Решение № 3856 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1514/2021 г.

Решение № 3856 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1514/2021 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, чрез процесуалния представител юрисконсулт Р. срещу решение № 5169 от 7.10.2020 г., постановено по адм. дело № 6454/2020 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменено решение № 1687 от 30.06.2020 г. на председателя на ДАБ при МС в частта, с която на основание чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ е отхвърлена молбата на А. Н. за предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната за ново произнасяне. В частта относно предоставяне статут на бежанец, жалбата е отхвърлена и като необжалвано решението е влязло в сила. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт на всички касационни основания, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска неговата отмяна като се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата на А. Н., гражданин на Йемен срещу решението на председателя на ДАБ при МС на отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Ответникът - А. Н., гражданин на Йемен, чрез процесуален представител адвокат Ж. оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и иска да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. Н., гражданин на Йемен, [дата на раждане] в гр. Сана, Йемен срещу решение № 1687 от 30.06.2020 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано бежански статут и хуманитарен статут. След като е обсъдил фактите от бежанската история на кандидата, свързани с неговото лично положение и данните за страната на произход, административният орган приел, че не е налице преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. На следващо място приел, че твърденията на кандидата за опасенията за живота му при евентуално връщане в Йемен като субективни, плод на догадки и предположения, защото не били подкрепени от информацията за страната на произход. Мотивирал решението си като приел молителя за икономически мигрант, който търси да се установи в страна с по-висок стандарт на живот. Административният орган приел, че не са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Обсъдени са разрешенията, дадени в решение от 17.02.2009 г. на СЕС по дело С-465/2007 относно тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983/ЕО, във връзка с приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, но е прието, че ситуацията в Йемен не позволява да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, характеризиращ се с безогледно насилие по отношение на цивилни лица, защото на 5.11.2019 г. Саудитска Арабия, правителството на Хади в Йемен и южните сепаратисти от Южния преходен съвет са подписали т. нар. "Риядско споразумение" в опит да прекратят борбата за власт. В допълнение е посочено, че по силата на чл. 9, ал. 5 ЗУБ е налице сигурна част от страната по произход, контролирана от правителството, до която кандидатът може сигурно и спокойно да пътува и да получи достъп. На последно място, лицето можело да продължи да живее в трета сигурна страна на пребиваване - Саудитска Арабия. Административен Съд - София град, приел, че по отношение на чужденеца не се установявали основателни опасения от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, не са били извършени конкретни, лични действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ и по чл. 8, ал. 5 ЗУБ, както и лична опасност кандидатът да бъде изложен на тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Административният съд приел, че решението на председателя на ДАБ при МС е незаконосъобразно в частта относно липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУБ. Установил, че според информацията в справка рег. № МД-176/17.03.2020 г. и № МД-397/21.07.2020 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, се установява, че военните действия са продължили. Според съда, кандидатът не можел безпрепятствено да се завърне в страната си на произход или да пребивава на част от територията й, защото в Йемен няма територия, която да не е засегната от конфликта. Приел за неоснователни доводите за възможност за пребиваване на територията на Саудитска Арабия, тъй като тази държава не отговаря на определението по пар. 1, т. 9, б. "б", б. "г" и б. "д" от ДР на ЗУБ за "трета сигурна държава". По тези съображения съдът е отменил решението на председателя на ДАБ в частта, с която на чужденецът е отказано хуманитарен статут. Решението е правилно. За да се приложат разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците се прави преценка основно на личната бежанска история на търсещия закрила и как тя се свързва с положението в държавата за произход. Правилно административният съд е установил, че не е изследвана опасността за А. Н. от последицата от този нестихващ въоръжен конфликт в Йемен и тежката задълбочаваща се хуманитарна криза, и опасността за населението от болести и глад. Видно от справка с рег. № МД-176/17.03.2020 г. се установява, че е отложено прилагането на "Споразумението от Риад" и ситуацията със сигурността в Южен Йемен бързо се влошила. Видно от справка с рег. № МД-397/21.07.2020 г. представена пред административния съд, се установява, че северозападната част на страната, както и части от вътрешността на южното крайбрежие са извън контрола на правителството на Република Йемен. В Йемен количеството на сблъсъците нараствали, атаките срещу цивилни лица са се увеличили, като са били регистрирани редица снайперистки атаки от страна на силите на Хути. В град Аден непрекъснато продължавали убийствата, подчертани от убийствата на полицейски служители, а УНИЦЕФ е обявила временна пауза за предоставянето на парична помощ, след като силите на Хути са отвлекли двама нейни изследователи. Въпреки редуцираността на двете групировки – Ал Кайда на Арабския полуостров (AQAP) и Ислямска Държава (ISIS) в страната, двете групировки продължавали да се възползват от продължаващия конфликт с хутите, като успешно се внедрявали сред антихутската коалиция. Административния орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствени правила, като е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка. Видно от доказателствата по делото, направената преценка от административния орган за неприложимостта на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ е извършена едностранно, при непълна и неактуална към дата на неговото решение информация, с оглед постоянно променливата ситуация в Йемен. Използваната от административния орган справка е от 17.03.2020 г., а решението е постановено на 30.06.2020 г., почти четири месеца след това, което не оправдава думата "актуална", съответно сочи за неизпълнение на задължението на органа да обоснове своя извод за приложимост или не на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ. Касаторът не е представил справка за действителното актуално положение в страната и пред касационната инстанция. Дори да се приеме тезата на касатора, че нямало достатъчно данни, относно водещия се на територията на Йемен въоръжен конфликт, да се характеризира с безогледно насилие (чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ), не е изследвана опасността за чужденеца от последицата на този нестихващ въоръжен конфликт в Йемен, както и тежката, и задълбочаваща се хуманитарна криза, и опасността от болести и глад (чл. 9, ал. 8 от ЗУБ). В хода на касационното производство, касаторът не е доказал по безспорен начин твърденията си в административния акт. Със задълбочаване на военния конфликт в Йемен през последните години се задълбочава икономическата и хуманитарна криза, което превръща Йемен в страната с най-голямата хуманитарна криза в света, създадена от човека. Трябва да се има предвид, че конфликтът в Йемен продължава повече от шест години и половина; както и че хуманитарната криза в Йемен остава най-тежката в света, тъй като почти 80% от населението – над 24 милиона души – се нуждаят от хуманитарна помощ, включително над 12 милиона деца; и че положението на място продължава да се влошава. Расте в милиони броят на хората, които нямат осигурена прехрана. Има информация, че се покачвал броят на заболелите от холера, тъй като милиони хора нямали достъп до безопасна вода за пиене, голяма част от здравните институции били затворени или не работели достатъчно, което повишавало риска от епидемия на холера. Тези данни за тежка хуманитарна криза в Йемен не са анализирани при разглеждане на молбата за закрила в контекста на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ и изключване на други хуманитарни причини и изводът, че не е налице нито една от предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут не е обосновано доказан от административния орган. Правилно административният съд приел, че според дадено от СЕС тълкуване в решение от 30.01.2014 г. по дело С-285/12 D. законодателят на Съюза е пожелал да предостави субсидиарна закрила на засегнатите лица не само в случаи на въоръжени международни конфликти по смисъла на международното хуманитарно право, но също така и в случаи на въоръжени вътрешни конфликти, при условие, че тези конфликти се характеризират с употребата на безогледно насилие. Липсва определение в директивата на понятието на вътрешен въоръжен конфликт, поради което определянето му се осъществява в съответствие с обичайното значение в говоримия език, а именно – положение, при което редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или при което се сблъскват две или повече въоръжени групи. Правилно административният съд е приел, че констатацията за съществуването на въоръжен конфликт не трябва да бъде обусловена от определено равнище на организираност на въоръжените сили от особената продължителност на конфликта, а е достатъчно степента на безогледно насилие да достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените в чл. 15, б. "в" от Директивата заплахи (т. 43 от решение на СЕС по дело E.). Правилно административният съд е приел, че държавата Саудитска Арабия не отговаря на определението по пар. 1, т. 9, б. "б", б. "г" и б. "д" от ДР на ЗУБ за "трета сигурна държава". Административният орган не е изследвал и съпоставил данните за територията на страната и данните за жалбоподателя и неговото семейство. По делото не е приложена и актуална справка за Саудитска Арабия, а само е цитирана в административният акт. Такава не е представена и пред настоящата инстанция. Видно от проведените две интервюта с кандидата, са изложени твърдения, че в Саудитска Арабия е започнала политика на гонене на чужденците, което се подкрепя и от данните в административния акт за рестриктивна имиграционна политика на Саудитска Арабия. Решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение