Решение № 7618 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11628/2014 г.

Решение № 7618 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11628/2014 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция по заетостта чрез юрк. Етова против решение № 3174/12.05.2014 г., постановено по адм. дело № 12169/2013 г. по описа на Административен съд - София- град. Доводите са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като се постанови ново по същество, с което задължителното предписание на Комисията за защита на личните данни бъде отменено. Претендира в полза на Агенция по заетостта да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Комисия за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител юрк. Иванова в съдебно заседание оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Ответникът - Нели Димитрова Костадинова не е изразила становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение № 3174/12.05.2014 г., постановено по адм. дело № 12169/2013 г. по описа на Административен съд - София град е отхвърлена жалбата на Агенция по заетостта с искане за обявяване на нищожност на задължително предписание постановено по протокол № 25/24.07.2013 г., раздел II, т. 3, подт. 1 на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с което на Агенцията по заетостта, в качеството й на администратор на лични данни е наредено да се преустанови изискването на копие от лична карта на физически лица при проекти, осъществявани от Агенция по заетостта и да се унищожат съхраняваните до този момент копия на лични карти, съхранявани към съответните досиета на одобрени и неодобрени кандидати по проект "Аз мога повече". За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно правомощието на комисията по чл. 7, ал. 1 и чл. 10, ал. 1, т. 3 - 5 вр. чл. 38, ал. 2 от Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД), в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което е валиден акт. Така постановено съдебното решение е правилно и обосновано. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд, а подробните му и правно издържани мотиви изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, като не е необходимо подробното им преповтаряне. Основният спор по делото е относно действителността на задължителното предписание на Комисията, който правилно е разрешен от първоинстанционния съд. Аргументите на касационния жалбоподател, че КЗЛД не е била материално компетентна да се произнесе по жалбата на Нели Димитрова Костадинова, поради което издаденото задължително предписание е нищожно не намират опора в закона. Съгласно чл. 10, т. 7 от ЗЗЛД Комисията разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. В случая жалбата е адресирана до орган, които притежава компетентност да я разгледа, защото съдържа оплакване за нарушаване на права на физическо лице по ЗЗЛД. Изводът на съда, че от доказателствата представени по административната преписка не се установяват обстоятелства съставляващи основание за нищожност на административният акт е правилен. Съдът обосновано е приел, че не е налице разпоредба на нормативен акт, изискващ предоставянето и съхранението на копия от лични карти на кандидатите по цитираната по-горе програма, на която разпоредба с императивен характер задължителното предписание да противоречи. Неоснователен е доводът изтъкнат от касатора в жалбата, че хартиените ксерокопия не представляват част от регистър и не попадат в приложното поле на ЗЗЛД. Обработването на личните данни в нарушение на закона обуславя осъществяването на защитата им по реда и при условията на закона от специализирания държавен орган - Комисията за защита на личните данни. Ето защо, независимо от обстоятелството дали личните данни са или са предназначени да са част от регистър изискването и съхранението на копия от лични карти на лица, участвали по програми за обучение към Агенция по заетостта при липсата на законови основания за това е в нарушение на правилата за обработване и съхранение, поради което правилно първоинстанционния съд обосновано и мотивирано е приел, че оспореното предписание е правилно и обосновано. Като е направил правен извод за действителност на задължителното предписание на КЗЛД Административен съд - София град е постановил правилно, законосъобразно и обосновано съдебно решение, без допуснати процесуални нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение