Решение № 6507 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16274/2010 г.

ВАСIV отделение11.05.2011 г.докладчик Добринка Андреева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 2288 от 8.11.2010 г., постановено по административно дело № 2913/2010 г. по описа на Административен съд - Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата Галина Иванова Иванова против отказ, обективиран в писмо изх. № УТ1-595 от 15.07.2010 г. на директора на Дирекция "Устройство на територията" при община Аксаково да издаде скица за имот № 425 в местността "Янчова поляна" в землището на гр. Аксаково, община Аксаково. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 6507 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16274/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на община Аксаково чрез процесуалния представител юрк. Ир. Добрева против решение № 2288 от 8.11.2010 г., постановено по административно дело № 2913/2010 г. по описа на Административен съд - Варна. С него е отменен като незаконосъобразен неговия отказ, обективиран в писмо изх. № УТ1-595 от 15.07.2010 г. на директора на Дирекция УТ при община Аксаково да издаде скица за имот № 425 в местност "Янчова поляна" в землището на гр. Аксаково, община Аксаково и преписката му е върната със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, които да изпълни в 7 - дневен срок от влизане на решението в сила . В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на постановеното решение, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон - отменителни основния по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за неговата отмяна . В о. с. з. на ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответната страна Галина Иванова Иванова не заявява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата по съображения, че имотът, за който е поискано издаването на скица, попада в територия със земи, предоставени на граждани за ползване, като за тези земи се изработва план на новообразуваните имоти по реда на ППЗСПЗЗ. В него са посочени правоимащите лица, притежаващи вещно право на собственост върху тези земи, като жалбоподателят не е сред тях, защото не се легитимира за собственик върху земя с възстановено право на собственост, чрез решение на общинската служба по земеделие, нито е признат за собственик със заповед на кмета на общината, а и не представя документ за собственост върху имота, за който е поискал издаването на скица. Счита, че с искането за издаване на скица жалбоподателят цели заобикаляне на специалните разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, поради което то законосъобразно не е уважено от Община Аксаково, и като е постановил решение в обратния смисъл АС - Варна е издал незаконосъобразно решение, което предлага да бъде отменено от касационната инстанция. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от Галина Иванова Иванова против отказ, обективиран в писмо изх. № УТ1-595 от 15.07.2010 г. на директора на Дирекция л"Устройство на територията" при община Аксаково да издаде скица за имот № 425 в местността "Янчова поляна" в землището на Аксаково. Твърдяла, че отказът съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК и поисканата скица следва да бъде издадена при спазване правилата на Наредба № 3/28.4.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. От писмените доказателства по приложената административна преписка съдът установил, че административното производство е образувано по заявление по образец, подадено от Галина Иванова Иванова до кмета на община Аксаково да й издаде скица за имот № 425, в което посочила, че й е необходима за представяне пред нотариус, с оглед снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Съобразил, че издаването на скица е пряко задължение на директора на Дирекция "Устройство на територията" - видно от приложената по делото длъжностна характеристика, както и че компетентното длъжностно лице е отказало издаването на скицата, позовавайки се на заповед на кмета на общината. С нея се забранява издаване на скици за имоти, попадащи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ до приемане и влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, като е посочено, че скици може да се издават само на лицата, притежаващи документи за собственост или други документи, определящи ги като правоимащи да трансформират правото си на ползване в право на собственост. При тези данни по делото съдът е приел, че отказът да се издаде скица съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Поради това и подадената жалба срещу него има предмет, годен да бъде обект на съдебен контрол и я е разгледал по същество. Правилно е посочил, че правото на заявителя да поиска издаване скица на недвижим имот се обуславя от съществуването на определени права по отношение на самия имот - право на собственост или ограничено вещно право върху имота. На следващо място обосновано е съобразил, че исканата административна услуга се предоставя на лице, което е представило доказателства за собственост или учредено право на ползване върху него, както и че посочената по-горе заповед е вътрешнослужебен акт. На тази база обаче извел незаконосъобразния извод, че след като искането е свързано с издаване на нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, само на това основание жалбоподателката има правен интерес от издаване на скица за имота. По тези съображения приел, че оспореният отказ е незаконосъобразен и го отменил, като задължил компетентния административен орган да издаде на жалбоподателката в посочен от него срок исканата скица. Постановеното решение е неправилно, като издадено в противоречие с приложимия материален закон. Незаконосъобразен е крайният правен извод за основателност на подадената жалба, предвид следното: Случаят касае бивша земеделска земя в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т. е. в селищни образувания, поради което издаването на скици се извършва при спазване правилата на Наредба № 3/28.4.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. До одобряване на самата карта, разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на подзаконовия нормативен акт оправомощава общинската администрация да извършва съответните дейности. Издаването на скици в този случай е по образец към приложение № 12 и задължително следва да съдържа данни за собственика и документите за собственост. Съдържанието е обусловено от нормата на чл. 2, ал. 1 от наредбата, която регламентира, че кадастралната карта и кадастралните регистри документират местоположението, границите, площта, трайното предназначение и начина на трайно ползване на недвижимите имоти и съдържат информация за собствениците, за носителите на други вещни права и за актовете, от които те черпят правата си. От анализа на разпоредбата се налага извод, какъвто правилно е изведен и от първоинстанционният съд, че за да е активно легитимирано едно лице да получи скица трябва да е или собственик, или носител на ограничено вещно право върху имота. В случая обаче жалбоподателката не е установила каквото и да било вещно право, в това число и предоставено право на ползване. Тя не фигурира, като ползвател дори в разписния лист към проекта за дворищна регулация/л. 13 от делото/, където срещу процесния имот № 425 е записано друго лице-Георги Пеев Илиев. Поради това единственото твърдение, че скицата й е необходима за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, не я прави заинтересовано лице да претендира издаване на такава. С оглед горното и като е стигнал до противоположния извод, респ. като е уважил подадената срещу отказа жалба, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. В случая неправилността се дължи на незаконосъобразно тълкуване на материалния закон и съставлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Предвид на това, че спорът е изяснен от фактическа страна, следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1