранно и задълбочено представените доказателства, изяснил е релевантната фактическа обстановка по случая и е обосновал правилен и законосъобразен извод за неоснователност на жалбата на ДКЦ срещу Писмената покана за възстановяване на неоснователно получените от изпълнителя на медицинска помощ суми. Касационният състав на Върховен административен съд споделя мотивирания извод на съда за законосъобразност на Писмена покана изх. № 29-04-2956/9.12.2015 г. на Директора на РЗОК - П.. Правилен е изводът на съда, че липсват нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби при издаване на административния акт. Не са налице визираните в жалбата касационни основания. Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, касационен състав на шесто отделение,