Решение № 10548 от 21.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството и по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано по касационна жалба на Н. Неделчев от гр. Варна против решение 479 от 13.04.2022 г. постановено по адм. д. 2710/2021 г. по описа на Административен съд - Варна. В касационната жалба се твърди, че са налице всички касационни основания по чл.209 от АПК. Правят се доводи за нищожност и недопустимост на решението с твърдения, че АС - Варна не е компетентен да разгледа спора, поради това, че оспореният акт има два адресата и компетентен е АССГ. На следващо място в подкрепа на доводите си за нарушение на материалния закон, касатора твърди, че съдът не е извършил проверка на оспореният акт на основанията по чл.168, ал.1 от АПК и не се е произнесъл по искането му за прогласяване на нищожност на акта, поради издаването му от некомпетентен орган, инспектор в ИВСС с изтекъл мандат. По подробно развити съображения в касационната жалба се оспорват изводите на съда за липсата на допуснати нарушения на Закона за защита на личните данни от страна на Районен съд - Варна. Иска се обявяване на решението за нищожно, алтернативно за недопустимо. В условията на евентуалност се иска отмяната му и постановяване на решение по същество на спора, с което се прогласи нищожността на оспореното решение на инспeктор в ИВСС, алтернативно да се отмени решението на АС - Варна и Решението на ИВСС като незаконосъобразни. Ответникът Инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет- редовно призован, не изпраща представител и не взема становище. Ответникът - Районен съд - Варна, в представен по делото писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в законовия срок и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение Административен съд-Варна е отхвърлил жалбата на Н. Неделчев срещу решение ЛДЖ- 21- 24 от 29.07.21г. на инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет, с което е отхвърлена жалбата на Неделчев срещу действията по обработване на личните му данни от Районен съд - Варна при разглеждане на НАХД 1551/2020г. по описа на ВРС. За да постанови този резултат, Административен съд - Варна е приел, че решението е постановено от компетентен орган - инспектор в ИВСС в рамките на предоставените му правомощия по чл. 38в, ал. 1 и ал.4 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа всички реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК - фактически и правни изводи, поради което не са налице пороци, обуславящи неговата нищожност. Съдът е констатирал, че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като е спазена предвидената в чл.38в от ЗЗЛД процедура и решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. По същество съдът е приел, че действията на ВРС по служебно събиране на доказателства и обработването на лични данни на Неделчев са законосъобразни по смисъла на чл.6, §1, б "в" от Регламент (ЕС) 2016/679 , тъй като са в изпълнение на нормативно определени задължения произтичащи от процесуалните закони. По тези съображения, съдът е счел за правилна и законосъобразна преценката на административния орган за липсата на допуснато нарушение от ВРС при обработването на лични данни на Неделчев, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно - постановено от надлежен съд, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма и е подписано. Атакуваното решение е постановено от подведомствен, функционално, родово и местно компетентен съд, съгласно правилата на чл.128, ал.1, чл.132, ал.1 и чл.133, ал.1 от АПК. Посочените в акта адресати са с постоянен адрес за Неделчев - гр. Варна и седалище на Районен съд - Варна - гр. Варна, поради което Административен съд - Варна е местно компетентен да разгледа и се произнесе по правния спор по силата на чл.133, ал.1 АПК. За пълнота, следва да бъде отбелязано, че само в определени хипотези нарушенията на родовата и функционалната подсъдност съставляват основания за недопустимост на постановения съдебен акт, но неспазването на правилата на местната подсъдност в административното съдопроизводство не съставлява касационно основание по чл.209, т.2 от АПК. Решението е допустимо - съдът се е произнесъл по надлежно сезиране, по допустимо искане, постановено е от едноличен съдебен състав в изпълнение на нормата на чл.164 АПК, в писмена форма и е подписано от съдията - докладчик. Съгласно чл.172а, ал.2 от АПК към решението са изложени мотиви, кореспондиращи с обективирания диспозитив, при ясно изразена воля на съда. Решението е правилно. Противно на твърденията в касационната жалба, в изпълнение на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Приетата за установена по делото фактическа обстановка се подкрепя от представените от ответника с административната преписка и събраните в хода на процеса писмени доказателства. Правните изводи на съда са обосновани и се споделят от настоящия състав. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд за постановяване на решение ЛДЖ-21-24/29.07.2021 г. г. от компетентен орган инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет в съответствие с правомощията й по чл. 38в, ал. 4 във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 1 и чл. 17а, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД в предписаната от закона форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което е валиден акт. Възражението в касационната жалба за липсата на компетентност на органа - инспектор в ИВСС, поради изтекъл мандат е неоснователно. С Решение 12 от 27.09.2022г. по конст. дело 7/2022г. Конституционният съд на Република България постанови, че "С изтичането на срока, за който са избрани, главният инспектор и инспекторите в Инспектората към ВСС изпълняват своите функции до избиране от Народното събрание на главен инспектор, съответно инспектори". Обоснована е констатацията на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното решение. Същото е постановено, след като на страните е дадена възможност да изразят становище и представят писмени доказателства /чл. 36 от АПК/. Административният акт е издаден след разглеждане на жалбата по същество. Законосъобразно е заключението на съдебния състав за постановяване на оспореното решение в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. В жалба от 29.07.2021г. Неделчев твърди, че Районен съд Варна, в качеството му на администратор на лични данни при разглеждане на подадена от него молба за освобождаване от държавна такса по НАХД 1551/21г.на РС - Варна, съдията докладчик е извършил нарушение на ЗЗЛД, като с разпореждане от 19.04.2021г. неправомерно е изискал служебно информация за неговото имотно и финансово състояние от БНБ, ТД на НАП, ТД на НОИ, Служба по вписвания, сектор "Пътна полиция" и др. По този факт не се спори, както и че Районен съд - Варна е администратор на лични данни съгласно чл.4, т.7 от Регламент (ЕС) 2016/679, поради което е адресат на задълженията, предвидени в ЗЗЛД. Съдът правилно е определил спорният по делото въпрос, а именно дали тези действия на съда по служебно събиране на доказателства, са в нарушение на правилата и закрилата на личните данни по Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД, а даденият с мотивите на решението отговор за липсата на нарушение при обработването на личните данни на Неделчев е правилен и съответен на материалния закон. Съгласно чл. 6, § 1, б. "а - "е" от Регламент (ЕС) 2016/679 обработване на лични данни е законосъобразно само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: а) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по- специално когато субектът на данните е дете. В случая правилно съдът е преценил, че е налице правното основание на чл. 6, § 1, б. "в" от Регламента, за законосъобразно обработване на данни, необходимо за спазване на законово задължение, което се прилага спрямо администратора на лични данни, произтичащо от разпоредбата на чл. 83, ал.2 вр. с чл. 533 от ГПК за извършване на преценка от страна на съда, дали Неделчев да бъде освободен от заплащане на държавна такса. Изводите на съда за законосъобразност на оспореното решение на Ю. Кръстев - инспектор в Инспектората на ВСС са правилни и обосновани от събраните по делото доказателства и кореспондиращи на приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което като е отхвърлил жалбата срещу него, Административен съд Варна не е допуснал нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Същото е подробно мотивирано, като в мотивите на съда са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда/чл. 172а, ал. 2 АПК. / Административен съд - Варна е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност като изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение