Решение № 6951 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1150/2011 г.

Решение № 6951 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1150/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1600/19.11.2010 г., постановено по административно дело № 1132/2010 г., Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Любен Ставрев Филчев против решение № 105/17.07.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Любен Ставрев Филчев срещу разпореждане № 4709144721 от 05.03.2010 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при РУСО - Пловдив, и осъдил жалбоподателя да заплати 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Любен Ставрев Филчев от гр. Пловдив, действащ чрез повереника си адв. Василева. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на съдебното решение и потвърдените с него административни актове, като се дадат конкретни указания на административния орган по тълкуването и прилагането на закона. С допълнителна молба процесуалният представител на касаторката поддържа жалбата и излага аргументи в нейна подкрепа, основаващи се и на представените с молбата пред касационната инстанция писмени доказателства. Ответникът по касация директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив в писмен отговор чрез упълномощената юрисконсулт Тосева-Колева моли касационната жалба да бъде отхвърлена и възвежда претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение като правилно и при липса на касационни основания за неговата отмяна да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението на Пловдивския административен съд за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението на Административен съд - Пловдив, с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Въз основа на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че правилно е определена по размер пенсията на жалбоподателя при спазване на чл. 70, ал. 3 от КСО за изчисляване на индивидуалния коефициент. Този коефициент се определя съгласно дохода, за който са внесени осигурителни вноски за период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. Този период е по избор на лицето, което е посочило периода от 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г., видно от заявлението му за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случая административният орган е съобразил представените от заявителя доказателства за осигурителен стаж и посочения избран период в изпълнение на чл. 70, ал. 3 от КСО. Правилно е приложен закона при определяне на пенсията. Направеното искане при обжалване на разпореждането по административен ред по чл. 117 от КСО за друг базисен период е относимо към преизчисляване на пенсията съгласно чл. 21, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, което се извършва по начина на изчисление на първоначалната пенсия - чл. 70 от КСО. В тази връзка следва да се отбележи, че при осъществяване на административния контрол директорът на РУСО - Пловдив изрично е разяснил това на жалбоподателя, но последният не се е възползвал от тази възможност. Позоваването на друг тригодишен период (01.06.1986 г. - 31.05.1989 г.) не е основание за отмяна на вече определената пенсия, а може да се иска преизчисление, което е различно производство. Предвид изложеното, инвокираните възражения в касационната жалба се явяват неоснователни, а представените с допълнителната молба писмени доказателства биха били относими към едно бъдещо административно производство по изчисляване на пенсията на Филчев, а не и към настоящото касационно производство. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторовият повереник, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдените с него административни актове, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна и е присъдил разноски в полза на ответника, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касация за производството пред тази инстанция е основателно и трябва да бъде уважено в размер на 150 лв. (дължими от касатора), определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,