Решение № 4956 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16779/2009 г.

Решение № 4956 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16779/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Петър Иванов Димитров срещу решение № 640 от 18.11.2009 г., постановено от Административен съд Плевен, VI-ти състав по адм. д. № 525/2009 г. С жалбата са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде обявена нищожност на оспорения административен акт. Ответникът - кметът на община Плевен, не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата Емилияна Илиева Конова, чрез процесуален представител адв. Георгиев, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Останалите заинтересовани страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване, с доводи за нищожност, на заповед № РД-15-5666 от 10.09.1998 г. на кмета на община Плевен, с която е признато правото на ползвателя Илия Петров Иванов да придобие собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху предоставен за ползване земеделски имот - парцел № 11 от 600 кв. м в м. "Стража II", землището на гр. Плевен. Съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма и от материално компетентен орган. При издаване на заповедта са били налице всички предвидени материално-правни предпоставки. Заповедта е издадена при спазване на предвидените административнопроизводствени правила и при спазване на предвидените в закона ограничения. По тези доводи съдът е приел, че заповедта не страда от съществени пороци, които да обуславят нейната нищожност, поради което оспорването е отхвърлено. Обжалваното решение е неправилно, с оглед представените в касационното производство доказателства. Предмет на оспорване в производството е заповед, с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е признато правото на ползвателя Илия Петров Иванов да придобие собственост по отношение на предоставен за ползване имот, парцел № 11 в м. "Стража II", в землището на гр. Плевен. Административния акт е оспорен с доводи за нищожност. Първото законово условие за да се трансформира правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1; § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. Едва след като е налице първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1 март 1991 г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, същият да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна. При издаване на оспорената заповед е представено удостоверение № 361 от 24.03.1989 г., което удостоверява, че на Илия Петров Иванов е предоставено за ползване в изпълнение на ПМС № 26/1987 г. лозе от 300 кв. м, съставляващо парцел 11в, в м. "Стража II", землището на гр. Плевен. Пред касационната инстанция е представено решение № 229 от 4.05.2011 г., постановено от Окръжен съд Плевен, I-ви въззивен граждански състав по в. гр. д. № 68/2011 г., с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 4 от ГПК по отношение на ответниците в производството, които са заинтересовани страни в настоящият спор, че удостоверение № 361 от 24.03.1989 г. е неистински документ, в частта, с която удостоверява, че в изпълнение на решение на ИК на ОбНС Плевен е предоставено право на ползване на Илия Петров Иванов по ПМС № 26/23.04.1987 върху лозе от 300 кв. м, съставляващо п. 11в, м. "Стража II", землището на гр. Плевен. Решението е влязло в сила, след като с определение № 87 от 24.01.2012 г. състав на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, постановено по гр. д. № 1017/2011 г., не е допуснато касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд. Настоящият състав счете, че обжалваното решение е неправилно с оглед на представените пред тази инстанция писмени доказателства. Със сила на присъдено нещо е установено, че не е налице основната материално-правна предпоставка за признаване на правото на трансформация на право на ползване в право на собственост, а именно представяне на удостоверителен документ за предоставено право на ползване. Съгласно разпоредбата на § 61, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ към заявлението за признаване на правата задължително се прилага документ, удостоверяващ предоставеното право на ползване. Първото и основно условие, по което се произнася комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, е становището относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Едва след удостоверяване на надлежно предоставеното право на ползване се изследват въпросите за наличие на предпоставките по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След като в проведеното исково производство е отречена формалната материална доказателствена сила на удостоверение № 361 от 24.03.1989 г., следва извод, че е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма, тъй като не може да бъде установено надлежно предоставяне на право на ползване. Лицето, в чиято полза е признато правото на трансформация на право на ползване в право на собственост, не се легитимира като ползвател, комуто е учредено право на ползване по ред, предвиден в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При това положение следва правен извод за нищожност на оспорената заповед като издадена при съществен порок - липса на основната материално-правна предпоставка. Като е стигнал до различен извод, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго решение по същество на спора, с което да бъде обявена нищожност на заповед № РД-15-5666 от 10.09.1998 г. на кмета на община Плевен, с която е признато правото на ползвателя Илия Петров Иванов да придобие собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху предоставен за ползване земеделски имот - парцел № 11 от 600 кв. м в м. "Стража II", землището на гр. Плевен. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение