Решение № 12559 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2219/2018 г.

Решение № 12559 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2219/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Бургас, чрез процесуалния му представител – юрк. Илиева, против решение № 1925/17.11.2017 г. постановено по адм. дело № 1069/2017 г. на Административен съд - Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По делото е постъпила и частна жалба от началника на Митница Бургас, чрез същия процесуален представител, срещу определение № 87/12.01.2018 г. по адм. дело № 1069/2017 г. на Административен съд - Бургас, с което на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, обжалваното решение е допълнено като Митница Бургас е осъдена да заплати на "СИС Индустрийс" ООД, гр. София, разноски по делото, в размер на 1 000 лева. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът: "СИС Индустрийс" ООД, гр. София, редовно призован, не се представлява. От процесуалния му представител - адв. Клуковска е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната и частна жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - Бургас e отменил решение № 32-22279/26.01.2017 г. на началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № Р-293/32-82126/24.03.2017 г. на директора на Агенция "Митници". Оспореният административен акт е издаден във връзка с митническа декларация ЕАД № 16BG001000H0051030/20161019, с която "СИС Индустрийс" ООД декларира за поставяне под митнически режим "допускане за свободно обръщение с вътрешно потребление" стока, описана в клетка 31 като "гроздов сок от грозде сорт Смедеревка 24430 кг" с код по ТАРИК 2009 61 10 00, с изпращач на стоката "Венец" АД, Македония, при ставка на митото от трети страни 0%. На основание чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза и чл. 19, ал. 7 ЗМ, митническият орган определя код по ТАРИK 2204 30 94 00 и нов размер на митническото задължение и дължимите държавни вземания, както следва: доплащане на мито в размер на 24 590.80 лв. и ДДС - в размер на 4 918,16 лв. Изложени са съображения, че стоката не попада в декларирания в митническата декларация код, тъй като същият се отнася за неферментирали сокове, чието алкохолно съдържание не превишава 0, 5 % vol, а анализираната проба е с алкохолно съдържание 0. 8 % vol, според заключението на митническата лабораторна експертиза № 27_21.10.2016 г. от 11.11.2016 г. на ЦМЛ - София. За да постанови този резултат съдът е приел, че решение № 32-22279/26.01.2017 г. на началника на Митница Бургас е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Според съда, изследваната в МЛЕ проба не е взета в съответствие с Ръководството за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните стоки. Неспазването на изискването за съхраняване на контролна проба и липсата на консервиране на взетите от митническите служители проби са довели до невъзможност да бъде установено действителното алкохолно съдържание във внесения с процесната декларация продукт, тъй като той се променя изключително бързо във времето, в случай на неправилно съхранение. Поради това обосновава извод, че от доказателствата по делото не може да се установи, че характеристиките и свойствата на изследвания от митническата лаборатория продукт са идентични с тези на внесения на територията на страната към момента на освобождаването и допускането му за свободно обръщение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът e обсъдил приетите по делото доказателства в тяхната съвкупност, вкл. заключението на съдебно - химическата експертиза. Релевантните за спора факти и обстоятелства са правилно установени и се подкрепят от събраните доказателства. Изведените въз основа на тях изводи са обосновани и законосъобразни. Спорът между страните е относно тарифното класиране на стоката в зависимост от действителното ? алкохолно съдържание към датата на вноса в страната. В код 2009 61 10 00 съгласно КН попадат плодови сокове (включително гроздова мъст) или зеленчукови сокове, неферментирали, без прибавка на алкохол, с или без прибавка на захар или други подсладители, със стойност Брикс, непревишаваща 30, със стойност превишаваща 18 EUR на 100 kg нетно тегло. В ОБКН към глава 20, т. 6 е посочено, че по смисъла на код 2009 под "неферментирал сок без прибавка на алкохол", се разбира сок, чието алкохолно съдържание по обем (забележка 2 на глава 22), не превишава 0, 5 % vol. В определения с административния акт код 2204 30 94 00 съгласно КН се класират: Вина от прясно грозде, включително обогатените с алкохол; гроздова мъст, различна от тази от код 2009; Други видове гроздова мъст; други. Съдът правилно е приел, че представеният по делото от оспорващото дружество в първоинстанционното производство протокол от изпитване №П-794/28.11.2016 г. няма белезите на официален свидетелстващ документ. Същият е с характер на анализ по частна химическа експертиза, извършена по искане на декларатора и изследването не е осъществено за целите на митническия контрол. Във връзка с изложеното, доводите в касационната жалба, основаващи се на обстоятелства установени извън проведения митнически контрол не могат да послужат като единствено доказателство за определяне на нов код за декларираната стока. Правилно съдът е кредитирал неоспореното заключение на съдебно-химическата експертиза. Според вещото лице, гроздовият сок е изключително бързо променяща се във времето стока и при неправилно вземане, транспортиране и съхранение на пробите от внесения продукт, процесът на ферментация може да се ускори и да промени химическите му характеристики. Обоснован е изводът, че изследваните в МЛЕ проби не са взети в съответствие с изискванията на Ръководството за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол. Липсват безспорни доказателства, че пробите са взети именно от стоката, предмет на процесното ЕАД, а пробите са транспортирани в стъклени бутилки. Няма данни да са охлаждани, замразявани или консервирани. За да се класира стоката с код 2204 30 94 00, следва по несъмнен начин да е установено от административния орган действителното й алкохолно съдържание към датата на вноса. При оспорване от страна на декларатора на резултатите от проведеното от митническата лаборатория изследване, в тежест на органа е да докаже това обстоятелство. При възникнал съдебен спор, целта на събирането и запазването на контролна проба е да бъде подложена за повторен анализ, за да се извърши проверка на констатациите в оспорения административен акт. Тъй като взетата контролна проба не е съхранена, не е възможно измерването на действителното алкохолно съдържание на продукта и съпоставянето му с резултатите от МЛЕ № 27_21.10.2016 г. от 11.11.2016 г. на ЦМЛ - София, с цел да се прецени правилността на направения въз основа на нея извод за наличие на такова над 0, 5 % vol. От събраните по делото доказателства не може да се установи дали характеристиките и свойствата на изследвания от МЛ продукт са идентични с тези на внесения на територията на страната към момента на освобождаването на стоката и допускането й за свободно обръщение. Като е достигнал до същите изводи и е отменил оспореното решение на началника на митница Бургас, с което е определен нов тарифен код на внесената стока, съдът е приложил правилно закона. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. По отношение на частната жалба: Частната жалба е неоснователна. По делото са представени пълномощни за процесуално представителство на ответното дружество от адв. С. Клуковска, подписани едностранно от представляващия дружеството управител. Представена е обаче и разписка /стр. 186/ между двете страни за извършено плащане на сумата от 1 000 лв., в изпълнение на устно уговорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм. д. № 1069/2017 г. на АС-Бургас. Разписката е частен писмен документ, удостоверяващ извършеното плащане в брой. Поради това съдът е имал основание да уважи молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК и да измени първоинстанционното решение, в частта му за разноските като присъди на оспорващото дружество допълнително сумата от 1 000 лв., представляваща заплатено адв. възнаграждение за осъществено процесуално представителство на адв. Клуковска, въпреки отсъствието на писмен договор за правна защита представен до приключване на устните състезания в първата инстанция. С оглед изхода от делото и направеното искане, на ответника "СИС Индустрийс" ООД се дължат разноски за касационната инстанция, в размер на 1200 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, видно от договор за правна защита и съдействие от 08.10.2018 г. /стр. 18/. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,