Решение № 1276 от 5.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7988/2023 г.

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив срещу решение 1260/30.06.2023 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. 3233/2022 г. в частта му, с която е отменен ревизионен акт /РА/ Р-16001622000539-091-001/12.09.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, относно допълнително установени задължения за ДДС в данъчни периоди от м. 10.2020 г. до м. 12.2021 г. заради отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 98 747.94 лева и за лихви за забава в размер 12 237.03 лева. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни са оплакванията му към познавателната дейност на съда по преценка на писмените доказателствени средства, на която е основано установяването му за осъществяване на доставките, за които с РА е отречено данъчното предимство. Твърди пропуск на съда да възприеме като правно значим факт непълнотата на данъчните документи, издадени от четирима от доставчиците и неопределеността на предмета на доставките на стоки по съпътстващите документи, както и недоказаността на транспорта на вещите. Оспорва констатациите на съда за извършването на услугата за наем на МПС предвид времето на представянето на доказателствата за доставката; отликата в подписите за наемодателя в различните документи; липсата на съставени пътни листове и начина на плащане по адната от фактурите. Иска отмяна на обжалваната част от решение и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Инвикта груп ЕООД не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С отменената от Адм. съд Пловдив част от ревизионен акт са установени в тежест на Инвикта груп ЕООД задължения за ДДС в общ размер 98 747.94 лева с лихви за забава в общ размер 12 237.03 лева. Източник на задължението за ДДС е извършена от органите по приходите корекция на декларираните от ревизираното лице /РЛ/ резултати по ЗДДС в д.п.м. 10.2020 г. до м. 12.2021 г. Основание за корекцията е отказът им да признаят правото на приспадане на данъчен кредит на ДЗЛ, упражнено в тези периоди. Отреченото данъчно предимство е в размер 300 лева по 2 бр. фактури, издадени от АИК интернешънъл спедишън ЕООД с предмет на доставките наем на бус; в размер 50 037.86 лева по 39 бр. фактури, издадени от Севдиталия ЕООД с предмет на доставките хартия и филтри за цигари; в размер 33 229.21 лева по 20 бр. фактури, издадени от Вен и Ко ЕООД с предмет на доставките хранителни стоки, минерална вода, газирани напитки, бира и алкохол; 14 937.85 лева по 12 бр. фактури, издадени от ДИК 2007 ЕООД с предмет на доставките замразени питки, олио, оцет, минерална вода, гъби и др. и 243.02 лева по фактура на Рота инженеринг 1990 ООД с предмет на доставката пластмасово покритие 49.80 кв.м. Според органите по приходите доставките на стоки и услуги не са осъществени. С първоинстанционното решение е отменен РА в частта му за установяване на публични задължения в корелация с отреченото данъчно предимство по доставките на петимата доставчици. Установяванията на първостепенния съд са по доставчици. Те са сходни за доставките на стоки от Севдиталия ЕООД, Вен и Ко ЕООД и ДИК 2007 ЕООД. Прието е, че с представените от жалбоподателя стокови разписки, приемо-предавателни протоколи и пътни листове е установено предаването и превозването на стоките. Стоките били индивидуализирани по вид, характеристики и опаковка. За втория и третия доставчик не съществувал спор за възможностите му да осъществи доставките. Ирелевантно било кои са лицата, участвали в разтоварването на стоката. Установена била материалната, кадрова и техническа обезпеченост на Рота инженеринг 1990 ООД за извършване на фактурираната доставка. При вноса на стоката от доставчика бил осъществен митнически контрол, при който бил представен сертификат за продажба в ЕС. Доставката била потдърдена от доставчика с посочване на място на покупка и предаване на стоката наклиента. Съдът е отрекъл доказателствената стойност на протокола за предаване на наетото от АИК интернешънъл спедишън ЕООД превозно средство да е засегната от момента на представянето на документа и от съмненията за авторството му без неговата автентичност да е оспорена. Убеждаващото му въздействие се потвърждавало от регистрационните талони, застрахователни полици, заповеди за разходни норми и счетоводното отчитане на стопанските операции. С тези установявания е обоснован правен извод за неправомерен отказа на администрацията да зачете упражненото от ДЗЛ право на приспадане на данъчен кредит. Очакванията на органите по приходите за съдържание на данъчния документ са обсъдени в контекста на решението на Съда по дело С-271/12. Оспореният съдебен акт е правилен в обжалваната част. Касационният съдебен състав споделя решаващите изводи от мотивите на решението и препраща към тях /вж. чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т. 25 от решението на СЕС по дело С-18/13/, своенето на данъчния документ от получателя чл. 71, т. 1 ЗДДС, получаването на стоките/услугите по доставката / действителното извършване на облагаемата сделка според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/ и отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /така т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/. Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Механизмът на упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 72, ал. 2 от ЗДДС предполага имплицитно въведено със СД и ДП твърдение на ДЗЛ, че е получател по облагаема доставка и за него е възникнало правото на данъчен кредит /вж. чл. 72, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 68, т. 1 от ЗДДС и чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/. Щом придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Неоснователен е касационният довод за отсъствието на формалната предпоставка за възникване на субективното публично право на ДЗЛ по доставките на Севдиталия ЕООД, Вен и Ко ЕООД и ДИК 2007 ЕООД поради непълнотата на данъчните документи. В касационната жалба са посочени стоките предмет на доставката, което изключва затруднения в познавателната дейност на администрацията при определяне на предмета на доставките. Дори да се приеме, че с посочения предмет на доставките фактурите са непълни, то с представянето на доказателства за действителното им извършване /обсъдените от първостепенния съд/ до постановяването на решението за отричане на данъчното предимство това опущение се преодолява /вж. т. 2 от диспозитива на решението на Съда по дело С-271/12/. Съответства на процесуалния закон и на логическите правила познавателната дейност на съда по преценка на писмените доказателствени средства, представени от жалбоподателя за установяване на действителността на доставките. Обсегът на доказване е концентриран до установяване на единствения спорен факт този на осъществяване на доставките по фактурите, за които с РА е отказано претендираното от жалбоподателя данъчно право. Познавателната дейност на съда включва всички събрани допустими и относими доказателствени източници, което дължимо според правилата на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 ГПК. Касационното оспорване не е средство за изправяне на процесуалните пропускания на страната. Касаторът, като ответник в първоинстанционното производство не е оспорил автентичността на приемо-предавателния протокол от 02.01.2020 г., удостоверяващ предаването на наетата по договора от същата дата вещ. Наблюдението на страната върху подписите на наемодателя не е способ за събиране и проверка на доказателства и не дисквалифицира формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК на частния свидетелстващ документ. Протоколът е представен в хода на ревизионното производство. Не съществува процесуално, логическо или опитно правило, което да обвързва убеждаващото въздействие на информационния източник с времето на представянето му. В случая не възникват и извънпроцесуалните последици по чл. 161, ал. 3 ДОПК. Неясно е как се отразява на доказването пропускът на РЛ да създаде документите, за чието съставяне сам се е задължил. Убедителността на доказването не се засяга от акта на физическо внасяне в касата на наемната цена от управителя на наемодателя щом не се отрича плащането да е с погасителен ефект за задължението на наемателя и без да има съмнения за привидност на договора за наем. Не се основава на позитивното право очакването на касатора превозът на стоките за сметка на получателя да се установява с пътен лист. Съставянето му е недължимо. Пътният лист е документ за контрол и отчитане на работата на водачите и автомобилите /така приложение 11 към чл. 66, т. 2 от Наредба 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България/. По хипотеза съдържанието му не включва данни за товара и товародателя. С арг. от чл. 18 от Наредба Н-18/27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка превозът на товари за собствена сметка не се документира с пътен лист. С представените към фактурите за доставка на стоки приемо-предавателни протоколи е установено преминаването у получателя на правото да се разпорежда фактически като собственик. Доставката от Рота инженеринг 1990 ООД е потвърдена от доставчика, като е установен и произходът ѝ извън ЕС и последващото разпореждане с нея. Не съществуват установените с РА публична задължения в привръзка с отреченото право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на петимата доставчици. Отмяната на тази част от РА е в съответствие с материалния закон. Дължимо е оставянето в сила на обжалваната част от решението. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение