Решение № 397 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 114/2010 г.

Решение № 397 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 114/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 12 ГПК във вр. с чл. 231, ал. 1, б. "в" ГПК /отм/. Делото е образувано по повод подадената молба от И. А. А. на 04.02.2008 г. за отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) на влязло в сила решение от 18.10.2007 г. по гр. д. № 605/2007 г. на Великотърновски ОС, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Молителката поддържа, че решението е основано на неистински документ, което е основание за отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответникът О. Г. О., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че молбата е неоснователна, тъй като не се е налице соченото в нея основание - а именно, решението да постановено въз основа на документ признат по надлежния ред за подправен. Молбата е подадена в срока по чл. 232, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди оплакванията на молителката и като провери данните по делото, намира следното: Молбата е неоснователна. С атакуваното решение е отхвърлен иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване за установено правото на наследниците на А. Д. К. да си възстановят собственост върху земеделска земя в землището на гр. Г., от 11,4 дка, тъй като е установено по делото, че в представения нот. акт № 80/1913 г. като собственик на тези земеделски земи е посочена А. К. В молбата си молителката поддържа, че пред въззивната инстанция е приета като доказателство Декларация за идентичност на лице с различни имена съставена по нейни данни, в която тя е декларирала, че името на А. Д. К. е на лице, носещо и имената А. В. К. и А. Д. К. Молителката поддържа, че съдът не е съобразил тази декларация и е постановил незаконосъобразно решение. Позовава се на основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), без да представя доказателства в подкрепа на твърдението си. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че молбата за отмяна е неоснователна. За да може да се допусне отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 231, буква "в" ГПК, необходимо е същото да е основано на документ, който по съдебен ред с признат за подправен, или пък да е основано на постановление на съд или друго държавно учреждение, което впоследствие да е отменено. Документът, за който се говори в разпоредбата на чл. 231, буква "в" ГПК, може да бъде както частен, така и официален. Освен това обаче необходимо е документът да бъде признат за подправен по съдебен ред. Това значи, че за същото обстоятелство следва да има влязла в сила присъда на наказателния съд или пък установително съдебно решение, когато съществуват условия за издаване на такова. В конкретния случай обаче не се поддържа, че приет като доказателство по делото документ, на който се основава решението, е признат за неистински по надлежния съдебен ред. Затова молбата за отмяна не може да бъде основателна на соченото в разпоредбата на чл. 231, буква "в" ГПК основание. Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г. о.